Четирите партии, които подготвят коалиционно споразумение, проведоха публични консултации по сектори, в резултат на което бяха договорени следните реформи в секторите, засягащи икономиката.

Някои от предложенията ще претърпят промяна, тъй като по тях няма съгласие.


ФИНАНСИ

БЮДЖЕТНИ ПРИНЦИПИ:

– Да се положат всички усилия за приемане на БЮДЖЕТ 2022 до края на 01.2022 г. Подготвяне на актуализация през 07.2022 г., отчитаща резултатите от анализите на другите експертни групи и на база шестмесечно изпълнение на бюджета.

– Да се изготви времеви план на предложените от другите групи реформи с разчети за тяхното финансово обезпечаване до средата на 2022г.

– Парламентарен контрол върху разходването на средства, формирани на база излишъци и/или по-висока събираемост и разглеждане на ролята на централния бюджет.

– Въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране в държавата до средата на 2022г. и приемане на многогодишна капиталова програма като част от бюджета.

– Всички предложения за разходи от федерации, общини и други реални потребители на ресурси да бъдат обособени в нарочни пера като неизменна част от бюджета и да минават през парламентарен контрол.

– Увеличаване на доходите през увеличаване на производителността на труда.

– Запазване на финансовата стабилност.

ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА

  1. Делът на консолидираните държавни разходи от БВП да се третира като резултатна величина. В средносрочен план, при липса на криза, да се придържа към величината, заложена в закона за публичните финанси.
  2. Бюджетен дефицит за 2022г. – между 3,5-4,5%.
  3. ДДС през 2022 г. остава стабилен, включително диференцираните антикрисни ставки. В рамките на 2022 г. да се направи анализ на ДДС с оглед диференциране на ставката в определени отрасли, намаляване на ставката и/или обратно начисляване – с краен срок за изготвяне на анализа: 09.2022 г.
  4. Увеличаване на прага за задължителна регистрация по ДДС до 100 хил.лв. с бюджет 2023 и 160 хил.лв. за 2024г. при строг контрол за свързаност и налагане на санкции.
  1. Запазване на текущото семейно подоходно облагане през 2022г. Да се осигурят необходимите финансови средства при съобразяване с препоръките на другите експертни комисии.
  2. Максималният размер на необлагаемата част на вноската в Трети стълб става 120лева след съгласуване със социалните партньори.
  3. Определяне на максималния осигурителен праг на база коефициент 2,3 от СРЗ за предходната година. Бъдещи промени в начина на формиране на пенсиите да бъдат съобразени с индивидуалния принос в системата. Да се популяризира системата с индивидуалните партиди в НОИ.
  1. МРЗ за 2022 г. да стане не по-малко от 700лв. За бюджет 2023 да се синхронизира с европейската директива (която предстои).
  2. Разработване до 06.2022г. и финансово осигуряване на план за капиталова подкрепа на българския бизнес чрез грантови схеми и финансови инструменти в сферата на производството и услугите.

10.Одобряване на План за възстановяване и устойчивост и подготвяне на проекти за дълговата част.

11.Активна работа с общините за изработване на модел за финансова децентрализация, готов за въвеждане с бюджет 2023.

12.Реална предварителна оценка на въздействие и задължителна последваща оценка на всяка финансова мярка след определен период от време по предварително зададени критерии.

13.Анализ на данък наследство спрямо европейсните практики.

14.Анализ на мерки за стимулиране на инвестиции в производствени активи и промени в ЗНИ.

15.Поддържане на минимални акцизни ставки съобразно европейските правила.

16.Премахване на данък върху лихви по депозити и застрахователни плащания.

17.Създаване на работна група за уреждане на режима за дарения, спонсорство, меценатство.

18.Създаване на работна група за премахване на административни пречки за реализиране на мярката за дарения на храни в срок на годност.

19.Реформа в пенсионното осигуряване за разширяване на възможностите за по-рискови инвестиции на пенсионните фондове с цел българските спестявания да бъдат инвестирани в България при засилен контрол.

20.Атестация на административния капацитет. Засилване ролята на Академията по публични финанси. Постигане на трансформация чрез използване на дигитални умения.

21.Мерки 60/40 и 80/20 – анализ и запазване до края на 2022г.

22.Съкращаване на сроковете между одобряване и получаване на безвъзмездни финансови помощи.

23.Изследване на възможностите за разсрочване на кредитите.

24.Премахване на данък уикенд.

25.Промени на ваучерните схеми съобразно предложенията на социалната комисия. Обвързване на сумата на ваучерите със СРЗ.

КОНТРОЛ:

26. Нормативни изменения с цел персонална отговорност.

27.Публични заседания на междуинституционалния съвет за контрол върху въвеждане на еврото.

28.Автоматизация и стандартизация на процесите в държавната администрация. Съвместимост на данните и системите на всички приходни агенции.

29.Подобряване на работата на НАП и засилване на аналитичния капацитет за проверки. Да има методически указания за често срещани случаи.

30.Пълно въвеждане на електронна платформа на обществените поръчки. Приемане на необходимите законодателни промени за публичност и контрол, включително и върху инхаус възлагането.

31.Преглед на концесионните такси и анализ на условията по концесионните договори при стриктно спазване на българското и европейското законодателство.

32.Въвеждане на софтуерна фискализация чрез промяна на Н-18 до 03.2022г.

33.Премахване на дублиращи функции и структури в държавната администрация. Създаване на центрове за споделени услуги с цел оптимизация на разходите. До 06.2022г. да се направи анализ на възможностите за оптимизация на щатната численост с цел 15%.

