пране на пари

В един ден финансовото министерство на САЩ и Държавният департамент огласиха два вида санкции, насочени срещу Делян Пеевски, Васил Божков, Илко Желязков, Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов. Решението, до голяма степен очаквано – поне що се отнася до Делян Пеевски, е много силен политически знак, особено на фона на засилената активност на американското посолство след встъпването в длъжност на служебното правителство. Те ще наложат и предприемане на действия от българските банки, които ще блокират редица операции на посочените в решението лица..

Санкциите са по Глобалния закон “Магнитски” и по член 7031(с) от годишния закон за разпределение на бюджета на Държавния департамент. В първия случай става дума за замразяване на активи и блокиране на банкови сметки на посочените лица, във втория – за забрана за влизане в САЩ. „Съединените щати подкрепят всички българи, които се стремят да изкоренят корупцията, настоявайки да бъдат подведени под отговорност корумпирани лица, които подкопават икономическите функции и демократичните институции на България“, заяви директорът на Службата за контрол на чуждестранните активи Андреа М. Гаки.

Санкциите по закона “Магнитски” се налагат от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ. Те са насочени срещу Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков, бивш заместник-шеф на ДАТО, бивш  шеф на Съвета на директорите на ТЕЦ “Марица изток 2, а понастоящем – на Бюрото за контрол на СРС. Те са за тяхната значителна роля в корупцията в България. Санкциите засягат и техните мрежи, обхващащи 64 организации. В решението са изброени тези 64 организации, които са дружества, явно свързани с Божков и Пеевски като Нове Холдинг и Интръст (подробности).

За Божков се казва, че през февруари 2018 г. е плащал на тогавашния председател на ДКХ по 10 000 лв на ден, за да отнеме хазартните лицензи на конкурентни дружества. След тази мащабна схема за подкупи председателят на ДКХ подава оставка и е арестуван, а ДКХ е закрита. Божков е наречен олигарх, който “няколкократно е подкупвал държавни служители. Тези служители включват един настоящ политически лидер, както и бившия председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ). По – рано тази година Божков също е планирал да осигури парична сума за бивше българско длъжностно лице и за български политик, с цел Божков да бъде подпомогнат да създаде канал, през който руски политически лидери да оказват влияние върху български правителствени служители”.

Пеевски е работил активно за оказването на въздействие върху политическия процес в България по време на местните избори на 27 октомври 2019 г. Той се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно разследване, се твърди в документа. През 2018 г. Пеевски използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна. От 2019 г. е известно, че Желязков е предлагал подкупи на високопоставени държавни служители от българското правителство, от които се е очаквало да предоставят информация на Желязков, която да бъде предавана на Пеевски. В замяна Желязков е имал грижата лицата, приели предложението му, да бъдат назначени на влиятелни длъжности и е осигурявал месечен подкуп. Пеевски и Желязков също така са разполагали с длъжностно лице на ръководен пост, което през 2019 г. незаконно присвоявало средства в тяхна полза. В друг случай, от началото на 2018 г. тези две лица ръководели схема за продажба на български документи за пребиваване, за която се твърди, че представители на дружества плащали подкупи на български длъжностни лица, които да гарантират, че техните клиенти ще получат документи за гражданство незабавно, а не след заплащането на депозит от 500 000 щатски долара или след като изминат петте години за обработването на законно обосновано искане. Бившият депутат от ДПС заяви, че не е получавал подкупи, но в изявлението на МФ на САЩ се говори, че е предоставял такива и е търгувал с влияние.

Санкциите на Държавния департамент са насочени срещу Пеевски, Желязков, Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов, както и срещу техните роднини. Манолев е бившият заместник-министър на икономиката, отстранен заради скандала “Къщи за тъщи”, а Харалампиев и Томов са били в ръководството на Българската агенция за българите в чужбина. Това разклонение на скандала предпраща към схемите за търговия с български паспорти. На петима се забранява да влизат в САЩ. Такива санкции се налагат за втори път спрямо български гражданин – след санкцията срещу съдия Антон Миталов (подробности). Такива санкции са налагани и срещу други правителствени служители в региона, например, бившия главен прокурор на Албания.

По-сериозни са санкциите на OFAC. В резултат се блокира цялата собственост и право на собственост и други собственически права на Божков, Пеевски и Желязков, които се намират в Съединените американски щати или са във владението или под контрола на граждани на САЩ и постоянно пребиваващи в САЩ. Такава собственост, право на собственост и други собственически права задължително трябва да се докладват на Службата за контрол на чуждестранни активи (OFAC). Освен това се блокират всички дружества, притежавани пряко или непряко (с дялово участие от или над 50 процента) от едно или няколко от санкционираните лица.

