МФ

МФ е отхвърлило всички предложения по време на общественото обсъждане на промените в Правилника за ЗДДС, става ясно от справка към 24 март. Промените в правилника са концентрирани основно върху ДДС пакета за електронна търговия.

Сред отхвърлените предложение е и това за електронна товарителница. Въпреки че то се приема по принцип, МФ смята, че за целта е необходимо да се създаде специален софтуер.

Предложението да се въведе електронна товарителница е на Българска асоциация за спедиция, транспорт и логистика и на КРИБ. Още през миналата пролет Националното сдружение на българските спедитори (НСБС) е изпратило писмо с предложения в тази насока. Те цитират и писмо на министъра на транспорта до МФ, с което това предложение е подкрепено и изразяват изненада защо то не е включено в проекта.
Според бизнес организациите електронните товарителници ще допринесат за по-лесно доказване пред НАП и Агенция Митници на международния транспорт на стоки, както и на услугите за транспорта обработка на стоки.
Те предлагат електронните товарителници да се приемат за доказване на международен транспорт, като се допълни в този смисъл чл. 21 от ППЗДДС.

Освен това спедиторите искат изрично да се промени чл. 21 и чл. 45 от ППЗДДС, така че доказването на международен транспорт и услуга по транспортна обработка да става и с копие на транспортни документи, както и с е-товарителница.

В момента на база на посочените разпоредби НАП и АМ искат оригинални документи. В същото време в други текстове от ППЗДДС е посочено, че за доказването на осъществени транспортни и спедиционни услуги е достатъчно наличието на копие от транспортните документи (чл. 23, ал. 1, т. 2, чл. 30, ал. 4, т. 1, чл. 36, ал. 6, т. 1). МФ обаче се позовава на чл. 45а от Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки. В този текст се говори за подписана товарителница, коносамент, фактура за въздушен товарен превоз или фактура от превозвача на стоките.

Предложение в същия дух прави и КРИБ, която изразява изненада, че темата за електронни товарителници, която е намерила своето решение в редица страни-членки на ЕС, не е взета предвид в предложения проект.

Отхвърлено е и предложение на „Ърнст енд Янг“, което се отнася до прилагане на нулева ставка на ДДС при износ по чл. 28 от ЗДДС  от лице-доставчик с регистрация по ЗДДС, което не е установено на територията на ЕС. Съгласно изменение в чл. 1, т.19 от Регламент 2015/2246 лица, неустановени в ЕС, не могат да бъдат посочвани като износител в митническата деклараци. Но нулевата ставка при износ по чл. 28 от ЗДДС зависи от наличието на митническа декларация на името на собственика/доставчика на стоките.
В тази връзка съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28 от ЗДДС доставчикът следва да разполага включително с: „митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ, износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство. “
Така  възможността за прилагане на нулева ДДС ставка при износ зависи  наличието на митническа декларация
в която лицето, което извършва доставката на стоките и е техен собственик е вписан като износител в клетка 2 на
износната декларация. Изискването в ППЗДДС за притежаване на митническа декларация, в която доставчикът да е вписан като износител  е в сила от 1 януари 2007 г., т.е. преди въвеждане на новия Митнически кодекс на
Съюза от 2016 г.  Изискването за нулева ставка само за лица, вписани като износители в митническата декларация, по този начин прави българския износ и работата на ишлеме неконкурентоспособни, смятат от E&Y. МФ обаче е на мнение, че промяната не е въпрос на един код в митническата декларация и трябва да се приложи след изменение на закона.

В рамките на обсъждането не са постъпили предложения, които да са свързани с ДДС пакета. Това намира обяснение във факта, че досега новите режими са изяснени само на концептуално ниво и нямат приложение. Повече яснота по практическото им прилагане се очаква през април, когато трябва да започне работа порталът за обслужване на едно гише (OSS).