34.Да се преразгледа Законът за публичните предприятия с цел засилен контрол върху дейността.

35.Промяна в закона за БНБ за привеждане в съответствие с изискванията на ЕЦБ.

36.ББР – детайлна разбивка на начините за кредитиране и портфейлите. Приоритетно финансиране на микро- и МСП.

37.Преглед на законодателството и структурите на регулаторните органи и борсите, отговорни за контрол на капиталовите пазари – срок до 06.2022 г.

38.Създаване на платформа за следене на входящи и изходящи всички акцизни стоки.

39.БНБ, Фискален съвет и КЗК – изтекли мандати, възможно най-бързо попълване след публични изслушвания на кандидатите.

40.КТБ – възлагане на външен одит на несъстоятелността, който да приключи до 12.2022 г.

41.Промяна във формата на месечните ДДС декларации – подаване на информация за касови наличности и на информация дали фактура е платена, неплатена или частично платена.

42.Изплащането на дивидент да е само по банков път.

43.Банките да подават данни към НАП за всички еднократни тегления в брой над 10 хил. лв.

КАПИТАЛОВ ПАЗАР:

44.Анализ на възможността за листване на миноритарни пакети на български държавни предприятия на БФБ.

45.Преглед и одит на фондовете за рисков капитал, които използват публичен ресурс.

46.Еврозона – мащабна разяснителна кампания една година преди влизане в еврозоната, разработена за всяка възрастова група. Запазване на фиксирания курс 1,95583. Влизане в еврозоната възможно най-скоро.

47.Запазване на Валутния борд до влизане в Еврозоната.

ТРУД И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

Договорени следните краткосрочни мерки и цели

  1. Еднократна помощ в размер на една минимална работна заплата за самостоятелно наети лица, в области с невъзможност за работа поради наложени COVID мерки.
  2. Еднократна помощ в размер на една минимална работна заплата за родители останали вкъщи, за да гледат децата си заради затворени училища и детски градини поради COVID мерки.
  3. Удължаване на текущите мерки за бизнеса до края на COVID ситуацията.
  4. Оценка на ефективността на текущия пакет от мерки за подпомагане на гражданите в условията на COVID.
  5. Възможност за разсрочено плащане на енергийните сметки.
  6. Осигуряване на дърва за огрев, чрез контрол върху пазара и износа.
  7. Краткосрочна политика за възрастни хора и пенсионери:
    • С бюджет 2022 пенсионерите да не получават по-малка обща сума на пенсия плюс добавка. Пенсиите да бъдат преизчислявани по швейцарското правило, до въвеждане на другия механизъм.
  8. Доплащане през социалната система за пенсии под линията на бедност.
  9. Всички плащания несвързани с осигурителния принос да бъдат за сметка на социалната система.
  10. При планиране на бюджет 2022 да се проведат работни групи със служители от социалните услуги, МФ и МТСП.

Договорени следните средносрочни и дългосрочни мерки и цели

  1. Безплатни държавни и общински детски ясли и детски градини с бюджет 2022, след обсъждане с другите комисии и ваучерна схема за неприетите деца, които отговарят на условията за прием.
  2. Да се разгледат възможности за изграждане на допълнителни детски градини и ясли, и евентуално алтернативни методи за детска грижа, които са съобразени с дългосрочните мерки за регионално развитие.
  3. Втората година на майчинството да бъде равна на една минимална работна заплата в бюджет 2022.
  4. Да се обсъди и разгледа механизма за обезщетение на осигурените работещи майки през втората година на майчинството.
  5. Безплатни лекарства за малолетни лица до 14 години (да се вземе формулировката от групата по здравеопазване).
  6. Прозрачен законовоопределен автоматичен механизъм за определяне на МРЗ, който е базиран на европейската директива и след консултации със социалните партньори:
    • МРЗ да бъде 50% от средната работна заплата.
  7. Максималният осигурителен доход да бъде обвързан с определен коефициент към средната работна заплата, след консултации със социалните партньори.
  8. Минимална добавка за нощен труд, базирана на европейските норми и след консултации със социалните партньори.
  9. Адекватно определяне на линията на бедност според европейската методика.
  10. Обвързване на минималното обезщетение за безработица с минималната работна заплата, след консултации със социалните партньори.
  11. Транспониране на директивата на ЕС за гъвкаво работно време и гъвкаво използване на отпуски.
  12. Създаване на дигитални трудови книжки.
  13. Регламентиране на дистанционната работа в кодекса на труда.
  14. Да се разработи дългосрочна стратегия по доходите.
  15. Конкретни стъпки за преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка. Включително улеснен достъп до пазара на труда на работници с български произход и чуждестранни граждани, които са завършили образованието си в България.
  16. Връзка между образованието и пазара на труда:
    • Уреждане на облекчен режим на доброволни стажове по време на лятната ваканция на учениците (да се синхронизира с групите по образование и икономика).
  17. Насърчаване на активното участие на работодателите в програмите за допълнителна квалификация и преквалификация
  18. Преразглеждане на стратегията за дългосрочна грижа:
    • Електронно управление на услугите в домашна среда, включително на патронажна грижа.
    • Преразглеждане на капацитета, качеството и ефективността на услугите.
    • Обособяване на грижата за възрастни хора с отделен бюджет, като част от здравната грижа. Грижата да бъде част от осигурителната система или от социалното подпомагане (дебат).
  19. Създаване на пътна карта и регистър на всички групи с необходимост от социална подкрепа.
  20. Анализ на използването на ваучерите за храна и прецизиране на месечната база и квотата.
  21. Съкращаване на документооборота за използване на социални услуги и намаляване на администрацията.
  22. Електронно управление и единна система на социалните плащания и услуги.
  23. Изработване на законодателна програма за социални мерки.
  24. Ревизия и постоянен контрол на средствата, качеството и ефективността на социалните услуги.
  25. Да се намали изоставянето на деца в институции:
    • План за реинтеграция в семействата
    • Разработване на цялостен междуинституционален механизъм за превенция на изоставяне на деца
    • Ревизия на процеса и изразходването на средствата за деинституционализация
  26. Създаване на регистър за насилници и педофили, с влезли в сила присъди и решения с изричен ограничителен характер при предоставяне на определени административни услуги и механизъм за координация между институциите.
  27. Преглед и усъвършенстване на програмите за обучение и квалификация на работещите в социалната сфера.
  28. Получаване на статут на работещите в социалната сфера.
  29. Анализ, ревизия и реформа на агенциите в социалната система.
  30. Контрол на отпускането на социални помощи на трудоспособни лица.
  31. Преглед на здравната грижа за здравно неосигурени.
  32. Съвместни проверки между НАП и ГИТ и засилен контрол, след провеждане на тримесечна разяснителна кампания.
  33. Големи глоби и криминализиране на доплащането на ръка над официално договорените плащания за труд. Под санкции попадат работодателите, счетоводителите и работещите.

