Борисов и Ананиев

Бюджетният дефицит за 2020 г. е 3% от БВП, по-малък отколкото предвиждаше актуализацията му, направена с преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета за 2021 г. Това даде основание на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Кирил Ананиев да се обяват за отличници по най-нисък бюджетен дефицит в ЕС. Това твърдение събира целия сюрреализъм на миналогодишния пандемичен бюджет. Показателно е, че премиерът и неговият финансов министър избраха да се фокусират върху този въпрос, който с оглед на безпрецедентната криза, е сравнително по-маловажен. Въпреки непълните все още данни, няколко аспекта, свързани с изпълнението на бюджет 2020 г., заслужават внимание.

Преждевременно самохвалство

„Ние влизаме в новата година с най-ниския дълг в Европа, с най-ниския дефицит”, похвали се премиерът Борисов. „В края на годината вместо с 5,2 млрд. лв. дефицит завършваме с 3,6 млрд. лв., което е 3 % от БВП. Днес, ако ние нямахме пандемия, щяхме да завършим с нулев дефицит. Имаме и  преизпълнение на данъчните приходи“, заяви финансовият министър Кирил Ананиев. (Под преизпълнение той разбира увеличение на данъчните приходи спрямо 2019 г., стана ясно от думите му.)

Дали наистина България е отличник по бюджетен дефицит в Европа? Възможно е … по прогнозни данни. На този етап и Борисов, и Ананиев няма откъде да знаят коя страна в ЕС завършва с най-нисък дефицит. Повечето страни още не са обявили данните, или те са предварителни, както и българските. Германия например ще обяви данните за 2020 г. на 29 януари, а отчетът за 11-те месеца сочи, че планираният дефицит за 2020 г. вероятно няма да бъде достигнат. През март и юни страната одобри антикризисни фискални мерки на стойност 9% от БВП. Евростат ще публикуват първата официалната информация за дефицита на сектор Държавно управление в ЕС  за 2020 г. на 22 април. Тези данни, трябва да се знае, се отнасят не до дефицита по консолидираната програма на касова основа, а се отнасят до сектор Държавно управление (включва и някои държавни предприятия и болници) и са на начислена база. Разликата може да е съществена. Например, когато правителството заделя по сметка пари за ваксини, но доставката не е осъществена, това не се признава за разход. От друга страна, части от сумите, платени за изтребителите, които бяха признати като касов разход през 2019 г., се признават на начислена база през следващите години. Накратко: не знаем какъв е дефицитът за 2020 на начислена база, а това е показателят, който се използва за европейски сравнения. Може, разбира се, да е по-нисък, но е възможно да е по-нисък и в другите страни от ЕС. Не знаем това.

Наистина има множество прогнози, които сочат, че заради безпрецедентните фискални стимули тази година развитите страни ще отчетат рекордни нива на бюджетните дефицити. Картата на фискалния монитор на МВФ свети в червено (виж тук), а най-добре представящата се страна в ЕС по бюджетен дефицит е Дания (3.99%). България не е представена. Това обаче се данни от октомври. Последната информация, която се намира на сайта на датското финансово министерство сочи предварителна оценка за 3.5% текущ дефицит. Възможно е и други страни да приключат с по-добър бюджетен баланс от прогнозите.

Те бяха активно призовани да харчат, харчат, харчат, за да се предотврати по-голямо свиване на икономиките, както и за да компенсират затворените бизнеси, като така намалят изкушението им да нарушат ограниченията, а също така, за да подпомогнат прехода към (пост) Ковид икономика. Но главният въпрос е за какво и как се харчи.

За хвалба ли е?

Какво друго се крие зад 3% бюджетен дефицит за 2020 година? На този етап пълен анализ е невъзможен, тъй като на 1 януари МФ обяви само няколко числа, съгласно предварителния отчет и пълните данни до ноември.

Ключовото твърдение е, че ако не са били разходите, свързани с К-19, правителството е щяло да приключи с нулев дефицит. За сравнение, Естония – друг обичаен отличник по бюджетна дисциплина, също навлезе дълбоко в червената територия заради пандемията. Очаква се дефицитът за 2020 г. да достигне 6.6% (стр. 109 от бюджетната програма) , докато мерките в подкрепа на здравната система, на бизнеса и хората са 7% от БВП.

