парламент

С края на европредседателството от всички ъгли на зданието на властта изпълзяха мъчно стаявани конфликти и домогвания. Бизнеси, които при последните правителства се разраснаха, благодарение на близостта си с тях, едва дочакаха вдигането на ембаргото върху прекомерни щения и задействаха лобитата.

Примерите са всекидневно в новините през последните дни, но концентрацията им е толкова впечатляваща, че си струва един малък преглед.

Медийните регулации

Медиите, както каза при обсъждането в парламента Волен Сидеров, са първата власт, затова ще започна с промените в закона за депозиране на печатни произведения, внесени от Велислава Кръстева, Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид от ДПС. Този закон по впечатляващ начин успя да изпревари проекта на медиен закон, който трябваше да разработи правителството, и бе вкаран в дневния ред на парламента чрез fast-track процедура от името на опозицията.

Изненадващото му приемане на първо четене с гласовете на повечето партии (изглежда единствено част от БСП са били против) дойде дни след като КЗК обяви отдавна чакания секторен анализ на медийния пазар, който повтаря аргументите на авторите на законопроекта.

Шумът, който се вдигна покрай този закон, не беше изненада предвид персонализацията. Скрояването на законодателни текстове по мярката на конкретни лица е характерна особеност на посочения законотворчески тандем. Но този път проектът бе внесен от депутат (Пеевски), който има  бизнес интереси в сектора, за който се отнасят регулациите – явен конфликт на интереси. Преди второто четене законопроектът ще претърпи промяна, която няма как да заличи първородния дефект. “Ще бъде включено и кредитирането, както искат въпросните медии (“Капитал” обърна внимание на факта, че медиите, свързвани с Пеевски, са се облагодетелствани от кредити от КТБ), и финансирането по проекти – държавни или европейски, ще бъде включено и безвъзмездното финансиране, грантови схеми. Изобщо искаме прозрачност в целия процес – процеса на създаване на една медия, на нейната собственост, на нейното финансиране, на нейното разпространение. В момента умуваме и върху това този процес на прозрачност да се разпространи и върху медиите в интернет“, съобщи в предаването “Неделя 150” депутатът Йордан Цонев. Това звучи по-приемливо от първоначалното предложение, но дяволът е в детайлите. Както стана ясно от предложенията за второ четене, например, предлага се да се декларират кредити само за последната година.

На първо четене законопроект би бил почти  безобиден, ако не беше посочено само финансирането чрез грантове, което неприкрито имаше предвид субсидията от “Америка за България” за “Икономедия” – една мярка, която сякаш черпи вдъхновение от Виктор Орбан. Проблемът в случая е селективността и  изключването (в първия вариант) на другите източници на финансиране. Опасен прецедент е да се допуска депутат да използва парламента за назидание на своя враг. Иначе това изискване не би довело до сериозни фактически последици и целта на законопроекта е по-скоро пропагандна. Заедно с това той отклонява вниманието към фалшивите новини – един проблем, който медиите на Пеевски (те наричат фабрика за фалшиви новини всяко разследване, свързано с КТБ, което не е поръчано от тях), ГЕРБ и техния еврокомисар Мария Габриел много обичат да поставят. Показателно е, че законопроектът съвпадна с истерията около покупката на остров от премиера Бойко Борисов  – една фалшива новина, която бе разпространена от самия премиер и раздута от приближените му медии с очевидната цел да отклони вниманието и да създаде еталон, с който да се сравняват всякакви разследвания, насочени срещу властта. Този спор между двете медийни групи, която отдавна вече е досаден, заглушава много по-важни проблеми на бранша.

По-интересно бе становището на КЗК. Това е пореден секторен анализ, с която тази комисия творчески доразвива теорията на конкуренцията. Ако в анализа си за горивата тя постанови, че прозрачността (обявяването на цени) пречи на конкуренцията, сега научаваме, че съмненията в използваните метрики нямат отношение към конкуренцията (все едно пазар, на който продавачите използват различни кантари и мерни единици, така че цените не могат да се сравняват, функционира перфектно). Анализът напълно пренебрегва поставените проблеми – например, свързани с бариерите за навлизане и  изтласкването на малките независими интернет компании от пазара на реклама, чрез отстъпки за пакетни цени, за да постанови (каква изненада!),  че са достатъчни решения в духа на закона, предлаган от Кръстева, Пеевски, Цонев и Хамид.