Постигнат консенсус за необходимостта от допълнително обсъждане, анализиране и предоговаряне на следните точки

  1. Разглеждане и обществено обсъждане в рамките на 3 месеца на следните политики за младите семейства:
    • Еднократна помощ при раждане на първо дете 500 лв.;
    • Второ дете 1000 лв.;
    • Трето дете 1500 лв.;
    • Всяко следващо по 200лв.;
    • Увеличаване на еднократната помощ за майки редовни студенти до 10 МРЗ;
    • Еднократна помощ до 10 МРЗ за родители, които са се осигурявали през последните 24 месеца;
    • Еднократна помощ до 300лв. за всички деца от 1ви до 4ти клас, давана еднократно в началото на всяка учебна година;
    • Данъчен кредит в размер на 6000 лв. за дете на работещи родители;
    • Нулев ДОД върху доход от труд на лица под 26г;
    • Безплатни учебници за всички ученици от 1ви до 12ти клас;
    • Безплатни инвитро процедури;
    • Месечна добавка на база заетост за родители, които живеят и се осигуряват в България в размер на 24 МРЗ платени на равни месечни вноски до навършване на 7 години на детето;
    • Еднократната помощ за ученици да бъде въведена за всички класове от 1ви до 12ти и да бъде обвързана с присъствието на децата в училище;
    • Осигуряване на достатъчен брой на ясли и детски градини
    • Създаване на постоянни комбинирани стимули за връщане на родителите на работа;
    • Транспониране на директивата за баланс на личен и професионален живот и директивата за прозрачност на трудовите взаимоотношения;
  2. В рамките на 6 месеца да се направи анализ за справедлива актуализация на пенсиите и създаване на нов механизъм, който да е устойчив във времето:
      • Пълен анализ на пенсионната система и план за цялостна пенсионна реформа с оглед базиране на реалния принос към системата съвместно със социалните партньори;
      • Анализ на категориите труд за пенсиониране;
      • Възможности за повишаване на коефициента на заместване на дохода;
      • Увеличаване на тежестта на всяка година трудов стаж след пенсионна възраст;
  3. В срок от 6 месеца да се анализират следните политики за хората с увреждания:
    • Промени в законодателство гарантиращо равното право на труд на хората с увреждания;
    • Държавна агенция за хора с увреждания;
    • ТЕЛК реформа с цел отделяне на медицинската диагноза от работоспособността и социалната подкрепа;
    • Надграждане на регистъра за хора с увреждания;
    • Възстановяване на националния раков регистър;
    • Промени в ЗУТ за засилване на контрола и проверките относно достъпност на средата;
    • Рампи за хора с увреждания в градския транспорт и стикери за сигнализация при нередности;
    • Кампания за активно включване в програмите за заетост на хора с увреждания;
    • Премахване на системата на ТЕЛК и преминаване към системата на ICF;
    • Система за преквалификация и връщане на хората с увреждания към пазара на труда;
    • Насърчаване на работодателите за наемане на хора с увреждания, чрез покриване на част от осигуровките;
    • Въвеждане на система за стимулиране на работодателите да извършват преквалификацията на хора с увреждания;
    • Изменение на закона за лична помощ включващо премахване на ТЕЛК решение като условие за достъп до лична помощ, увеличаване на ставката от 1.2 на 1.4, увеличаване на часовете от 12 до 16;
  4. Дефиниране на енергийна бедност и минимално количество вода за питейни нужди и битово потребление в срок от 6 месеца.
    • Определяне на кой и как се предоставя целевото подпомагане;
    • Изработване на цялостен механизъм;
    • Въвеждане на линия на енергийна бедност за използване само за дългосрочни мерки;
    • Разширяване на обхвата и финансиране на текущата програма за енергийно бедни домакинства;
  5. Обществено обсъждане на Наредбата за качество на социалните услуги.
  6. В срок от 6 месеца да бъде завършена националната карта на потребностите и предлагането на социални услуги: Ускорено създаване на картата с фокус върху потребностите и т.нар. кухо предлагане на услуги;
  7. Приемане на национална стратегия за детето и дефиниране на понятията благосъстояние и детска бедност в срок от 12 месеца.
  8. Преглед на ефективността и разходите на центровете за квалификация и преквалификация в срок от 6 месеца.

