Последните статистически данни затвърдиха убеждението, че вторият локдаун ще има по-меко отражение на икономиката отколкото първия, довел до резкия спад през второто тримесечие на 2020 г. В този дух се изказаха редица икономисти и финансисти. Дали наистина най-лошото е зад гърба ни? В следващия текст обобщаваме тенденциите на база на известните индикатори и възможните обяснения. За да се направи прогноза за 2021 г. , трябва да се изчисти влиянието на временни фактори и да се оценят наличните буфери.

Вторият локдаун бе въведен в мека форма в края на октомври (нощни клубове и пр.), а заповедта на министъра на здравеопазването, с което бяха затворени моловете и ресторантите е от 27 ноември. Последните статистически данни се отнасят за ноември или третото тримесечие. До средата на февруари, когато ще бъдат обявени данните за БВП и заплатите през четвъртото тримесечие, както и други важни данни, включително промишлеността и туризма, няма да имаме пълна представа какво се случва в икономиката.

Единствените данни, които дават представа за това какво се е случило през декември, са изпълнението на бюджета и данните за безработицата. Те показват сравнително добра картина, но и в двата случая имаме уговорки.

Данните за бюджета показват сравнително стабилни приходи, като изглежда е имало добри постъпления от данъци върху доходите и през последния мeсец на годината (Подробности). Това до голяма степен са приходи, индуцирани от бюджетни разходи, вкл. разходи, „наследени“ от 2019 г. (например, пътни строежи).

Данните за безработицата са противоречиви. Регистрираната безработица в страната през декември е 6.7%, без промяна спрямо ноември и с 0,8 пр. пункта над нивото от декември 2019 г. и показва намаление на новите регистрации, дори по време на втория локдаун. Това може да се дължи на множество фактори, освен на мерките 60/40 и 80/20 – например, на изтекли срокове за обезщетение, както и на увеличаване на неплатените отпуски. Но имаме ръст на лицата извън работната сила. В допълнение, седмичната статистика на НСИ показва силен ръст в първата седмица на януари. (Подробности)

Конюнктурните данни показват доста големи различия в представянето на различните сектори на икономиката, които далеч не се изчерпват с влиянието на ограничителните мерки на правителството. Това поставя под съмнение и адекватността на икономическите мерки, които по време на втория локдаун са с акцент върху затворените бизнеси.

[ihc-hide-content ihc_mb_type=“show“ ihc_mb_who=“4,5,7,8″ ihc_mb_template=“1″ ]

БВП. Последните данни за БВП са за третото тримесечие и показват спад от 5.2% през третото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на 2019 година. (Подробности).

Износ. През януари-ноември износът на стоки намалява със 7.8%, а вносът – с 9.9%. Второто полугодие определено е по-тежко за износа, според последните данни. От гледна точка на цялата икономика (БВП) е важен общо темпа за износ на стоки и услуги, който по текущи цени намалява с почти 20% през второто и третото и тримесечие (без сезонно изглаждане, за да са съпоставими с данните за външната търговия със стоки, които са по текущи цени и без изглаждане). Нямаме данни за услугите през последното тримесечие, но като се имат предвид тенденции в транспорта и туризма, прогнозата също е за голям спад.

Инвестиции. Данните за разходите за ДМА през първите девет месеца на годината (общо) показват минимален спад от 0.4% на годишна база. Но разликите между секторите са значителни – докато в Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа отчитат ръст на разходите за ДМА с 32%, в професионални и административни дейности (включва колцентрове, консултантски услуги и т.н.) е налице спад с 51%, а в ИТ и далекосъобщения – с 21 на сто. В строителството (включително инфраструктурното) има ръст с 23%, докато в операции с недвижими имоти е налице спад с 19%. Налице е ръст на инвестициите в селското стопанство, както и в търговията, хотелите и ресторантите (отчитани общо). По-големият ръст на сектор Държавно управление на фона на намаление на капиталовите разходи в бюджета за 2020 г. има две възможни обяснения – първото е разликата в периодите, а второто е свързано с това това, че през предишни години правителството успяваше да задели разходи и за следващата година (чрез сметките за чужди средства), други публични проекти се финансират извънбюджетно – чрез ДКК.

Промишленост. През ноември 2020 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран спад от 5.0% спрямо съответния месец на 2019 година. Данните ясно показват, че част от  промишлеността успява да се адаптира към сътресенията, свързани с веригите на доставки, но остават предизвикателства, свързани с промените в търсенето и мобилността. Все пак сме далеч от завръщане към растеж.

Налице са големи разлики в представянето на различните подсектори. Данните за ноември сочат ръст в производството на електроника, автомобили и превозни средства и метални изделия, в по-малка степен – хартия и дървесина. Те позволяват да се разграничат сектори, които са изложени на спад на търсенето и секторите, които зависят от глобалните вериги на доставки. Така например, производството на автомобили успява да се възстанови от резкия спад от март до юли (-74% на годишна база през април), и отбелжи ръст от 21%, респективно 17%, през октомври и ноември. Но това не може да се каже за производството на машини с общо предназначение. В същото време производството на други превозни средства (вкл. велосипеди) е във възход тази година. През последните месеци има сериозен ръст при електрониката и компютърната техника, стабилизация има и при електрическите съоръжения и металните изделия. Производството на облекло очаквано намалява, като спадът достига 18% през ноември. Спад има и при производството на храни и напитки през есента, което кореспондира на отчетения спад на продажбите им в магазинната мрежа. Като цяло производството на стоки за дълготрайна употреба се развива по-добре от ежедневните стоки, с изключение на лекарствата, докато при инвестиционните стоки тенденцията е смесена.

Строителство. За този най-тежките месеци бяха от март до май, докато през последните месеци спадът е около 4%. Той е по-голям в сградното строителство.

Услуги. Данните за услугите представляват специален интерес, от една страна, защото рядко са обект на специално внимание, от друга – защото показват доста разнородна динамика, която хвърля светлина върху различни аспекти на пандемията. Таблицата е красноречива. Докато спадът в туризма достига 95% през второто тримесечие, други сектори като далекосъобщенията, куриерските услуги и, през третото тримесечие, консултантските услуги са във възход.

Специално внимание отделяме и на статистиката на транспорта (в натурално изражение), тъй като е съпътстващ индикатор на стопанската активност. Прави впечатление ръстът при селскостопанските стоки и петролните деривати през третото тримесечие на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г.

Търговия на дребно. При търговията имаме стабилизиране на спада през есента на ниво 7-8%, но отново вътрешно преструктуриране. Докато търговията с горива се срива, ръстът на онлайн търговията през ноември достига 70%. Важно е и намаляването на покупките на храни, както в специализирани, така и в неспециализирани магазини. Най-интересното тук предстои – данните за декември (Коледа без молове).

Търговия на дребноТуризъм. Тук няма изненада. Приходите от нощувки през януари- ноември 2020 г. намаляват с 57% в сравнение със същия период на 2019 г.

[/ihc-hide-content]