Акцизът върху нагреваемите цигари

Ако не ставаше дума за здравето на хората и за глобални интереси, това щеше да е буря в чаша вода. Подозрително високата активност по темата издава челен сблъсък на лобита. Предвид на факта, че става дума за иновативно изделие, което се предлага едва на 37 пазара, можем да предполагаме, че тези интереси не са свързани само с България. Нагреваемите цигари като тези от системата IQOS, са само част от алтернативите, които различни компании се опитват да разработят. Чрез тях “Филип Морис” изпревари конкурентите си като BAT. През януари 2018 г. американската FDA излезе с дългоочакваното решение, което постанови, че липсват убедителни научни доказателства за безвредността на тези изделия. Преди това Ройтерс публикува разследване за нарушения при клиничните изследвания. Този факт не получи голямо внимание у нас, но все пак въвеждането на ново изделие на пазара е дълъг процес. Иновациите в тази област предстоят, рано или късно ще имаме истински пробив. Акцизната рамка в ЕС и у нас изостава от тенденциите. У нас тя бе преправена миналата година, така че да позволи вноса на хийтове. Но все още не е уредено облагането на другите алтернативни изделия (това е свързано с европейска директива).

Промените в закона за акцизите бяха внесени от внушителна група депутати от ГЕРБ, водени от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. Те предвиждат изравняване на акциза на нагреваемите и конвенционалните цигари. След  промени, въведени през август миналата година, но влезли в сила от 1 януари 2018, хийтовете се облагат с намалена ставка. И тези изменения бяха внесени от Менда Стоянова – преди второто четене на ДОПК и обсъдени с участието на големите тютюневи компании (вижте стенограмата).
Сега отново Менда Стоянова и група депутати предлагат промените, тъй като бюджетът е загубил 15 млн. лева от намаления акциз на иновативните цигари. Мотивите обръщат малко внимание на научните доказателства, свързани с различните алтернативни продукти. Разликите с подхода на щатската администрация, която преди да разреши въвеждане на пазара, възложи проучването на FDA, говори достатъчно.

Съотношението между акциз на конвенционалните и нагреваемите цигари е 3.8 към 1, колкото в Румъния. Единствен вносител на нагреваеми тютюневи изделия (засега) е “Филип Морис”, който получи своите 15 минути слава през последните дни. Пазарният им дял бързо нарасна и е вероятно и други производители, които предлагат нагреваеми цигари или други алтернативи, да навлязат на пазара. Засега пазарът на цигари у нас (общо) е доминиран от BAT, който внася от Румъния и наема бившите фабрики на “Булгартабак”, вносители като “Карелия” и “Филип Морис”, както и “КТ Интернешънъл” (свързан с “Винпром Пещера”). Делян Пеевски продаде марките на BAT, но заводът в Благоевград работи за тях, макар и в намален обем. След сделката с BAT Пеевски има косвен интерес към вътрешния пазар – като подизпълнител, както и заради веригата Lafka (от отчета на “БТ Холдинг”, става ясно, че е продадено и участието в “Пловдив Юрий Гагарин БТ”). На “Капитал” твърди, че условията на сделката с BAT включват премия при запазване на акцизната политика. От друга страна, за големите чуждестранни компании интересът към налагането на иновативни изделия на световния пазар следва логика, която не е непременно свързана с текущи печалби в България.

Позицията на ДПС бе интересна, което вероятно се дължи на това, че те са усетили големия залог. “По средата на годината акциз и данъци не се вдигат. Второ, не намираме, че е достатъчно обосновано и мотивирано това предложение. Ще бъдем „против“ за много голямо огорчение на производителите на фалшиви новини, които побързаха и това предложение да го обвържат с нашия депутат Делян Пеевски,” коментира депутатът от ДПС Йордан Цонев. От ГЕРБ заявиха готовност за по-малко увеличение на акциза – до 40% от този на конвенционалните цигари (сега е 26%).

Законопроектът разкри силно подводно вълнение и засега е оттеглен за съгласуване със самия “Филип Морис”. Особено разгневен от отношението на ВМРО по темата (НФСБ подкрепи), премиерът Бойко Борисов заяви, че ще им представи сметката наесен, когато се прави бюджета. 15 млн. лева или 30 млн. на годишна база е малко дори за бюджета на страна като България.  Драматизацията по повод суми, които могат да се икономисат с три правилни движения на химикалката, разкрива истинските аргументи. Не буди доверие фактът, че решението – и преди, и сега, се търси без независимо и документирано проучване от здравни експерти.

Закон за автомобилна камара

Законопроектът, оттеглен по заповед “отгоре”, предвиждаше браншовата организация да има  регулативни функции, включително да издава лицензи, при което Министерството на транспорта да има съвещателен глас.

Саморегулирането по принцип не е лоша идея – стига да става дума за кодекси за поведение, стандарти и пр., а не за ограничаване на достъпа до пазара и административна принуда. То е познато от зората на капитализма, когато различните гилдии са установявали стандарти за качество, за да не страда общият продукт (особено когато  произходът има силата на бранд). Проблемът със законопроекта, зад който явно стои КРИБ, е, че наред с обединяването на усилията за развитието на качеството, той предложи новата организация да изземе от ДАИ (ИА “Автомобилна администрация”) функциите по издаване на разрешителни за автомобилни превози. Предлаганата саморегулация е различно от установяване на браншови стандарти и цели изземване на функции, които са запазена територия на изпълнителната власт. Проектът предизвика подозренията на малките превозвачи, че се цели преразпределение на пазара в полза на големите превозвачи.