–>

ИКОНОМИКА

Визия: Изграждане на икономика на висока добавена стойност чрез стимулиране на иновации, развитие на човешкия капитал, високо-платени работни места, развита бизнес среда, подобрено управление на държавните предприятия

  1. Нулева търпимост към корупцията и изграждане на съвременни държавни институции, работещи за хората и бизнеса

1.1. Въвеждане на пълна прозрачност в управлението и въвеждане на най-добри практики за борба с корупцията

  • Нулева търпимост към корупция. Създаване на единни стандарти на процесите в публичната администрация и въвеждане на контрол с цел елиминиране на корупцията и подобряване на бизнес средата.
  • Събиране на познанието, което е натрупано от администрацията като научени уроци и добри практики и споделянето му по достъпен и прозрачен начин.
  • Прозрачност на всички дружества с държавно участие посредством регулярно и законосъобразно публикуване на резултатите от дейността и финансовите резултати за постигане на прозрачност и отчетност. Измерване на постигнатия социален резултат от работата на дружествата с държавно участие.
  • Повишаване на прозрачността, публичността и оповестяването на критериите относно конкурсните процедури за избор на органи за управление и надзор на предприятията с държавно участие.
  • Подобряване на прозрачността и отчетността на разходването на средства по проекти съфинансирани от Европейския съюз. Умна система в помощ на бизнеса за европейско финансиране.

1.2 Работеща и ефективна администрация и регулации, които помагат за развитие на бизнес средата и работят в подкрепа на бизнеса

  • Премахване на административната тежест, чрез облекчаване на регистрационни и лицензионни режими и пречки за бизнеса. Поетапното облекчаване на административното бреме посредством оптимизация на процесите, методите, дигитализация и електронно управление.
  • Специален фокус върху неутрализиране на непропорционално високата административна тежест, която се налага на малкия и среден бизнес при приемане на нови регулации и законодателни промени. Анализ на възможните механизми и интегриране на този механизъм и при изготвяне на предварителна оценка на въздействието на законодателството.
  • Създаване на организационна култура, подходи и механизми за стимулиране на превенцията на нарушения от страна на администрацията спрямо гражданите и бизнеса, в допълнение на съществуващите последващи механизми за санкциониране.
  • Въвеждане на обслужване на едно гише, и широко въвеждане на електронното обслужване.
  • Изготвяне на проект за премахване на 100 пречки за 100 дни.
  • Въвеждане на механизма на т.нар. „мълчаливо съгласие“
  • Добра нормативна среда – анализ и подобряване на:
  • Процедурите по несъстоятелност и ликвидация
  • Гарантиране на навременното плащане от държавата към бизнеса
  • Тестов период за всяка законодателна промяна (последваща оценка на въздействието), в допълнение към предварителната оценка на въздействие.
  • Промяна на Закона за концесиите по отношение на всички концесионни такси да догонят средноевропейските такива, вкл. критериите за определяне на таксите.
  • Критерии за обществени поръчки
  • Да се обследва възможността за създаване на обществен съвет към Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание, който да се фокусира върху микро и малките предприятия.
  • Създаване на работна група с представителство на всички партии и коалиции, представени в Народното събраните, по отношение преглед на функциите на администрацията и реформиране с оглед подобряване на бизнес средата.
  • Ускоряване на процедурите и разплащането на финансовите средства по проектите, съфинансирани от Европейския съюз за микро, малките и средните предприятия.
  • Създаване на междуведомствена комисия между Министерство на икономиката, Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, частния сектор и други заинтересовани страни за анализ и предприемане на мерки преди да бъдат задействани арбитражни процедури срещу България.
  • Облекчаване на процедурите за свързване на микро, малките и средните предприятия с инфраструктурата.
    • Стратегическо развитие на предприятията с държавно участие и постигане на прозрачност и ефективност
  • Реформиране на държавните предприятия в съответствие с изискванията за приемане в еврозоната и препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие чрез преобразуването им или в акционерно дружество, или в агенция/публична структура с оглед на тяхната дейност и предназначение.
  • Преразглеждане на използването на холдингова архитектура от държавата, и в частност ефективност и целесъобразност на статута и съществуването на Държавна консолидационна компания.
  • Анализ за актуализация на Закона за публичните предприятия и прецизна подготовка на Наредбата за прилагане на Закона за публичните предприятия.
  1. Овладяване на здравната криза и осигуряване на възможност за бизнеса да работи в условията на пандемия
  • Ускоряване отпадането на ограничителните мерки след овладяване на здравната криза чрез повишени нива на ваксинация и изграден имунитет.
  • Анализ на ефекта на мерките и прецизиране на режима. Анализ на злоупотребите и в случай на необходимост, предприемане на коригиращи действия.
  • Регламентиране на дистанционната работа.
  1. Повишаване на конкурентоспособността чрез насърчаване на иновациите, инвестициите и създаването на висока добавена стойност в българската икономика

3.1 Насърчаване на иновациите и подкрепа за малкия и среден бизнес и стартиращите компании

