търговия

Комисията за защита на конкуренцията публикува проект на ЗОД на ЗЗК, който основно е предизвикан от ново европейско законодателство, включително насочено срещу практики на търговските вериги. Едновременно с това с проекта се предлага удължаване с още две години на мандата на членовете на комисията, който изтича през юни 2021 г.

Освен това се заличава ограничението председателят и членовете на комисията да не могат да бъдат преизбирани веднага за още един мандат. Тази промяна не е обоснована и не съответства на останалите нови разпоредби в закона, които целят засилване на независимостта на комисията. По аналогия с БНБ се въвежда забрана за даване на инструкции на КЗК от изпълнителната власт и парламента, добавя се и текст, който предполага увеличаване на нейния бюджет.

Новото законодателство е Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и на Директива (ЕС) 2019/633 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

В Директива (ЕС) 2019/1 са посочени основните минимални ефективни правомощия на националните органи по конкуренция за разследване (инспектиране на стопански и нестопански помещения, отправяне на искания за информация) и за вземане на решения (решения за забрана, за налагане на структурни и поведенчески мерки, за поемане на ангажименти и временни мерки).КЗК ще може да извършва претърсване и в домовете на управителите и членовете на съветите на директорите.

Директива (ЕС) 2019/633 установява защита на доставчиците на хранителни и селскостопански стоки, като се регламентира минимален списък на забранените нелоялни търговски практики между купувачите и доставчиците във веригата за доставка на храни, както и минимални правила за прилагане на забраната и механизми за координация между националните прилагащите органи. Изрично се забраняват следните нелоялни практики: плащане от купувач на доставчик по-късно от 30 дни при доставка на нетрайни продукти; отказ от купувача на поръчки за нетрайни продукти с кратко предизвестие, което на практика не дава възможност за друга реализация, прехвърляне на разходите за брак и липси на доставчика, ако не се дължат на негова небрежност, едностранна промяна на условията по договора от страна на купувача, таксуване на доставчика с плащания, които не са свързани с продажбата, ограничения за доставчика да предлага по-добри условия на трети лица  и др.

Редица други практики са забранени, освен ако не са договорени с ясни и недвусмислени условия при сключване на договора за доставка. Това е т. нар. условна забрана, която се отнася например, до  връщането от купувача на непродадени или похабени продукти на доставчика, заплащане от доставчика на такса на купувача за складиране, излагане или включване в продуктовата гама на негови хранителни продукти и др. Тук е и искането от купувача доставчикът да заплати разходите за намалени цени в рамките на промоция, разходите за реклама на продуктите и др.

Тези забрани няма да важат при сделки между малки предприятия, като са въведени различни прагове, започващи от сделки от „доставчик, който има годишен оборот, не по-голям от 3 911 000 лева, на купувач, който има годишен оборот по-голям от 3 911 000 лева.“

Във връзка с това се предлага отмяна на глава седма „а” от ЗЗК, въведена през 2015 г. и отнасяща се до „забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне“.  Понастоящем действа нов Закон за храните (обн., ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г., в сила от 09.06.2020 г.), в който не са включени тези разпоредби, а се урежда т.нар „вертикални ограничения с ефект върху конкуренцията”, която да е приложима в сектора търговия с храни. По-конкретно, законът не позволява договорите да съдържат забрана или ограничение за някоя от страните да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица или пък да предоставя същите или по-добри търговски условия на трети лица, едностранно да изменя договора, освен ако това е изрично предвидено, да предвижда възнаграждения за услуги, които не са реално предоставени, и да предвижда прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните. Според мотивите към законопроекта в периода юли 2015 г. – 2019 г. в КЗК са образувани общо 26 производства по Глава седма „а“, от които само пет са свързани с проучване на търговски отношения между търговските вериги и техния доставчик. Само в един случай се касае за доставка на селскостопански и хранителни продукти. Производството е приключило с решение на КЗК, с което е установено нарушение по чл. 37а от ЗЗК и е на етап обжалване. С отмяната на Глава седма „а“ ще отпаднат ограниченията за злоупотреба с по-силна позиция извън сектора на храните.

Забраната за продължително предлагане на цени под разходите за производство и реализацията (чл. 36, ал. 4) вече ще се отнася не само до стоките, но и до услугите.

Освен това се отразяват изискванията на  Регламент (ЕО) №139/2004 г. на Съвета относно контрола върху
концентрациите между предприятия (Регламент за сливанията на ЕО). Регламентът използва термина „общ оборот”, заради което се променя  чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗК, като се добавя думата „общият“ пред  „оборот“. Това изменение е важно, когато предприятяията контролират други предприятия и се налага да отчетат към оборота си и този на контролираните от тях дружества. Разширява се обхватът на уредения в ЗЗК предварителен контрол върху концентрациите между предприятия, като се предлага Комисията
да прилага т. нар. тест за „съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция“ (SIEC). Значително засягане на конкуренцията не винаги е резултат само от създаването или засилването на господстващо положение, но може да настъпи и вследствие на промяна в условията на конкуренция след осъществяването на концентрацията. Комисията може, след извършване на пазарен тест, да одобрява, но не и да налага мерки на участници в концентрация. Тя ще назначава независим представител (независим контролиращ управите), който да следи за спазването на мерките в случаите на концентрация. Статутът на това лице ще се определя с правила на комисията (дори не наредба), което оставя важни въпроси като правомощия, отчетност, източник за заплащане на възнаграждение и т.н. извън законова регулация.