Правителството внесе проект за актуализация на закона за държавния бюджет за 2020 г., които предвижда дефицит от 3%, както и спад на БВП с 3%.

Залегналата в основата на актуализацията прогноза е важен ориентир за бизнеса, който е изправен пред сериозна несигурност.

Развитие на световната икономика

Правителството стъпва на сценарий, според който световният БВП ще се понижи с 0,3% спрямо 2019 г. Икономиката на ЕС ще бъде по-сериозно засегната и ще се свие с около 4% през 2020 г.

За сравнение през 2009 г. световната икономика се понижи с 0.6% (съответно с 2% по пазарни валутни курсове), според данни на МВФ. През 2009 г. икономиката на ЕС се понижи с 4.3%, а българската – с 3.4%.

От тук следва, че правителството залага на повторение на този сценарий, но в условията на по-силно засегната икономика на страните извън ЕС (Китай, Турция) и вероятно по-силни ефекти върху нетъргуемия сектор (услугите) в условията на локдаун.

Според мотивите към проектозакона: „Безпрецедентните мерки за ограничаване на движението, приети от всички страни, ще се отразят съществено на износа на транспортни и туристически услуги. Очаква се това да се отрази в спад на реалния износ на услуги с 25,7% през 2020 г. спрямо 2019 г. Ограниченото търсене в основните ни търговски партньори и удължените срокове за доставка ще засегнат и износа на стоки, който се очаква да спадне с 13,3%. Общо износът на стоки и услуги ще намалее с 16,3% през 2020 г. при растеж от 1,9% през 2019 г. и спад от 11,7% през кризисната 2009 г. По-слабите износ и вътрешно търсене ще ограничат и размера на вноса на стоки и услуги с 12,9%, като ефектът върху услугите ще е по-осезаем.“

Цени, заплати и безработица

По-ниското търсене в глобален план ще се отрази в понижение на цените на повечето нехранителни стоки, като средният спад ще е 11,6%. Относително по-силен ще е спадът при металите, пише в прогнозата на МФ.

Допусканията са, че цената  на суровия петрол тип „Брент“ ще се понижи с 43,8% спрямо 2019 г. до средногодишна стойност от 36 щ.д./барел. От началото на годината цените на Брент се понижиха с 65% до 23 долара. Прогнозата за курса BGN/USD е за 1,77 лева за 1 долар, което съответства на 1,1 долара за 1 евро. Цените на храните леко ще се повишат (средно с малко над 4%).

Спадът на заетостта и очакванията за ограничение  на разполагаемия доход също ще допринесат за по-слабо потребление както на услуги, така и на стоки за дълготрайна употреба.

По отношение на заетостта и доходите прогнозата съдържа условности:

„С оглед на последното (мярката 60/40 – б.р.) е направена хипотеза, че около 75% от потенциалния брой на заетите от отраслите, които попадат в списъка за подкрепа, ще бъдат включени в мярката, а останалите 25% ще се трансформират в безработни. Така очакванията са броят на заетите да се понижи с малко под 4% през второто тримесечие и да надхвърли 5% през третото тримесечие на годишна база, като възстановяването на заетостта се очаква да започне едва в края на годината. Средният за годината спад на заетите се оценява на 2,1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 пр.п. спрямо 2019 г. до 6,2%. Динамиката на компенсациите на наетите през 2020 г. се очаква съществено да се забави до 2,6%, като основният фактор за това ще бъде намалението на наетия трудов ресурс, но влияние ще окаже и по-бавното нарастване на компенсацията на един нает, в резултат от оптимизирането на разходите при задържане на заетостта.“

Компенсацията на наетите е показател от статистиката на националните сметки (БВП). Не е ясно дали забавянето й до 2.6% означавава растеж (при положение, че се очаква спад на БВП).

Поради пониженото търсене и спада на енергийните цени през 2020 г. се очаква инфлацията да бъде близо до нула процента.

Прогноза за приходите и разходите

Намалението на приходите е с 2.44 млрд. лева. В това число с 1.09 млрд. лева по-малко ще бъдат приходите от ДДС, което съответства на 9% понижение. Приходите от корпоративен данък ще се понижат с 11% или с 321 млн. лева, а приходите от данък върху доходите – с 284 млн. лева или 6.5%.

Намалението на осигурителните приходи на ДОО е с 430 млн. лева или с 5.4%. Буди недоумение фактът,  че не се обявява намаление на приходите за НЗОК. Намаляване на вноските за ДОО, но запазване на здравните вноски е възможно, ако правителството поддържа прогнозата си за ръста на средната работна заплата от края на 2019 г. и не очаква ефект върху заетостта. Лицата в неплатен отпуск и лицата, които не получават обезщетение за безработица наистина дължат здравни осигуровки, без да дължат вноски за ДОО, но това едва ли е толкова масово.

Отделно НОИ ще получи 1 млрд. лева за фонд „Безработица“, откъдето ще се изплащат компенсациите по схемата 60/40.

В разходната част няма големи промени. Със 70 млн. лева се увеличават разходите за лихви заради новия дълг. Коментираното преструктуриране на разходи не се вижда в проекта. Не са променени разходите за персонал, нито разходите за инвестиции. Предлаганата промяна засяга само общите разходи на държавния бюджет и бюджета на НОИ, като сумите за министерствата, включително планираните разходи за превъоръжаване, не се променят. Добавен е единствено текст, който предвижда, че промени на разходите за персонал могат да се извършват само с акт на правителството за дейности, свързани с превенция на разпространението на COVID – 19, лечението на заразените или ограничаване на последствията от пандемията, както и при компенсирани промени между бюджети.

От него става ясно, че размерът на дефицита от 3.45% или 2.9% от БВП се отнася за държавния бюджет. Дефицитът по консолидирания бюджет, който обикновено се цитира (включва НОИ, общините, НЗОК и др.) се залага точно на 3% от БВП. Разликата между дефицита на държавния бюджет и дефицита на консолидирания бюджет е около 60 млн. лева. Не става ясно по кой от останалите бюджети (НЗОК, общини), чиято актуализация не се предлага с проекта, се очаква да се формира този допълнителен дефицит.

Друга интересна подробност е, че в преходните разпоредби са заложени 700 млн. лева за Българската банка за развитие, под формата на държавни гаранции за заеми. Точният текст е: „Министерският съвет може да издава държавни гаранции по нови заемни споразумения на Българската банка за развитие по Закона за Българската банка за развитие в размер до 700,0 млн. лв. или тяхната валутна равностойност при спазване на законодателството в областта на държавните помощи“.  В мотивите се говори за „заемни споразумения за финансиране на Българската банка за развитие“. Сумата съвпада с гласуваните до 700 милиона лева, с които правителството ще увеличи на части капитала на ББР, за да може самата ББР да даде гаранции на търговските банки. Както вече писахме тази схема бе гласувана миналата седмица, като парите се отпускат чрез промени по бюджета на Министерство на икономиката. От горния текст обаче се предполага, че освен това държавата ще гарантира заем, който ББР ще вземе.