  • Превръщане на Министерство на икономиката в основен двигател за икономически растеж, иновации и повишаване на конкуренто-способността на малки и средни предприятия и компании с потенциал за продажби извън страната посредством преобразуване на Министерство на икономиката в Министерство на икономиката и иновациите, което да управлява координирано дейността на Българската банка за развитие, Фонда за иновации, Фонда на фондовете, Европейските фондове за конкурентоспособност, Националния план за въстанивяване и развитие в частта икономика и Българската агенция за експортно застраховане в една обща стратегия с фокус върху новостартиращи компании с високо ниво на иновации и експортен потенциал.
  • Прецизиране на ключови, приоритетни сектори и индустрии в координация с бизнеса и БАН, в които България има потенциал за развитие с оглед на международните вериги на добавена стойност с цел фокусиране на дейностите за изграждане на международна конкурентоспособност.
  • Осъществяване на двустранна взаимовръзка между образованието и икономиката:
    1. Изграждане на стимули за двустранно сътрудничество между висшите учебни заведения и компаниите с цел повишаване на добавената стойност на българските продукти и внедряване на иновации и в традиционни индустрии,
    2. Създаване на Борд за иновации между Министерството на икономиката и иновациите и Министерството на образованието и науката, който да включва бизнес лидери, ректори, капацитети от българи в чужбина, с цел създаване на дългосрочни политики за развитието на българската икономика и на адекватна образователна система, която да обезпечи нужните кадри за бъдещата икономика на България.
    3. Образование, следващо нуждите на обществото и икономиката по региони и отрасли;
    4. Стимулиране на бизнеса за осъществяване на стажантски/практически програми на място за студенти и ученици от професионални училища.
  • Координиране и прецизно фокусиране на институциите и финансовите механизми в сферата на икономиката в подкрепа на малкия и среден бизнес, със специален фокус върху иновации и износ (Българска банка за развитие, Българска агенция за експортно застраховане, Европейските фондове, Планът за възстановяване и устойчивост и други).
  • Подкрепа за микро, малките и средните предприятия чрез прозрачно финансиране от Българска банка за развитие. Българска банка за развитие не подлежи на приватизация.
  • Координиране с оглед приоритети и ключови сектори и създаване на общи продукти за подкрепа на МСП от страна на Българска банка за развитие и Българска агенция за експортно застраховане.
  • Повишаване на ефективността на София Тех Парк за създаване и комерсиализация на високо-технологични продукти и услуги.
  • Осигуряване на механизъм за анализ на проблеми в икономиката и идентифициране на препоръки и коригиращи мерки (например посредством Съвета за икономически растеж или сходен механизъм).
  • Съвместно с Министерство на образованието и науката, предприемане на мерки за развитие на човешкия капитал още от ранна детска възраст с цел създаването на задълбочено познание за иновациите.
  • Привличане на експерти и специалисти от чужбина посредством механизми като облекчен режим за придобиване на „Синя карта“, Наредба за условията и реда за издаване, удължаване и отнемане на удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект, наречен „Стартъп виза“ и други механизми.
  • Създаване на дружество за стартиращи и иновативни компании
  • Създаване на система за развитие на иновациите с цел трансфер на знанието през комерсиализация, предприемачество и развитието на компаниите, включително ревизия на стимулите, насърчаване взаимодействие университети-бизнес, създаване на центрове за трансфер на технологии и знание с регионален елемент.
  • Позициониране на България като дестинация за иновации и високотехнологични индустрии, изнасящи производство с висока добавена стойност на международните пазари.
  • Изграждане на взаимовръзка между иновации и отбрана и предприемане на действия за създаване на регионален център НАТО в България по инициативата Специален фокус към включване на военно-промишления комплекс ВМЗ – Сопот.
  • Създаване на стимули за насърчаване на ангелските инвестиции в стартиращи компании.
  • Изграждане на икономика н аданните и отворените финанси като ресурс за бизнес. Поетапно минаване изцяло към електронни услуги във всички сектори за спестяване разход и време на бизнеса. Провеждане на всеобхватна и мащабна информационна кампания за дигитални услуги. Съвместно с Министерство на транспорта, създаване на отворени данни за транспортната мрежа и умни системи за управление по отношение на дистрибутивността.
  • Осигуряване на достъп до трудовия пазар за чуждестранни граждани, които учат в България.
  • Привличане на европейски и международни дялови фондове за мащабен растеж на българските стартиращи компании на чуждите пазари.
  • Анализ на необходимостта от Закон за иновации

3.2 Насърчаване на инвестициите и увеличаване делът на висока добавена стойност в икономиката

  • Да се анализира възможността за фокусиране на дейността на Национална компания индустриални зони към бизнеса с висока добавена стойност.
  • Проактивна политика за привличане на стратегически инвеститори и нови инвестиции с висока добавена стойност и нови работни места.
  • Изграждане на индустриални паркове и зони на база на реален пазарен интерес от инвеститори, според регионалните ресурси, и приоритизиране на база реална възвращаемост и на база регионално развитие, с приоритет върху въгледобивните региони и върху тези с нисък икономически растеж.
  • Комбиниране на съществуващо летище със съществуваща безмитна зона и привличане на международен карго опертор за създаване на логистични хъбове, които да позиционират България като въздушен портал към Европейския съюз.
  • Инвестиции в развитието на регионални екосистеми, включително достъпно финансиране, създаване на регионални клъстери и други механизми.
  • Стимулиране трансформиране на спестяванията в инвестиции с цел да се повишат местните и чуждестранните инвестиции.
  • Утвърждаване на страната като финансов и логистичен хъб чрез откриване на финансови центрове на мултинационални компании и привличането на такива с транспортни мрежи и достъп до международните пазари. Като резултат международни компании с дейност извън страната ще заплащат данъци в България.
  • Картографиране на ресурсите по райони с цел по-задълбочено познание за регионалните специфики, необходимости и възможности, както и създаване на индустриални зони от гледна точка на ресурсна обезпеченост и бизнес интерес и развитие на малките населени места.
  • Създаване на бързи коридори за изпълнение на инвестиционни проекти – регионални бизнес системи, клъстери, хъбове, акселератори, инкубатори.
  • Създаване на регионална стратегия и оптимално използване на ресурса на Европйеския фонд за регинално развитие 2021 – 2027
  • Ефективно, ефикасно и ориентирано към резултатите използване на фондовете за конкурентоспособност на Европейския съюз и Националния план за възстановяване и устойчивост. Насърчаване на трансгранични проекти, включително с Европейско финансиране.
  • Изготвяне на цялостна последваща оценка на въздействието на Закона за насърчаване на инвестициите по отношение постигнати резултатите от наличните стимули.

