НАП

Служебният министър на финансите Асен Василев сбъдна очакванията и заложи на нови мерки за повишена събираемост на приходите. Той обяви първите си смели идеи, но и някои неясни или спорни мерки.

Новите мерки бяха обосновани с това, че са отписани значителни данъчни задължения поради изтекъл давностен срок, което означава, че не е направено нужното те да се съберат. По думите на Василев е налице „силно притеснителна картина на системно несъбиране на данъчни постъпления“. Освен това Василев обяви, че значителна част от обществения ресурс – средства, платени по различни програми и по обществени поръчки, е достигнат до малък брой компании. Тези данни вече са налични на сайта на НАП, като не е ясно на какво основание приходната агенция е обобщавала информацията за фирмите, получатели на публични средства.

В областта на данъчното облагане МФ започва с две мерки, първата от които е спорна, а втората – все още неясна.

Той се обяви за електронно фактуриране в реално време. „Тоест фактурите да не се предават 14 дни след приключване на месеца, а в реално време да има обмен на фактури”, уточни той. Мярката не може да бъде въведена без промени в закона за ДДС и Закона за счетоводството. В момента законодателството не забранява издаването на фактури на хартиен носител. Според ЗСч счетоводният документ може да е електронен документ, когато са спазени изискванията на същия закон и на Закона за електронния документ и електронния подпис. Фактурите се издават не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането, за вътреобщностни доставки – до 15-о число  (чл. 113  ЗДДС). Идеята вероятно е мярка срещу фалшивите фактури. Но и в момента НАП и регистрираните по ДДС лица може да следят дали издадените фактури са отразени в дневниците за покупките на отсрещната среда.

Освен че изисква законодателна промяна, такава мярка би представлявала сериозно затруднение – както в технически план, така и организационно. Тя предполага да се изгради връзка с НАП и да се приложат в по-голям мащаб някои от изискванията на Наредба Н-18. Това ще засегне непропорционално много малките фирми, които нямат собствени счетоводни отдели. Възможни са затруднения и при по-сложни сделки с международен елемент.
Подобна практика съществува в някои страни от ЕС – например италианската Sistema di Interscambio (SdI), като тя не засяга износа и вътреобщностните доставки и има изключения за продажби на физически лица. Системата се разработваше няколко години и е задължителна от 2019 г.

Ще бъде въведен и предрегистрационен ДДС контрол на фирмите (и в момента има някои условия за регистрация), както и още 7-8 мерки, каза министърът.

В областта на митническия контрол се въвеждат две мерки чрез промени в правилника за митниците. Ще бъде възстановено закритото през 2019  звено за последващ контрол. То ще следи стоките, след като минат граница и позволява да се  правят тематични проверки и проверки на рискови фирми. Новият  правилник, освен това,ще предвиди проверка на всички служители , която ще сравнява тяхното имотно състояние и техните влогове. От тях ще се иска декларация, с която се отказват от банкова тайна и ще позволява на НАП да достъпва информацията от ТР и ИР. Сега чл. 10 от Закона за митниците изисква всички митнически служители с изключение на тези, заемащи технически длъжности, да подават декларации за имущество и интереси по чл. 35 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Промяната вероятно ще е свързана с проверката на декларираните факти.

Финансовият министър обяви , че ще се въведе и публичен контрол за получателите на пари по обществени поръчки, като ще се прави проверка от НАП на големите получатели. Ще бъдат залагани критерии, които да бъдат следени преди разплащането на сумите.

Новите мерки идват в момент, когато НАП се подготвя да въведе ДДС пакета за електронна търговия от 1 юли и да изгради портал за обслужване на едно гише. Това създава доста предизвикателства, включително за комуникацията с бизнеса, който все още не е напълно готов. През зимата Германия обяви, че може да не успее да спази срока за своя Import OSS.