Коронакризата даде основания да се запитаме накъде ще върви инфлацията. Но прогнозите са противоречиви.

Всеки от нас се е замислял какво ще стане с цените на стоките и услугите в резултат на пандемията от Covid-19. Ако четем само новини, е вероятно да решим, че цените падат. Петролът дори достигна отрицателни стойни, вярно, за кратко. Но етикетите в магазините – например, на хранителните стоки, говорят друго. Къде е истината?

Кризата осигури терен за сблъсък на две групи фактори – дефлационните сили, обединени от свиването на търсенето и проинфлационният отбор на увеличените разходи за правене на бизнес и свитото предлагане в резултат от пандемичните ограничения.

Това променя относителните цени и вероятно ще доведе до период на инфлационна нестабилност.

Засега свиването на търсенето (в някои случаи то е само отложено, но в други – например, фризьорски услуги, разходи за бензин с цел пътуване до работа и т.н., е напълно загубено), както и последиците от петролната война подтисна шока, свързан с предлагането.

Много производители и търговци понижиха цените на стоките или обявиха сезонна разпродажба преди летните намаления, за да привлекат колебаещите се потребители. Това направиха книжарници, производители на облекла, обувки и козметика, дори авиокомпаниите за отделни дестинации и дати. Сривът на цените на петрола донесе известно понижение на бензина. У нас повлия и ефектът от договорената с „Газпром“ отстъпка от цената природния газ. В резултат Комисията за енергийно и водно регулиране въведе от април по-ниски цени на природния газ с 42.8% и на топлинната енергия – средно с 21.8%.

Ситуацията у нас

Епидемията натисна инфлацията, която бе започнала да се надига. През м. март НСИ отчете дефлация от 0.6% (спрямо февруари), но на годишна база, тоест в сравнение с миналия март, цените все още са по-високи с 3%. Мартенската дефлация има съвсем ясно изразен корона профил: поевтинели са транспортът, културните събития, както и облеклото и обувките (защо, след като не излизаме), както и горивата, което е свързано с понижението на петрола. Минимално поскъпване с 0.1% отчитат храните и лекарствата, повишават се и цените на ресторантите и банковите такси.

От началото на икономическото изключване инфлационните очаквания на предприемачите, според конюнктурната анкета на НСИ, претърпяха сериозна промяна. Вече се наблюдава изразен превес на ръководителите на предприятия, които очакват понижение на цените, особено в промишлеността. Тези нагласи е вероятно да се запазят през следващите месеци.

Според Конвергентната програма, изготвена от МФ до края на годината се очаква спад на цените на промишлените стоки, като за това допринася главно поевтиняването на петрола с 40%, както и на природния газ. „Като се има предвид и прогнозираният спад в крайното търсене за България, очакваното движение на потребителските цени е в посока надолу“, пише в документа, който отразява актуалните виждания на правителството. Средногодишната инфлация се очаква да бъде 0.1%. В програмата се посочва, че цените на храните и напитките ще растат изпреварващо. Не са изключени и шокове, свързани с предлагането, които могат да засегнат например доставките на пресни плодове, както „шокове в предлагането на храни в световен мащаб, като разпространението на чумата по сви-нете, която се отразява в поскъпване на месните продукти.“

От ЕК, която наскоро актуализира икономическата си прогноза за 2020 г. за страните-членки,  очакват инфлацията да спадне до 1,1 % през 2020 г. и да остане на това ниво през 2021 година.

За това развитие безспорно ще повлияе и увеличената безработица и натискът върху трудовия пазар. Растящите заплати в условията на недостиг на персонал бяха един от проинфлационните фактори през последните години. Но кризата доведе до сериозен ръст на безработицата, а първоначалните сведения сочат и отражение върху нивото на заплащане.

Това ще позволи понижение на цените, особено в сектори, в които трудовият компонент има по-висок дял. В по-дългосрочен план обаче ситуацията може да се обърне.

Докога ще продължи натискът върху цените?

Въпреки че първата аналогия, която хрумва на мнозина е хиперинфлацията във Ваймарската република, в исторически план епизодите на дефлация след войни и сътресения не са изключение.

Но аналогиите с войната също може да са подвеждащи. Войните, например, водят до загуба на работна сила в по-големи мащаби, както и до загуба на физически капитал. Докато сега производствените фактори са налице, но възможностите са използването им са ограничени. Освен това тази епидемия няма да свърши с подписването на мирен договор, а изглежда ще тлее дълго и, дори нещо повече, може да накара компаниите да останат нащрек за нова епидемия, която ще възникне в друга част на света. В зависимост от засилването или затихването на тези процеси и свързаните с тях ограничения и вторични ефекти, ще видим променящ се баланс между дефлационните и проинфлационните сили.