3.3 Насърчване на износа

  • Мобилизиране на подкрепа за българските компании да излязат на външни пазари (напр. посредством осъществяване на координация и комуникация между Службите по търговско-икономически въпроси и българския бизнес)
  • Насърчаване на компаниите, които имат потенциал за експортна дейност, включително с пазарите на далечния изток и Африка.
  • Създаване на инструменти за нови пазари в Българската агенция по експортно застраховане.
  • Стимулиране на търговските вериги да са партньори за износ на български стоки на международните пазари.
  • Създаване на експертна карта на българите в чужбина, които да подпомагат развитието на компаниите на чуждестранните инвеститори в България.
  • Специален фокус върху българските фирми, които вече са успели на международните пазари, и създаване на среда за обмен на информация с цел увеличаване на продуктивността на други фирми в тези отрасли.

3.4 Кръгова икономика

  • Насърчаване на зелените технологии и кръговата икономика, чрез достъпно финансиране и зелен финансов коридор при облекчен режим и преференциално условия за иновативните компании,
  • Внедряване на световните практики за преход на българските бизнеси към кръгова икономика, намаляване на отпадъците и ресурсна ефективност.

ПРЕДЛОЖЕНИ МЕРКИ, РАЗПРЕДЕЛЕНИ ЗА ДИСКУТИРАНЕ И ПРЕГОВАРЯНЕ В ПОДХОДЯЩИТЕ РЕСОРНИ РАБОТНИ ГРУПИ:

ОБРАЗОВАНИЕ

  • По отношение на човешкия ресурс, съвместно с Министерство на образованието и науката:
    • преустановяване практиката на делегираните бюджети и следване принципа на качеството
    • преразглеждане квотите на специалностите във висшите учебни заведения и създаване нови критерии и начини за оценка
    • инвестиране в подготовката на преподавателския персонал
    • осъществяване на връзка между университетите и бизнеса с оглед и на регионалните специфики
    • увеличаване на инвестициите в хората, които са в трудоспособна и извънтрудоспособна възраст чрез модернизация на центровете за квалификация и преквалификация и развитие на дигиталните умения
    • привличане на специалисти по гъвкави методи спрямо нуждите на бизнеса
    • съвместна работа на научноизследователските центрове за технологичен трансфер между висшите учебни заведения и инкубаторите
    • Категоризиране на научните публикации

ФИНАНСИ

  • Поемане на осигуровки от страна на държавата, за известен период от време, за бизнеси, които са ограничени или затворени, или отварят нови работни места.
  • По отношение на Комисията за финансов надзор, да бъдат заложени цели в синхрон с общата икономическа политика на правителството.
  • Данъчни стимули за стартиращите компании
  • Обсъждане на БАЕЗ рисково тегло 0 към БНБ
  • Съвместно с Министерство на финансите, извършване на анализ на възможността за реализация на програма за облекчения за бизнеса по райони съгласно разпоредбите на директивата за държавни помощи на Европейския съюз.
  • Вдигане на прага за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност за облагаемия оборот, например от 50,000 на 100,000 лв. или до 85,000 евро.
  • Да се анализира възможността „inhouseпоръчките по Закона за обществените поръчки да бъдат изпълнявани от предприятия, които имат капацитета да извършат 90% от поръчката
  • Да се анализира временно намаляване на ставката на ДДС от 20% на 9% за хранителни стоки и лекарствата за преодоляване на негативните последици от пандемията.
  • Управление на инфлацията
  • перспектива за инфлацията – причини и цел
  • политически действия в отговор на инфлацията
  • хоризонт за връщане към целевите нива
  • променливостта на отклоненията по групи
  • избор на подход и съответствие с паричната политика, фискалната политика
  • предприемане на коригиращи действия – например от фискалната политика, или неконвенционални действия
  • ценова стабилност като цел
  • надеждна фискална политика
  • Развитие на бизнес средата, реалния бизнес, микро и малките предприятия
  • Въвеждане на патентен данък
  • Анализ на възможността високотехнологичните производства да не плащат такса смет на база сграден фонд
  • Ускорена амортизация за сгради
  • Минималната работна заплата – да бъде процентно съотношение, а не абсолютна стойност
  • Необлагаемия минимум
  • Данък върху влоговете

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

  • Ускоряване отпадането на ограничителните мерки след овладяване на здравната криза чрез повишени нива на ваксинация и изграден имунитет.

ТРУД И СОЦИАЛНИ ГРИЖИ

  • Продължаване на мерките 60/40 и 80/20.