Наложи се намеса на министър-председателя Бойко Борисов в неговия характерен стил, целящ проблемът “да му се махне от главата”.

“Разпоредил съм на Станислав да изтегли закона за създаването на Българска автомобилна камара….За мое съжаление пак нещата дойдоха до този кабинет, въпреки усилията ми да се решават по министерствата”, каза той. Цитатът, освен друго, издава обърканата представа на премиера за изпълнителна и законодателна власт. Станислав е Станислав Иванов, депутат от ГЕРБ, комуто Борисов не може да разпорежда.

Законът е внесен от него и група депутати от ГЕРБ, като бе предхождан от обсъждане, на което стана ясно взаимното недоверие сред различните участници в бранша. В крайна сметка той противопостави големите компании, обединени около Съюза на международните превозвачи и БАСАТ на по-малките, сред които най-активно е Националното сдружение на автобусните превозвачи. Последните (плюс Браншови съюз за стопанска инициатива в транспорта, Национално сдружение на автобусните превозвачи, Национален съюз на превозвачите, Корпорация на автомобилните превозвачи в България, Българска федерация за пътнически транспорт, Национален съюз на превозвачите Варна) предлагат вместо всички 17 000 фирми в бранша задължително да членуват в камарата (където малките може да останат непредставени), да се създаде конфедерация на многобройните браншови организации. Учредителното събрание е насрочено за септември.

Медийното отразяване на този проблем (за разлика от бездимните цигари) бе по-скоро повърхностно. Чуха се само мненията на замесените браншови организации. Министерството на транспорта изрази първоначалната си подкрепа и остана странно пасивно след това. Само част от работодателските организации аргументираха в общо становище пропуските на проекта. Неправителственият сектор не се намеси особено.

Законопроектът регламентира режим на „квази саморегулация“ на автотранспортната дейност и професията, подобно на този, упражняван от Камарата на строителите в България. За периода на своето съществуване този модел не успя да развие основни предимства на саморегулирането – ниски административни разходи, оползотворяване на специфичния експертен опит в професията, висока степен на доверие от страна на членовете и др. Практиката до момента показва, че към съществуващите порочни практики на държавните структури, в т.ч. ширеща се корупция, се добавиха и други основни слабости:

  • Правилата за допускане на нови участници на пазара не гарантират ясни условия за независимост и безпристрастност. Налице са условия за необосновани откази от лицензиране или значително забавяне на лицензирането, чрез което се ограничава конкуренцията, насърчава се картелирането в съответния сектор и изтласкване от пазара на малките и средни предприятия.
  • В противоречие с правилата на конкуренцията, професионалните общности гласуват прагови цени на услугите, вместо да работят по цени, регулирани на пазарен принцип.

Към режим на саморегулация следва да се пристъпва след сериозна оценка и анализ на досегашния опит. Законопроектът не съдържа законови гаранции, недопускащи посочените слабости, които водят до деформиране на пазарните механизми и накърняване на конкуренцията.”

Из становището на АИКБ, БТПП и БСК

Законът търси решение на важни проблеми, но не го прави по добър начин. Дори нещо повече – под прикритието на цели като борба със сивата икономика, обединяване на бранша, гарантиране на правата на потребителите, гарантиране на техническата годност на автомобилите, решаване на кадровия проблем и пр., се създават условия за монополизиране на пазара. Това е така, защото детайлите не съдържат механизми, които да позволят балансиране на интересите на различните участници на пазари, които освен това са и конкуренти. Такива механизми биха били блокиращи квоти, въвеждане на ротационен принцип, свикване на  събрание или процедура по смяна на управителен орган чрез искане на определен процент от членовете. Въвеждането на преходен период, през който камарата или нейна комисия да участва в съгласувателна процедура по издаването на разрешителните също би намалило напрежението. Постигането на компромис е важно предвид съмнението за нелоялни практики, което доведе до дискриминиращите изисквания на пакет Мобилност 1 и очертаващото се отваряне на пазара на вътрешни автобусни превози по пакет Мобилност 2.

Закон за регулиране на пазара на горива

Това е пореден закон, който зад безспорната си цел – изсветляване на сивия сектор, води до преразпределение на пазара в полза на едрите участници. Мотивите му – включително 1 млрд. лева несъбрани приходи и 30% сив сектор, са заети директно от позицията на Българска петролна и газова асоциация, в която членуват “Лукойл” и други големи търговци на горива. Чрез прекомерни изисквания за собствен капитал и банкови гаранции законът ще извади от пазара малките търговци, които протестираха срещу него с добре изработени плакати в проливния дъжд. Заради силните критики част от изискванията бяха смекчени.