Ето накратко, какво показват данните:

3.6 млрд. лева заради К-19? Според МФ, преките фискални стимули през 2020 г. по линия на националния бюджет, включващи социално-икономическите мерки за борба с негативните последствия от пандемията и средствата и ресурсите за звената на първа линия, са в общ размер на около 2,8 млрд. лева. Те са подсилени и допълнени и от пренасочените ресурси по линия на програмите и фондовете на ЕС, в размер на около 0,8 млрд. лв. или общият ресурс е в размер на 3,6 млрд. лв., което представлява 3 на сто от прогнозния БВП. Числото подозрително съвпада със сумата на бюджетния дефицит. МФ не представя детайлна информация за тези разходи. Критерият за отчитане на разходи като разходи, свързани с К-19, е неясен. Такъв разход ли са увеличените заплати в над 30 държавни структури, за което така и не бе представена оценка на въздействието. Реторичен въпрос. Отделно се отчитат 700 млн. лева през ББР и 200 млн. чрез Фонда за фондовете (извънбюджетни). Така общата сума  съвпада със заветните 4.5 млрд. лева, набелязани от премиера Бойко Борисов още през в началото на пандемията.

Приходите растат. МФ очаква приходите за 2020 г. да бъдат в размер на 44,2 млрд. лв., при разчетени 43,5 млрд. лв. което е изпълнение 101,5 % спрямо годишния разчет. Съпоставени с 2019 г. приходите по КФП нарастват със 100 млн. лева, като ръст се отчита основно при данъчните приходи и  грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Ръстът на приходите в година на два локдауна е сравнително добро постижение. До голяма степен той се дължи на увеличените осигурителни праговете и увилечените доходи в бюджетната сфера (възможна е и увеличена събираемост заради условията по някои от програмите за подкрепа на бизнеса, така или иначе задълженията към държавата са дължими).

Разходите растат много повече. Според предварителните данни разходите са в размер на 47,8 млрд. лв., което е 98,0 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за 2019 г. бяха в размер на 45,2 млрд. лева, а през 2019 г. бяха платени изтребителите. Ако се отчете този факт, се вижда, че увеличението на разходите е по-голямо отколкото т. нар. разходи, свързани с К-19 (при всички възражения, които можем да имаме заради отчитането на раздаването на пари на калпак като пандемичен разход). Нормалното поведение беше хазната да свие или отложи разходи, които не са свързани с епидемията или адаптацията за работа при дистанционни условия. Вместо това виждаме, че ведомствата щателно отчитат увеличени разходи за покупка на дезинфектанти, но не отчитат намалени разходи от това, че служителите работят вкъщи.

Ударно похарчените почти 8 млрд. лева през декември – с 4.6 млрд. лева повече от средномесечните харчове за периода януари-ноември, подкрепя този извод. Той става още по-категоричен, ако се разгледа дългит списък от допълнителни разходи, разрешени по извънредната процедура през декември. Сред тях, например, се открояват 10 млн. лева за спортна зала в Стара Загора и цяла поредица подобни проекти.

бюджет

Приходи и разходи по КФП през 2020 г.

Фиктивна актуализация

Всъщност излиза, че последната актуализация е била ненужна, тъй като дефицит от точно 3% от БВП бе заложен при първата актуализация заради коронакризата. Актуализацията от декември 2020 г. допусна дефицитът (на касова основа) да достигне 4.4% от БВП или 5.25 млрд. лева. Защо бе направена тя? Когато правителството е внасяло проектобюджета, съдържащ предложението за допълнително намаляване на приходите и допълнителни разходи, то трябва да е било наясно, че приходите няма да спаднат с почти 1 млрд. лева. Всъщност те са много близо до неактуализирания им. Но третата актуализация, предложена през есента, постигна нещо важно за правителството – даде му възможност да харчи повече за пътища и създаде димна завеса за извънредните декемврийски разходи.