ТРАНСПОРТ

  • Обновяване на БДЖ
  • Обновяване на инфраструктурата и ефективността на Български пощи с цел ясна оценка и анализ на дублиращите се функции и постигане на икономии от мащаба.
  • Създаване на център за споделени услуги в Български пощи
  • Реконструкция и обновяване на съоръженията по региони
  • Развитие на малките населени места и инфраструктурата им

ЗЕМЕДЕЛИЕ

  • Промяна на механизмите на националното субсидиране
  • Мелиорация
  • Фокус върху малките производители
  • Обвързване на земеделието с хранително-вкусовата промишленост

ЕЛЕКТРОННО УПРАВЛЕНИЕ

  • Въвеждане на електронни услуги за бизнеса
  • Създаване на дигитални трудови книжки
  • Създаване на звено/агенция за анализ на данни

ЕНЕРГЕТИКА

ПОСТИГНАТИ СЪГЛАСИЯ

Краткосрочни мерки:

  1. Ако има вдигане на цените на тока, да се разшири обхвата и размера на съществуващата схема за енергийни помощи до 200 KWh на месец (изпълнение в рамките на януари най-късно) – постигнато съгласие.
  2. Възможност за изравнителна сметка на битовите потребители на електроенергия, които са под прага на бедност, на годишна база и спиране на доставките на електроенергия след втора неплатена месечна сметка и възможност за разсрочено плащане – да се прецизира формулировката – постигнато съгласие.
  3. За държавни и общински учреждения, които предоставят публични и социални услуги (училища, детски градини и др.): разликата между това, което плащат и това, което е заложено да бъде изравнено първо от техните бюджети и след това, което остане от централния бюджет – постигнато съгласие.
  4. Промяна на правилата на търговия на борсата в посока възможност за дългосрочни договори – постигнато съгласие.
  5. Запазване и оптимизиране на съществуващите механизми за подпомагане на бизнеса – постигнато съгласие.
  6. Разходите за собствени нужди на ЕРП-тата и ЕСО да са на цена на обществен доставчик – преглеждане на стария текст на Наредба 1 от 2014 г. – постигнато съгласие.
  7. Одит на всички държавни производители на енергия и оператори на мрежи и фонд СЕС, енергийните търговци и енергийната борса. Одитът да стартира с БЕХ със задължителен независим външен одит, вкл. да бъдат включени разходите за Белене, Турския поток – постигнато съгласие.
  8. Анализ на причините за големия брой бюджетни организации, които работят на платформата на доставчик от последна инстанция: (постигнато съгласие).
    • Да се направи комуникационна стратегия – постигнато съгласие.
    • Проучване на възможностите за връщане на бюджетните организации на регулиран пазар – постигнато съгласие.
  9. Проучване на възможностите за: (постигнато съгласие)
    • Типови договори – постигнато съгласие.
    • Типовите договори задължително да включват пределна цена -постигнато съгласие.

10.Предприемане на адекватни мерки за затваряне на наказателните процедури срещу България в енергетиката – постигнато съгласие.

11.Изготвяне на официална дефиниция на „енергийна бедност“ – постигнато съгласие.

12.Изготвяне на 5-годишен план за преодоляване на енергийната бедност, в който инструментите за компенсиране да са заложени и да има дългосрочни и краткосрочни механизми – постигнато съгласие.

13.Изграждане на гръцката газова връзка през 2022 – да бъде завършена – постигнато съгласие.

14.Гарантиране на различни източници на доставка на природен газ на България, чрез 6-месечен експертен преглед на договорите за покупка на газ с оглед разнообразяване на източниците, най-ниска цена и гъвкавост в избора на доставчик – постигнато съгласие.

15.Пълна прозрачност при разследването на картелни практики от КЗК, чрез смяна на състава и увеличаване на експертния потенциал на регулатора – постигнато съгласие.

16.Преглед на изискванията за създаване, функциониране и анализ на достъпа до данъчни акцизни складове с цел по-висока конкуренция – постигнато съгласие.

17.Извършване на цялостна реформа на начина на финансиране на проектите по енергийна ефективност. Например: (постигнато съгласие)

    • Започване от най-ефективните проекти – постигнато съгласие.
    • По-добро целеполагане – постигнато съгласие.
    • По-добър контрол и при избирането на бенефициентите, и при отчитането на проектите – постигнато съгласие.
    • Разработване на нови финансови инструменти – постигнато съгласие.
    • Преглед с цел отстраняване на нормативните ограничения за ползване на финансовите ресурси на задължените лица по т.12 от ЗЕЕ – постигнато съгласие.

18.Публичност и оптимизиране на всички разходи в държавната енергетика – постигнато съгласие.

19.Прозрачност и контрол по всички инструменти на ЕК – постигнато съгласие.

20.Изработване на национална позиция по Fit for 55 – постигнато съгласие.

21.Преговори с ЕК за възможностите за ограничаване на износа на ток в определени моменти и дерогация – постигнато съгласие.

Дългосрочни мерки:

