Времето на Бойко Борисов, министър-председател на България в периода след  2009 г. (с малки прекъсвания), е към края си, независимо от неговите опити са отложи този момент. Единствените неизвестни са кога точно ще се случи и как (с повече или с по-малко сътресения, бързо или през опит за ново правителство  и т.н). Горе-долу с това се изчерпват и нещата, които той може да контролира. Третото неизвестно – кой ще го наследи, все повече се изплъзва от неговия контрол. Ако в началото на годината изглеждаше, че той си избира наследник и ще се оттегли да си гледа партията, както сам заявяваше, скоро неговата дума няма да се чува.

Вариантите

Днес, 13 юли 2020 г., изходът от политическата криза още не е ясен. Възможни са различни развития, например:

  • Премиерът Бойко Борисов да бъде принуден да подаде оставка през лятото, за да може да бъде инсталиран негов заместник от същите среди;
  • Да се състави на нов кабинет тип експертно правителство под контрола на други политически сили (Обединени патриоти и ДПС) в рамките на текущото Народно събрание;
  • Провеждане на предсрочни парламентарни избори през есента (това означава служебно правителство);
  • Достигане до национален консенсус за смяна на модела и избори за Велико народно събрание.

Последният вариант е най-малко вероятен на този етап. Според Конституцията при оставка на правителството, може да се състави ново правителство с друг премиер. А избори за Велико Народно събрание се насрочват от действащия парламент с мнозинство две трети от гласовете (160 депутата). Обикновено Народно събрание може да извършва промени в основния закон (чл. 155), но не и такива, които засягат държавното устройство.

Съставяне на ново правителство в рамките на сегашния парламент е опция, която изглежда все по-малко вероятна. Този изход бе възможен на ранен етап, преди протестите да ескалират. Колкото повече отлагат, толкова повече ГЕРБ и техните партньори губят възможността да контролират щетите. Колкото повече остава  Борисов, толкова повече намалява възможността да се запази Иван Гешев начело на прокуратурата.

Разбира се, интересите на ГЕРБ и на тези, които крепят управлението (Обединени патриоти и ДПС, останалите са фон), не съвпадат. За вторите, особено ДПС, не е толкова важно да запазят Борисов, колкото Гешев и модела на управление.

Епидемията от Covid-19, преговорите за европейските средства в следващия седемгодишен период и, в по-малка степен, подготовката на новия бюджет, са мълчаливите участници в събитията. Борисов вече даде знак, че ще се опита да задържи властта, докато се договори ново еврофинансиране. По подобен начин правителството на Пламен Орешарски (чрез Зинаида Златанова) договаряше споразумението за партньорство, докато траеха протестите през 2013-2014 г. Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев се похвали, че първият проект на оперативните програми за периода след 2020 г. вече е изпратен в Брюксел. От тази скучна работа зависи как ще се разпределят европейските средства през следващите седем години, а следователно – и оцеляваното на властово-икономическия кръг около ГЕРБ.

Икономическата криза, които предстои през зимата, е друг фактор. Защитната теза на Борисов е, че само той може да преведе страната през това изпитание и че има нужда от консолидация: „Мога договор да сключа с тях, че ноември-декември-януари ще бъдат в толкова по-тежко положение, че ще съжаляват, че не сме успели да прекараме държавата през тези иглени уши, които са финансовата и икономическа криза“, каза той на 15 юли.

На пръв поглед, колкото повече хора останат без доходи, толкова повече ще се радикализират избирателите. Освен това, стремежът на Борисов да отлага оставката съвпада с интересите на някои политически структури, които все още не са готови за избори през есента.

Изглежда, че Борисов е готов да приеме този риск, за да не допусне служебно правителство, назначено от президента Румен Радев.

Аргументът с приемането на бюджета за 2021 г. впрочем не е от най-важните. Конститутцията и календарът казват, че ако парламентът се разпусне през август, изборите трябва да са през октомври. Обикновено данъчните закони се представят за обществено обсъждане на 30 август и се внасят в парламента на 30 септември, бюджетът – малко по-късно. При този вариант – предсрочни избори през есента, новият бюджет трябва да е съставен от служебен министър на финансите (както беше, впрочем през 2014 г.)

