В книгата си Crashed: How a Decade of Financial Crises Changed the World историкът Адам Туз описва причините за световната финансова криза и промените, до които тя доведе. Туз е известен у нас с книгатат си за икономиката на Третия райх.
Той разглежда кризата през призмата на усилващата се взаимозависимост между отделните страни във време, когато световните лидери все повече се поддават на изкушението да търсят предимства за своите икономики за сметка на останалите. На 600 страници Туз внимателно разкрива връзките от второкласните ипотеки в САЩ до дълговете на южните европейски страни и фискалната политика на Китай.
Crashed описва още начините, по които финансовата криза взаимодейства с грандиозния възход на социалните медии, кризата на Америка от средната класа, възхода на Китай и глобалните битки за изкопаемите горива.

Кризата през 2007–2008 г. започна от САЩ и предизвика 90% спад в капиталовите потоци и 22% спад в износа. Световната търговия се свива повече отколкото през 1929 г. В Европа се стигна до множество сривове на банки, които застрашиха жизнеспособността на еврозоната.
Този ефект  се дължеше на силната обвързаност между финансовите институции в резултат на глобализацията и дерегулацията.

Това, което превърна 2008 г. в най-лошата банкова криза в историята, беше новият бизнес модел за банките, който им позволи да работят с повече ливъридж и по този начин да станат по-изложени на риск – от когато и да било, пише Туз.
Основите бяха положени през 80-те години, когато банките започват да финансират своите портфейли с междубанкови заеми на финансовите пазари. Решението на Ричард Никсън през 1971 г. да сложи край на конвертируемостта на долара в злато и приливът на петродолари подготвят този процес. В крайна сметка през 80-те – златните години на неолиберализма, банките се отърсват от ограниченията на банкирането на дребно – отпускането на заеми за сметка на привлечените като депозити средства от населението и бизнеса – и започват да работят на едро. Отпадат капиталовият контрол и се либерализира трансграничното движение на капитал. Това увеличи печалбите на банките, но доведе до висок ливъридж, повече риск и по-голяма вероятност от заразяване при кредитна криза.
Европейските банки не само бяха дълбоко въвлечени в ипотечната криза на САЩ, а и техните бизнес модели ги поставиха в отчаяна зависимост от доларово финансиране.
Според Туз, който се позовава на изследванията на редица икономисти, включително на Банката за международни разплащания, трансатлантическото свръхбанкиране (banking glut) е по-важен двигател на кризата през 2008 г., отколкото излишъкът на спестявания, генериран от бързо развиващите се азиатски икономики, на който се позовава бившият шеф на Фед Бен Бернанке.

Кризата достигна Европа през август 2007 г., когато френската BNP Paribas обяви, че затваря три инвестиционни фонда, притежаващи неясни ценни книжа, обезпечени с американски активи. Други банки разчетоха това действие като причина за безпокойство и се въздържаха от краткосрочни междубанкови заеми. Банки извън САЩ, които имат задължения в щатски долари, установиха, че паричните пазари не работят. В резултат кредитирането на едро по целия свят спря напълно. Няколко банки затварят.
До декември 2007 г. и Федералният резерв на САЩ бяха притеснени, че чуждестранните банки набързо ще се разпоредат с нискокачествените деривати и облигации, деноминирани в долари, за да осигурят ликвидност, като по този начин застрашат американските банки. Централната банка предприе извънредни мерки, като на практика се превърна в краен кредитор на света. Фед предложи масивни ликвидни суап линии, краткосрочни договори за обмяна на валута, на избрани централни банки. Така Фед наля долари в световната финансова система и предотврати пълния й крах.
Като се има предвид промяната в политическия климат в САЩ, силният натиск върху Фед и вероятността следващата криза да бъде на развиващите се пазари, вероятно в Китай,  при ново блокиране на световните финансови пазари обаче няма да е достатъчна намесата на централната банка на САЩ.
След кризата европейските банки отстъпиха от задграничния си бизнес. Но развиващите се пазари натрупаха кредити в щатски долари. Една бъдеща криза може да изпита политическата готовност на САЩ да се намесят, пише Туз, който напомня, че новите регулации от типа на Базел 3 и глобалният отоговор на кризата не беше под формата на нов Бретън Уудс.