  1. Развитие на ядрената енергетика: (постигнато съгласие)
    • Поддържане и развитие на атомните мощности в АЕЦ Козлодуй.Това  включва  удължаване  на  срока  на  експлоатация съществуващите мощности – постигнато съгласие.
    • Необходимостта от изграждане на нови ядрени мощности, уточняването на типа на реакторите и площадките, да се прецени след независим експертен анализ, който да е публичен и на база най-ниска цена и време за изграждане – постигнато съгласие.
  2. Запазване на енергийния комплекс Марица-Изток и заетостта и доходите на хората в другите въглищни региони: (постигнато съгласие)
    • Преговори с ЕС за максимално удължаване на живота на енергийните мощности – постигнато съгласие.
    • Полагане на усилия за получаване на финансиране по линията на Зелената сделка за превръщане на комплекса Марица-Изток в пример за зелени инвестиции – постигнато съгласие.
    • Трябва да се разработи списък от алтернативни проекти за запазването на Марица-Изток, като енергиен комплекс – този списък да се изготви в следващите 6 месеца – постигнато съгласие.
    • Преглед на съществуващите технологии за използване на въглища и тяхната реализуемост в комплекса – постигнато съгласие.
  3. Анализ на необходимостта и ефектите от извеждането на битовите потребители на свободния пазар – постигнато съгласие.
  4. Подкрепа за производителите на възобновяема енергия: (постигнато съгласие)
    • Развиване на мощности за възобновяема енергия, в т.ч. от ВЕЦ, като предимство се дава на енергия за собствено потребление (и за бита, и за индустрията) – постигнато съгласие.
    • Разработване на механизми за изграждане на капацитет и съхранение на енергия – постигнато съгласие.
    • Фокус върху водорода, като начин на съхранение на енергия с превес към зеления – постигнато съгласие.
  5. Сигурност на доставките на природен газ: (постигнато съгласие)
    • Облекчаване на условията за проучване на местни залежи – постигнато съгласие.
    • Разнообразяване на трасетата и източниците на доставките на пазарен принцип за постигане на най-ниски цени. Продължаване на работата по спешно завършване на интерконектора с Гърция – постигнато съгласие.
    • Разработване на дългосрочна  национална  програма  за стимулиране на индустриалното и битово използване на газ – постигнато съгласие.
  6. Превръщане на енергийната ефективност в общонационален приоритет – постигнато съгласие.
  7. Търси се политически консенсус и цялостен анализ на Зелената сделка и необходимите мерки на национално ниво, в контекста на постигане на целите на ЕС за 2050 – постигнато съгласие.
  8. Да има специална структура в МС – вицепремиер по климат – тази област е хоризонтална – постигнато съгласие.
  9. Ежегодни доклади по стратегиите за развитие на минното дело, радиоактивните отпадъци, петрол и газ и декарбонизация на икономиката – постигнато съгласие.
  10. Подготовка на условията за преминаване към механизма за капацитет – постигнато съгласие.
  11. Изготвяне на актуално състояние на заявените и в процес на изграждане на ВЕИ и паралелно изготвяне на прогнозен мощностен и енергиен баланс – постигнато съгласие.
  12. Приемане на нова енергийна стратегия с анализ за съвместимост и ОВОС и другите национални стратегии – постигнато съгласие.
  13. Анализ на текущите пречки за присъединяване на ВЕИ и създаване на механизъм за стимулиране на инвестиционни проекти – постигнато съгласие.
  14. Разработване на национална стратегия на български добив на нефт и газ – постигнато съгласие.
  15. Повишаване на административния капацитет на КЕВР за контрол по РЕМИТ (правилата за борсова търговия) – постигнато съгласие.
  16. Промени в уставите на държавните енергийни дружества, на договорите за управление и контрол на база добри практики – постигнато съгласие.
  17. Проучване и оценка на системните ефекти на двата хидропроекта на Дунав, ВЕЦ Горна Арда, Тунджа и Яденица и ОВОС – постигнато съгласие.
  18. Промяна в закона за концесиите с цел защита интересите на България – постигнато съгласие.
  19. Анализ на вариантите и последствията от преструктуриране или закриване на БЕХ – постигнато съгласие.
  20. Проучване на възможностите и ефектите от премахване на лиценза на Булгаргаз като обществен доставчик в дългосрочния контекст за преструктуриране на енергетиката – постигнато съгласие.
  21. Разширяване капацитета на КЕВР за разглеждане на индивидуални жалби – постигнато съгласие.
  22. Създаване на облекчени административни условия за инвестиции за съхранение на енергия – постигнато съгласие.
  23. Проучване на възможностите за препланиране на газопреносната мрежа и трансформиране на мрежата към водород – постигнато съгласие.
  24. Проучване на енергийния потенциал на Черно море – постигнато съгласие.
  25. Изграждане на интелигентни мрежи с възможност за интерактивно управление от потребителите и производителите – постигнато съгласие.
  26. Топлофикационна мрежа и малки топлофикации – полагане на усилия на гарантиране на модерна и достъпна топлофикационна услуга – постигнато съгласие.
  27. Геотермалната енергия: (постигнато съгласие)
  • В рамките на 12-18 месеца пълно картиране на геотермалните ресурси в страната – постигнато съгласие.
  • Да има изградени 1 или 2 пилотни мощности и да се използва и термалният потенциал – постигнато съгласие.
  • Изменение на законите за водите, за концесиите, за енергетиката – постигнато съгласие.

28.Разширяване на капацитета на Чирен. Технически и икономически анализ за изграждане на други газохранилища – постигнато съгласие.

29.Полагане на усилия за връзка на турски поток с националната газопреносна мрежа – постигнато съгласие.

30.Преглед на договорите и нормативните документи (европейско и българско законодателство) за ограничаване на резервирания капацитет до 50% от един доставчик на газ – постигнато съгласие.

31.Премахване на административните пречки за облекчаване на ВЕИ за собствени нужди (без да могат да връщат в системата). Уведомителен режим, вместо разрешителен режим – постигнато съгласие.

  1. Премахване на административните пречки за облекчаване на ВЕИ за собствени нужди (до определени KWh на база допълнителен анализ). Уведомителен режим, вместо разрешителен режим – постигнато съгласие.
  2. Цялостна преоценка на хидроенергийния потенциал на България.Приоритизиране на проектите на база цена, стига да отговарят на екологичните изисквания на ЕС.