Това лято наблюдаваме края на един предълъг период на олигархично управление от страната. Само преди година изглеждаше, че най-ярките представители на този модел – Бойко Борисов и Делян Пеевски, са недосегаеми. Но днес двамата герои присъстват на публичната сцена предимно в своя комиксов вариант и ако се борят за оцеляване, това не е политическото им оцеляване.

Въпросът, който все още няма ясен отговор, е какво идва след тях. Дали изчегъртването на направеното от ГЕРБ (по израза на Мая Манолова и Слави Трифонов) означава смяна на модела, или смяна на лицата?

Още преди бурния възход на Пеевски и Борисов значителни части от едрия бизнес се контролираха от мрежи за влияние, изграждани с участието на бивши служители на ДС и, в по-ново време, от масонски структури и кръгове с имена на ресторанти и други места за срещи. (Пример за туризма) За разлика от Демократична България не смятам, че закон за лустрация е решение на проблема. Предполагам, че ако мрежата на ДС не съществуваше, щеше да бъде изградена. Или щеше да бъде превзета друга мрежа, защото моделът го предполага. Това, което наблюдаваме през последната година, е опит да се изреже компрометираното звено от системата (Пеевски-Борисов), за да оцелеят останалите. Виждаме само сенките от това преразпределение, което се води зад кулисите. Дали този процес ще създаде нов суперолигарх или системата ще бъде ребалансирана, не зная. Но зная, че „Пеевски“ бе само олицетворение на модела, а не изчерпателно описание.

Голямо кюлче, малко кюлче

Осветяването на порочния модел започна преди назначаването на служебното правителство, благодарение на работата на комисията „Манолова“ в набързо отишлия си парламент и най-вече благодарение на разкритията на агробизнесмена Светослав Илчовски. Неговият разказ и последвалите разкрития на министри от служебното правителство, Антикорупционния фонд и разследващи журналисти очертаха контурите на модел, смесващ феодални и мафиотски практики:

  • право на по-силния;
  • пренебрегване на другите правила;
  • зависимости и отчисления от „васалите“;
  • използване на компромати и ресурсите на прокуратурата за контрол над набиращите сила независими играчи;
  • пълно пренебрегване на общественото благо, освен за нуждите на пропагандата.

Най-силното разкритие на служебното правителство и комисията „Манолова“ бе схемата на инхаус поръчките в „Автомагистрали“, която се оказа, че е репликирана и в други държавни компании, превърнати в пощенски кутии за преточване на бюджетни средства. Крайните бенефициенти на обществен ресурс по тези схеми по-често не са свързвани с Пеевски, което ни води към по-широки кръгове на влияние. Някои от тях са от времето на „Батко и Братко“, както свидетелства и Илчовски.

Поименно

Разкритията не трябва да спират дотук. Има много въпроси от последните години, които чакат своя отговор.

Кой купи Общинска банка? Какво става с притежанията на групата бизнесмени, родили се върху останките на КТБ и под контрола на прокуратурата? Кой искаше да купи „Дунарит“ на всяка цена и кои са тихите контрольори на оръжейните потоци (освен Емилиян Гебрев, който е в прожекторите“)? Кой контролира БТК и се домогва до Булсатком?

Кой контролира несвързаните с „обичайните заподозрени“ компании, получаващи лъвския пай от поръчките на АПИ и ДКК, ЕСО, НКЖИ, Пристанищна инфраструктура, да не забравяме и Държавния резерв? Ще продължи ли мръсният бизнес с боклуци и заграбването на ловните стопанства? Ще видим ли справедливи цени на концесиите? А справедлив механизъм за студения резерв?

Има ли пенсионни фондове, чиято стойност се гради върху завишени оценки на свързани с учредителите компании? Какви са позициите на силовите структури? Има ли други банки освен ББР с концентрация на кредити към икономически свързани лица?

Да не бъдем наивни. Ако не се променят правилата, скоро ще видим „Пеевски Втори“. Единственото неясно е дали новият фаворит ще следва досегашната линия на наследяване (снимка) или ще е представител на конкурeнтна, вероятно по-рафинирана група, домогваща се до влияние. Това ще определи и кого ще гледаме в ролята на „Борисов Втори“.

Няма да гадая публично кой ще дойде на смяна на Пеевски и Борисов. Но е сигурно, че кандидатите да раздават и усвояват „порции“ ще се тълпят пред портите, докато крепостната кула на сегашния модел е цяла. Харесва ли ни или не, хората, които подаряват кюлчета, имат своята роля в българския бизнес и е време поне тези, които не са затънали надълбоко в схемите, да направят избор. Камбаната бие и за тях.

 

Бел. ред. Тази статия е допълнена, вкл. картинката, след изборите на 11 юли 2021