Не е необичайно, че (засега) доминират факторите, свързани със свитото търсене и намаляването на цената на енергията и на труда. Но въпросът е колко дълго може да издържи бизнесът на дефлационния натиск. Това е особено важно за онези капиталовоинтензивни бизнеси, които разчитат на кредит и запазват жизнеспособност само поради нетрадиционната политика на централните банки.

Какво ни носи новата нормалност, както неопределено се нарича периодът на вероятни продължителни ограничения заради повишен риск от заразяване?

Ако кризата  не приключи до края на 2020 г., четири групи фактори ще окажат натиск за повишение на цените:

– необходимостта от социална дистанция по отношение на клиентите (по-малко места за продажба, повече площ на един клиент в магазините);

– необходимостта от социална дистанция в работните помещения и офисите (повече разходи за сгради/амортизация);

– разходи за тестове, медицински изделия, контрол на санитарните мерки, прекъсвания на работа с цел дезинфекция;

– деглобализация и скъсяване на веригите на доставка.

Последният фактор е най-труден за оценка, но при продължителна пандемия той би имал съществено влияние, тъй като именно глобализацията е един от основните фактори за ниска и отрицателна инфлацията през последните години. Дори настоящата криза да бъде овладяна, все повече бизнеси ще променят стратегията си. Сигурността на доставките ще започне да доминира над съображения, свързани с ефективност на разходите.

Ефектите са трудни за предвиждане особено в сложно организирани бизнеси с дълга верига на създаване на стойност. „Файненшъл таймс“ цитира Стефан Зомер, член на борда на VW, който започна да възстановява работа на заводите си, за да открие, че доставчиците искат по-високи цени за авточастите. Според наблюденията на Volkswagen цените на критични компоненти са нараснали рязко, заради коронавируса, което оказва силен натиск върху печалбите на сектора, изправен пред дълбока рецесия. За много от компаниите-подизпълнители причината са намалените обеми на фона на високи фиксирани разходи, става ясно от статията. Пълната промяна на веригата на доставки е сложна, без да е ясно къде ще възникне следващата пандемия, казва още Зомер.

На този етап оценката на необходимаат трансформация е свързана с неизвестни и е по-вероятно бизнесът да достигне до новото равновесие на етапи.

Модната индустрия е друг пример. Тя бе доведена дотам да превърне промоциите в постоянни и много компании се тревожат, че това отива твърде далеч. Но тази индустрия е изправена пред необходимостта да върне производства от Азия и да осигури повече площ на работничките. Дали това е достатъчно, за да се спре спадът на цените?

В редица случаи принудителните ограничения ще окажат натиск върху раздутите цени на някои активи или премията за изключителност, която води да свръхвисоки възнаграждения в някои области. Това особено важи за звездните бизнеси. Цените на футболните трансфери изглежда вече понесеха удар, ще ги последват и други звезди, а това ще позволи на организаторите на концерти и спортни прояви по-лесно да се адаптират към изискванията за събития с редуцирана до 1/3 публика.

В други силно ударени бизнеси ще разчитат на необичайно ниски нива на ключови компоненти на себестойността – като разходите за гориво или разходите за лихви по кредити, за да се справят. Но това може да е временно. Транспортът е такъв пример, но отново стои въпросът дали това ще е достатъчно. Шефът на Райънеър (Ryanair) Майкъл О’Лиъри прогнозира, че когато въздушният трафик бъде отворен отново, компаниите ще се конкурират с ниски цени, за да привлекат клиенти. Но той също така каза (по-късно), че не може да гарантира печаба, ако го задължат да пътува с незаети средни места в самолетите. Дали това означава промяна на ценовата стратегия предстои да видим съвсем скоро, когато компанията и нейните конкуренти започнат да възстановяват редовните полети, които сега са спрени или разредени.

Остават две големи неизвестни – политиката на централните банки и политиката на правителствата, които все по-често се сливат. Като осигуряват субсидии и компенсации или се включват като основен купувач за някои стоки и услуги, правителствата могат да отслабят натиска върху бизнеса. В някои страни те могат да започнат да действат все по-често като работодател от последна инстанция. Но техният ресурс не е безкраен и прекомерното държавно участие се асоциира с трицифрени нива на съотношението дълг/БВП. В епохата на декретните пари това често свършва с инфлация, което е и един от основните уроци по военновременна икономика.