Броят на заразените с Covid-19, починалите и настанените в интензивни отделения се върна към нивата от ноември. Въпреки това правителството, заето с предизборна кампания, не предприе никакви мерки, а прехвърли отговорността на местните власти. Това заплашва с хаос и нова здравна криза.

На 10 март броят на заразените достигна 3502 случая, близо до нивата от началото на декември. Починалите, чиято динамика има известен лаг, нарастват с по-бърз темп от новите случаи. За последното денонощие те са 138 души. Страната е на четвърто място по смъртност на 9 март по данни на Our World in Data. Делът на положителните тестове надхвърли 20%, едно от най-високите нива в ЕС.

В същото време страната е с едни от най-разхлабените мерки, както показва Oxford Government Response Stringency Index (само в Хърватия и Естония има по-слаби ограничения). При това, ако се проследят отделните компоненти на индекса се вижда, че България (ниво 53) е след Хърватия, тъй като се приема, че училищата са частично затворени и все още има налице някакви рестрикции за бизнеса заради затварянето на нощните клубове и ограничението на броя на посетителите. Създателите на индекса са приели също, че у нас има проследяване на контактните лица и универсално ваксиниране. За сравнение в Гърция индексът е със стойност 89 (вж. картата горе)

Но този фон българското правителство започва бързо да изчерпва аргументите за липсата на сериозни противоепидемични мерки. След като във вторник председателят на НОЩ проф. Венцислав Мутафчийски призова за нови ограничения, а премиерът Борисов призна неохотно, че те са необходими, в сряда последва нова странна поредица решения. На редовното правителствено заседание кабинетът се занимаваше основно с подпомагане на едни или други групи хора (някои от съобщените допълнителни средства, всъщност бяха гласувани още със закона за държавния бюджет). Решението за въвеждане на противоепидемични мерки бе прехвърлено на местните кризисни щабове и РЗИ.

„Нарастването на случаите може да бъде овладяно само по начини, които са старомодни, но доказали се във времето. Не може да разчитаме, че пандемията ще се самоугаси. Трябва да има мерки.“
Проф. В. Мутафчийски

Последваха плахи и несъгласувани стъпки. Някои области се ограничиха да спрат плановите операции в болниците, други предпазливо поискаха маски на открито или наредиха на ресторантите да затварят в 22 часа. В Бургас бяха по-креативни, като поискаха от заведенията да не допускат жива музика. Стопична община реши да върне от петък  дистанционното обучение от 5 до 12 клас, но остави ресторантите и казината отворени (до 22 часа), както и моловете (тук). В Плевен, където броят на заразените е един от най-високите,  отидоха по-далеч, като обявиха затваряне на молове, фитнеси, кина и театри.

В портала на правителството coronavirus.bg няма пълна информация за всички решения. Документи не са публикувани, а преразкази, които нямат правна стойност. В някои случаи мерките бяха въведени с един ден предизвестие (Враца, Благоевград и др.). Някъде те са за две седмици, другаде за месец.

Единствената причина, поради която тази какафония не е предизвикала недоволството на бизнеса е, че засега са засегнати предимно по-малки местни фирми, а не големите вериги, които имат множество обекти в страната и не биха могли да се организират според многообразието от изисквания.

На този етап никой не говори за компенсациите във връзка с новите мерки, като прилагането на програмите на база регионални решения ще бъде силно затруднено. Например, в някои области бе препоръчано затваряне на детските градини, което поставя на изпитание родителите, но не е ясно дали е основание за подкрепа. Другаде обектите остават отворени, но са им наложени ограничения. При това положение те вероятно няма да могат да разчитат на компенсации. Действието на основни програми, включително 60/40, изтича на 31 март, но МТСП планира да предложи двумесечно удължаване.

 

Допълнение:
На 11 март по време на редовния седмичен брифинг министърът на здравеопазването Костадин Ангелов заяви, че не се въвеждат нови ограничения, защото хората не са готови за тях. „“Когато обществото е готово да повярва в тези мерки, когато е готово да ги спазва и когато ние като хора повярваме в нужността на тези мерки, тогава ще ги въведем. Няма как да въведем мерки там, където хората не вярват в тези мерки“, каза той.