Макрон и Меркел

Споразумение между германския канцлер Ангела Меркел и президента на Франция Емануел Макрон „счупи“ едно от табутата на ЕС, засилващо разделението между Севера и Юга – емисията на общ дълг. Като отговор на коронакризата 27-те страни ще издадат облигации на стойност 500 млн. лева от името на ЕС. Този ход отваря пътя за фискален съюз. Въпреки това споразумението не се приема еднозначно, като Австрия и други страни изразиха резерви.

Двамата лидери за споразумяха за фонд за възстановяване от пандемията, който ще бъде изцяло финансиран от дълг, издаден от ЕС и подкрепен от всички 27 страни-членки. Парите ще бъдат разпределяни от Европейската комисия под формата на безвъзмездни средства като част от евробюджета а и ще бъдат връщане пак от ЕС.

Предложението бележи сериозна промяна за засилване на финансовата мощ на Евросъюза, като помага да се преодолее забраната на Конституционния съд в Германия за обединяване на дългове. Въпреки че планът предполага споделяне на отговорност за фонда за възстановяване , това няма да наруши конституцията на страната, тъй като експозицията е ограничена, твърди представител на ХДС пред Блумбърг.

Това е голяма промяна за Германия, която по време на дълговата криза в еврозоната бе категорично против емисия на общ дълг. Предложението за издаване на корона облигации, което бе подкрепяно от страни като Франция, Италия и Испания бе посрещнато с критики от Германия, Нидерландия и Австрия. Те твърдяха, че обвързването на техните финанси със задълженията на южните страни носи сериозни рискове и противоречи на Договора на ЕС. Но проблемите, предизвикани от пандемията, поставиха на дневен ред въпроса за европейската солидарност. Страни като Италия изпаднаха в дълбока криза, което даде сила на антиевропейските партии.

Планът също така отслабва натиска върху ЕЦБ, която през последните три месеца пое основната тежест на борбата с пандемията.

Споразумението изисква одобрение от всички страни членки на ЕС, за да бъде реализирано. Държави като Австрия, Холандия и Финландия, които споделят германските традиции на пестеливост, вероятно ще се противопоставят на плана. „Политико“ обаче твърди, че той е съгласуван с холандския премиер Марк Рюте.

Меркел определи френско-германското предложение като „кратък отговор“ на кризата, но добави, че „следващите отговори“ също трябва да бъдат обсъдени през идните седмици и месеци. Това предполага по-големи стъпки към европейската интеграция, които биха изисквали промяна на Договора на ЕС.

Все още трябва да убедим останалите страни, призна френският икономически министър Бруно льо Мер, посочвайки по-специално т. нар. пестелива четворка – Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания. Рюте на свой ред бе по-уклончив, като подчерта ролята на Европейската комисия, която трябва да представи детайлите по предложението.

Ново кредитно улеснение

Миналата седмица бе направен още един пробив, като бе договорено кредитно улеснение от Европейския механизъм за стабилност (ESM) за страни като Италия и Испания, които са най-пострадали от коронакризата, без да им се налагат строги финансови условия и надзор от Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ).

Новият механиъм за подкрепа на мерките срещу кризата е равносилен на безусловен заем. За да кандидатства, една страна трябва само да потвърди, че ще харчи парите – до 2% от националния доход за 2019 г. – за разходи, свързани с Covid-19. Спазването на това минимално изискване ще бъде проверено в рамките на текущото наблюдение на Европейската комисия за публичните финанси на всички правителства на ЕС.