В свой анализ влиятелната група IHS допуска, че Борисов може да подаде оставка, но т. нар. парламентарна въртележка да се проточи, така че той да продължи да управлява до Коледа. (тук) Такъв сценарий е възможен само ако президентът бави възлагането на проучвателен мандат, или – при предложен нов състав на правителство, ако председателят на парламента бави насрочването на гласуване на предложеното правителство. Тази екзотична хипотеза не е за подценяване, защото ще даде възможност на Борисов да твърди, че се е вслушал в исканията на народа, а, от друга страна фактът, че правителството е в оставка ще му даде възможност да снеме от себе си отговорността за тежката зима.

Тези особености, заявената готовност на ГЕРБ да не отстъпват, както и липсата на силна опозиция, означават, че промяната няма да се случи от първия опит. Вероятно ще има период на проби и грешки, а това може да доведе до разпиляване на енергия и опити за манипулации. Затова е важно да има ясна цел, план и резервен план (ако целта не бъде постигната от първия път).

Текстът е допълнен с изводи на IHS и изявление на министър-председателя. Вижте и тази информация на БНР за възможните варианти. На 15 юли премиерът Борисов поиска оставките на Владислав Горанов, Марин Маринов и Емил Караниколов в опит да се разграничи от ДПС.

Темите

Въпросът не е Кой?, а какво ще дойде след Борисов. Този въпрос  е отвъд идеологиите, защото засяга правилата, по които ще се управлява. Шансът на сегашните  протести е, че активните участници в тях са младите – тези, които не са обременени от комунизма, антикомунизма и безпътицата на прехода.

Призивите за промяна на Конституцията (избори за Осмо Велико Народно събрание) изглеждат естествени. След 30 години стана безпощадно ясно, че произведеният на Кръглата маса модел на управление не е балансиран и възпроизвежда зависимости. Мястото на прокуратурата и безконтролният главен прокурор е само един, вероятно най-яркият пример. От „Демократична България“ основателно добавят и правото на пряка конституционна жалба. Ще има и други предложения. Но не разчитайте, че нова Конституция е достатъчна, за да смени системата. Необходима е също промяна на изборните правила, така че да се даде възможност за електронно и машинно гласуване. Това не са икономически теми, но те са от първостепенна важност, затова не ги пропускам.

Има още няколко проблема, за които искам да говоря.

Първият засяга качеството на институциите и процеса на вземане на решения. Автократичното управление през последните години в комбинация с отличаваща се некомпетентност доведоха дотам държавата да се управлява все по-често според прищевки, а не според приоритети и внимателно планиране. Българският премиер разви тревожна склонност да решава сложни въпроси в движение, без да изслушва и без да се терзае за страничните ефекти. Парламентът се превърна в придатък към правителството, в  спецгрупа за спешни поправки, който приема трудно проследими законови промени – на коляно и все по-често на едно четене (през преходни разпоредби). Предварителните оценки за въздействие, доколкото ги има, са формални и несериозни, последващи оценки са рядкост (Допълнение: преди дни консултация по четири закона е възложена на кантората на Андрей Делчев). Индикатори за изпълнение, които да имат нещо общо с ефективност и ефикасност, също не се прилагат често или не са обосновани. Наченки на стратегическото планиране не могат да се открият дори в толкова важните за благополучието на управляващите европрограми. Само ръководител, който предварително е приравнил обществените ползи от своите решения на нула, може да управлява така урбулешки.

В такава среда писаните правила са за глупците, умниците минават по паралелните пътища.

Прочетете още: Извънредна държава

Вторият проблем е за подбора на кадрите и това, което икономистът Евгений Кънев нарича контрол над житейските шансове. На теория те би трябвало да зависят от образованието и личните качества. На практика виждаме тържеството на връзкарството и (когато е по-организирано) на партийната номенклатура. Лоялността и груповата принадлежност са по-важни от знанията и уменията. На всички нива. Познавам (и вие сигурно също познавате) хора, които са били принудени да станат членове  на ГЕРБ, за да имат работа (не кариерно израстване, а просто поминък).

