ББР

Заявлението на министър-председателя Бойко Борисов да бъде сменен целият борд на Българска банка за развитие насочва вниманието към управлението и бъдещите планове на държавната банка, на която в условията на валутен борд правителството възложи задачата да осигури ликвидност на банковата система.

Поводът за гнева на премиера бе разследване на в. Капитал, което разкри, че банката е отпуснала заем на стойност 75 млн. лева на малката компания „Свети Георги Груп“, която се свързва с колекторската компания „С.Г.Груп“. Последната събира вземанията на Мтел и Виваком. В края на 2019 г. „С.Г. Груп“ емитира облигации на значителната сума от 236 млн. лв., след което изкупи пакет лоши кредити на ПИБ на стойност 538 млн. лв. От своя страна Първа инвестиционна банка е кредитирала свързаното дружество „Мъни+“. От ББР съобщиха, че банката вече работи и по собствена програма за кредити за микропредприятия, свързани с Covid-19. Заемът за „Свети Георги Груп“ цели да се финансира изкупуването на пакети вземания от две банки – Общинска и Пощенска (виж тук).

На брифинг изпълнителният директор на ББР Стоян Мавродиев каза още, че „За да облекчи търговските банки, ББР ще поеме по-голям от обичайния риск по гаранционните си програми, като ще покрива до 80% от риска по кредитите, които ще се отпускат. Отново в подкрепа на търговските банки е и мярката за осигуряване на ликвиден ресурс чрез посредническо изкупуване на проблемни вземания.“

За какви програми става дума и на каква стойност?

Първата мярка е увеличаването на капитала на ББР със 700 млн. лева, при което тя предоставя 500 млн. лева като гаранции пред търговските банки за кредити от фирмите и 200 млн. лева за кредити до 1500 лв. на лица в неплатен отпуск (и вероятно самонаети).

Това всъщност е схемата за осигуряване чрез ББР на портфейлни гаранции на търговските банки, така че последните да предложат облекчения под формата на преструктуриране, реструктуриране, удължаване на кредити на своите кредитополучатели. ББР ще осигури тези портфейлни чрез 500 млн. лева, получени от правителството или поне така бе обяснено първоначално.
В интервю на съветника към ББР София Касидова пред Дир.бг се казва: „… най-добрата схема към този момент е с увеличение на капитала на ББР по два начина.
Първият с 500 млн. лева, ББР, с цялата сила на своя баланс и капитал, дава гаранционна схема върху портфейлите от кредити, които търговските банки ще формират… Втората мярка е по линия на тези 200 млн. лева, с които капиталът на ББР отново ще бъде увеличен, с публичен ресурс от бюджета, за да предостави 1500 лева на физическо лице безлихвен кредит“.

В първия случай става дума за гаранции, като ББР поема 80% риска при неплащане. Схемата е изчислена при вероятност от неплащане 30%, така че при очакван портфейл кредити от 2 млрд. лева, това означава 600 млн. лева лоши кредити, от които ББР ще покрие чрез активиране на гаранцията 480 млн. лева. Във втория случай става дума за кредити, като ББР поема изцяло риска.

На 8 април ЕК одобри гаранциите за МСП в размер на 500 млн. лева. Комисията е установила, че схемата отговаря на условията, посочени във Временната рамка за държавните помощи. По-конкретно: 1. за всяко едно предприятие размерът на съответния заем е ограничен до необходимото за покриване на неговите нужди от ликвидни средства в обозримо бъдеще; 2. гаранциите ще се предоставят само до края на годината; 3. гаранциите ще бъдат ограничени до максимален срок от пет години; 4. гаранцията покрива максимум 80 % от всеки заем; 5. премиите за гаранция не надвишават равнищата, предвидени във Временната рамка.

Увеличението на капитала на ББР също бе гласувано и предстои да бъде вписано в Търговския регистър. Според протокола от общото събрание до 14 дни държавата ще преведе първата вноска от 175 млн. лева до 16 април, а останалите – след шест месеца. Тоест схемата чрез ББР по време на пандемията ще осигури минимална подкрепа на бизнеса, лицата в неплатен отпуск и самонаетите.

Същевременно в преходните разпоредби на закона за бюджета, бе гласуван текст, според който ББР получава държавни гаранции, за да взема заеми (например, от ЕИБ или Банката на Съвета на Европа). Тази гаранции също са в размер на 700 млн. лева, така общата сума на ресурса, който ще има ББР, става 1.4 млрд. лева. Досега банката е ползвала държавна гаранция за привличане на финансиране от Кредитанщалт фюр Видерауфбау (KfW) и Банката за развитие на Съвета на Европа по проекти за енергийна ефективност. Не бе дадена много информация във връзка с планираните нови държавни гаранции.

Имаше коментари, че средствата ще се използват за подкрепа на МСП, но не е ясно как новата програма се различава от вече анонсираните мерки.

Изказването на финансовия министър Владислав Горанов при дебатите в парламента във връзка с актуализацията на бюджета хвърлят малко допълнителна светлина: „Разбира се, има бизнеси, които в този период на криза няма да могат да продължат да съществуват в този вид. За тях ще има нисколихвено и безлихвено кредитиране веднага, след като отворим и премахнем всички мерки, наложени от карантината, от социалното дистанциране, всички мерки, които са ни предложени от Щаба и са свързани с медицинската целесъобразност.“

Това изказване също подчертава, че по-голямата част от кредитите чрез ББР ще бъдат отпускани след кризата. Това, разбира се, зависи и от интереса на търговските банки към схемата и условията по нея.

Необходимо е да се знае, че сумата от 700 млн. лева води до повече от двойно увеличение на основния капитал на банката, който е 601 млн. лева. Увеличаването на собствения капитал е необходимо, когато банката формира големи експозиции, какъвто е например спорният кредит.

Към края на миналата година тя е предоставила кредити на нефинансови предприятия на стойност 1,637 млрд. лева, както и 148 млн. лева заеми на граждани. Останалите й активи са ДЦК, инвестиции в дъщерни дружества, кредити за други банки и кеш. През банката бяха предоставени близо 1.9 млрд. лева по програмата за саниране, но по-голямата част от тези кредити вече са погасени от бюджета. Балансовото число на банката в края на 2019 г. е 3.17 млрд. лева.

Стартирането на схемата чрез ББР изисква одобрение на държавна помощ от ЕК. Досега България е една от малкото страни, за които комисията все още не е одобрила мерките.