Проектът, внесен от депутата Емил Димитров и депутати от ОП, ГЕРБ, БСП, ДПС и “Воля”, въвежда изисквания за регистрация на всеки търговец на горива, които доближават тези на най-регулираните сектори. Текстът доведе до разцепление в Обединените патриоти, като вицепремиерът Валери Симеонов го нарече лобизъм в полза на “Лукойл” и подкрепи протестиращите малки търговци.

В първоначалния вариант търговците на едро трябваше да имат капитал от 3 млн. лева (10 млн. лева за банка при учредяването, 5 млн. лева за застраховател), впоследствие сумата бе намалена на 1 млн. лева. Имаше изисквания за висше образование и 5 години на стаж на управителя на търговец на едро, 3 години стаж за собственик на бензиностанция и пр. Последното изискване отпадна преди второто четене в опит за омекотяване на рестрикциите. Доколкото става ясно, постигнато е съгласие да се намали гаранцията за собственици на бензиностанции – до 20 000 лева на обект. Остават високите изисквания за обезпечаване на бъдещи санкции от търговците на едро и складовете – 500 000 лева под формата на банкова гаранция (банките събират по 0.3% на тримесечие за такива гаранции, ако са с парично обезпечение). Има и завишени изисквания за резервоари, брой собствени бутилки от търговците на втечнен нефтен газ и др. Не е ясно как са определени тези числа, дали са правени проучвания и дали са съобразени с пазара на горива. Какво от това ще остане в резултат на хаотичното прекрояване в комисията за контрол върху приходните агенции, е  любопитен въпрос.

Законопроектът идва на фона на започната наказателна процедура срещу България за обезпечителните мерки по Закона за ДДС, въведени от МФ по-рано. Министерството на финансите, което може би трябва да води регистъра и да прилага закона, излезе с позиция срещу него, предупреждавайки, че е нарушен принципа на пропорционалността и той ще доведе до концентрация. Двусмислено бе и становището на Министерство на икономиката (обявено от вицепремиера Красимир Каракачанов за инициатор), което в крайна сметка предупреди, че е необходима нотификация пред ЕК. Без такава нотификация законът не може да се приложи. Това становище бе пренебрегнато от ресорната комисия при второто четене.

Общи изводи

Какво обединява тези законопроекти, дело на групи народни представители? Във всеки един от тях личи опит за пренареждане на пазара, често в полза на монополист или на големите играчи. Пътят към всеки един от тях е постлан с добри намерения – защита на здравето, изсветляване на собствеността и източниците на финансиране на медиите, борба със сивия сектор и т.н. Само един от тях не е съпроводен с независим анализ (проучването на КЗК), но дори и той е клакьорски и удобно пропуска важните проблеми. Има директно заимстване на аргументи от браншови организации и заинтересовани компании, сякаш проектите са правени извън сградата на Народното събрание. Оценките за въздействие са формални. При закона за горивата дори се стигна до пренебрегване на разумните аргументи, изложени от министерствата, които са дали становища.

За да може да се случи това е достатъчно средата да позволява безкритично възприемане на аргументите, които съответното лоби иска да наложи. В свят, в който потребителите са бомбардирани всекидневно от разнородна, нестематизирана информация, изкушението от бързи преценки и безкритично възприемане на внушения е голямо. Много потребители на новини се ограничават само до заглавията и снимките. Още повече формират мнение според това кой говори, а не на базата на аргументи. В такава среда е необходимо малко усилие и опит в пропагандата, за да може да се прокара всяка теза, удобна на лобитата.

Претеглянето на аргументи е работа на законодателите и на медиите.  Но те са все по-малко мотивирани да го правят. Това не е свързано само с  лобиране без правила. Един закон за лобизма би помогнал много, дори само ако заложи изискване всички, които говорят по дадена тема (за бездимните цигари, АЕЦ “Белене”, ВЕИ, ) – не само т. нар. PEPS, но и други анализатори и журналисти, да декларират публично дали са финансирани от заинтересовани страни или по друг начин са в конфликт на интереси. Но това е само една стъпка.

Политиците и медиите, също както и читателите са затрупани с нискокачествено съдържание под формата на недомислени стратегии, проекти и инициативи, които те и техни колеги създават в усилията си да отчетат дейност, да усвоят средства по проект или да отбележат червени PR точки. Затова, когато конкурентите в даден бранш опитат да си разчистят терена чрез законови промени, за тях е лесно да получат необходимия отклик, като пробутат лобистки поправки между други формални текстове.

Вместо един-два добре звучащи повърхностни аргумента, са необходими са правила и процедури, които да вдигнат летвата пред законодателния процес.