Ако не е налице общo или нарочно разрешение, издадено от OFAC, или освобождаване от задължението по друг начин, предписанията на OFAC по принцип забраняват всички транзакции от граждани на САЩ или постоянно пребиваващи в САЩ или транзакции на територията на САЩ (или извършвани транзитно през САЩ), отнасящи се до каквато и да е собственост или право на собственост и други собственически права на публично обявените или по друг начин санкционирани лица. Забраните включват каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от, на или в полза на санкционирано лице или получаването на каквато и да е форма на принос или предоставяне на средства, стоки или услуги от такова лице.

На практика Пеевски, Божков и Желязков са включени в списъка SDN на OFAC. Санкциите на службата са насочени срещу лица и държави. Това не само замразява техните активи на територията на САЩ, но може да доведе до изключването им от финансовата система, ако подобни действия бъдат предприети от банките-кореспонденти на американските банки. Въпреки че глобалният орган, който определя страните, представляващи риск срещу изпирането на пари е FATF, всички финансови институции се съобразяват със санкционните списъци на OFAC. Това е така, тъй като доларът е световната резервна валута. Това изрично е включено като червен флаг във вътрешните правила на българските институции – задължени лица по ЗМИП, както и в общите им условия (повече за санкциите на OFAC – в този обзор)

Редица институции у нас също така са посочили във вътрешните си правила, че включването в списъците на физически лица, уличени в корупция от OFAC, e критерий за висок риск. Това може да доведе до прекратяване на договорни отношения с такива лица. В Кодекса за поведение на “Уникредит Булбанк” (от публикации на Васил Божков е известно, че неговите сметки са при тази банка), например, е записано, че се ограничават “сделките със страни, дружества и лица при прилагане, освен другите, на финансови санкции от Европейския съюз (ЕС), Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, санкции на Обединените нации (ООН) и всякакви национални разпоредби в страни, в които са учредени дружества на Групата”. ДБанк е написала, че “Банката не установява бизнес отношения с лица, които са обект на международни санкции от международни институции и държави (Европейския съюз, ООН, Службата на САЩ за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ – OFAC,и местни списъци на други държави), включително и с близки роднин на тези лица(физически лица или представляващи юридическите лица)”.

Тъй като за първи път в този списък влизат физически лица от България, практическите последици не са изяснени. Вероятно ще са необходими допълнителни указания от БНБ и ДАНС към задължените лица по ЗМИП. По време на пресконференцията в американското посолство в София изрично бе казано, че САЩ призовават съответните регулаторни органи у нас да обяснят рисковете от правене на бизнес със санкциониралите лица и свързаните с тях фирми. Първият заместник-помощник секретар в Министерството на финансите на САЩ Пол Ахърн заяви още, че САЩ са готови да работят заедно с България по реформи, насочени срещу изпирането на пари, които да доведат до финансова прозрачност.

Друго предизвикателство е участието на партията “Българско лято” – една от 64-те организации, които са изрично посочени, в изборния процес. В момента не съществува законов текст, който да ограничи участието й или получаването на субсидия, в случай че получи над 1% от гласовете.


Какво следва да направят задължените лица по ЗМИП?

Макар и да не са инкорпорирани в българското законодателство, санкциите на OFAC са събитие, което изисква реакция на задължените лица по ЗМИП.

Предприетите действия могат да включват:

  • Преглед на клиентски досиета и актуализация на информацията за действителен собственик
  • Актуализация на оценката на риска и рисковия профил на съответните клиенти
  • Подаване на сигнал по чл. 72 от ЗМИП. Попълване на дневника по чл. за съмнителните сделки и клиенти
  • Прекратяване на отношенията – например, ако не може да се идентифицира по безспорен начин действителният собственик.

Това е така, на първо място, защото те отговорят на условието, посочено в чл. 17 от ППЗМИП, което допуска да се оцени като носител на висок риск клиент, за когото има негативна информация. На второ място, чл. 72 от ЗМИП изисква “при съмнение и/или узнаване за изпиране на пари и/или за наличие на средства с престъпен произход” да се подаде сигнал до САД ФР на ДАНС преди извършването на операцията или сделката. ЗМИП не урежда изрично блокирането на средства, но допуска в случаите на чл. 72 задължените лица да забавят осъществяването на сделката в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. След подаването на сигнал, ДАНС може да насолжи забавяне за още 5 работни дни, а решението за налагане на запор или възбрана се взема от съответния съд. Прилагането на този текст спрямо казуса Магнитски повдига два въпроса: какъв е срокът за уведомяване на ДАНС, в случаите когато не са инициирани операции или сделки; как се установява престъпен произход на средствата, включително за лица, които не са посочени изрично от OFAC.

Що се отнася до банките, които са най-изложени на риск във връзка със закона “Магнитски”, в общите им условия е  е записано, че те могат да блокират средства по сметки при съмнения за изпиране на пари, финансиране на тероризъм или за наличие на средства с престъпен произход, измами и др. Това блокиране може да е временно (например, 3 месеца според условията на Пощенска банка) или до отпадане на основанията.

Нуждаете се от консултация
за актуализиране на вътрешни правила и оценка на риска по ЗМИП?