Един пример е законът за публичните предприятия. С много външен натиск, бяха приети формални изисквания към стотиците партийни кадри, настанени в бордове, но дори и те бяха отложени. Като се има предвид, че един от основните критерии е брой години, прекарани в съвети на директорите, можем да очакваме, че дори когато новите правила влязат в сила, феноменът на младежите-чудо, чиято кариера започва от мениджърска позиция на 21 години, ще се самовъзпроизведе.

Свързан с това е третият въпрос – за отговорността на надарените с власт. Паралелната държава съществува с тихото съдействие на хиляди полуанонимни депутати, държавни и общински чиновници и служители на Темида, които приемат и прилагат лобистки закони, подписват заповеди, затварят си очите за нередности, удрят когото трябва, ходатайстват, занимават се с рейдърство и т.н. Тези хора на практика са недосегаеми, стига покровителят им да е недосегаем. Доста рядко някои от тях изгарят. Така например и до ден-днешен никой не понесе отговорност за фалита на КТБ и загубите, стоварили се върху държавната хазна и вложителите. Бившият управител на БНБ Иван Искров  бе оставен да подаде оставка, когато си избере. Последиците включват и дела пред съда в Страсбург, които ще добават към сметката на българския данъкоплатец. Ето защо е необходима промяна на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и да се допусне регресна отговорност на виновните длъжностни лица. Подобен текст съществува в Закона за НАП (чл. 20) по отношение на отговорност на служителите за умишлено причинени вреди или престъпления. Тази крайна възможност вероятно няма как да се приложи масово (нужни са безспорни доказателства за вина), но би имала сдържащ ефект. Други промени могат да са свързани със забрана за заемане на висша политическа длъжност при установени нарушения и безстопанственост, когато не е налице престъпление (щом може ТЗ да забранява да бъде управител всеки, който е оставил неудовлетворени кредитори, защо да няма ограничения за заемане на длъжност и за хората, на които е поверено държавно имущество). Понеже се засягат права, критериите следва да са ясни и безспорни. Това могат да бъдат случаи, когато поради действия и бездействия на висш служител са настъпили вреди за бюджета или когато са установени значителни нарушения при одит на Сметната палата или проверка на АДФИ. Възможностите на тези две институции трябва да се използват по-широко.

С две думи, трябват правила, които да дадат лесна възможност (повод) за отказ на тези служители, които не желаят да участват в схеми.

Четвърто, необходими са по-сериозен контрол върху обществените пари, правила за големите инвестиционни проекти и  преразглеждане на целите и критериите за еврофондовете. Заобикалянето на Закона за публични финанси и заделянето на милиарди за съмнителни проекти –  като санирането и наливането на пари в ДКК, за което невъднъж съм писала, трябва да спре. Това отново изисква силни институции (Сметна палата, КЗК, Фискален съвет, новата агенция за публичните предприятия) и решаване на проблем №2. Тези институции, чиито ръководители остават след смяна на правителствата, трябва да са истински независими.

Прочетете още: Българската болест

Последната тема е за медиите и ценностите. Медиите не само информират. Те задават координатна система, контролират действията на управляващите, изграждат приоритетите и ценностите на обществото.

Затова обществото трябва да намери модел за справедливо финансиране и запазване на независимостта и професионалните стандарти на водещите медии. Това е много повече от проблема за фалшивите новини, който представителите на ОП си представят, и много далеч от медийните закони, предлагани от депутати от ДПС. Залогът е висок – от медиите и картината, която те представят, зависи избора между добро и лошо.

След 10 години управление на Борисов ценността система на обществото силно изтъня и тук-там вече е прокъсана. Простащината се въздигна до модел за подражение. Квалификацията и високият морал станаха пречка за намирането на добра работа. Дребните хитрости и опитите за надлъгване със „системата“ станаха норма.

Време е да си върнем усещането за приличие. Ще бъде бавен и труден процес, на приливи и отливи, но без него всички писани правила са само букви.