Лари Съмърс

След четири десетилетия на овладяна инфлация, паричните и фискални стимули в съчетание с дългосрочните структурни промени в световната икономика, може да ни върнат към забравените времена на стагфлацията.

В началото на годината това все още изглеждаше като теоретична възможност, тъй като в продължение на години водещите икономики не успяваха да се преборят с антипода на инфлацията – дефлацията. Въпреки масивните парични стимули. Всъщност еврозоната все още не достига целта си за инфлация под, но близо до 2 процента. Но когато към безпрецедентните парични стимули се добавиха и фискалните, а Covid и преструктурирането на икономиките наложиха повишени разходи на бизнеса, ситуацията започна да се променя. Първо в умовете на водещите икономисти.

Приятелски огън

Бившият министър на финансите Лорънс Съмърс предупреди, че САЩ страдат от най-безотговорната макроикономическа политика от четири десетилетия, критикувайки както демократите, така и републиканците за създаване на „огромни“ рискове. Пред Bloomberg Television той заяви, че „това, което бе подпалено, сега се разпалва“. По думите му възстановяването от Ковид ще стимулира търсенето едновременно с фискалните стимули и докато Федералният резерв се „придържа към оръжията си“ в ангажимента да разхлаби паричната политика. „Това са най-малко отговорните фискална и макроикономическа политики, които сме провеждали през последните 40 години“, каза Съмърс, който бе шеф на икономическия съвет на президента по времето, когато Джо Байдън бе вицепрезидент на САЩ.

Икономистът отново повтори тезата си за сблъсък на фискалната и паричната политика. Според него има шанс едно към три инфлацията да се ускори през следващите години и САЩ да се сблъскат със стагфлация. Същата е вероятно да се избегне инфлация, защото Фед ще натисне силно спирачките (тоест ще повиши лихвите и ще изтегли стимули – б.р.) и ще тласне икономиката към рецесия. Последната възможност е Фед и Министерство на финансите да успеят да предизвикат бърз растеж без инфлация.

В своите изявления Съмърс неизменно подчертава, че се тревожи какво ще стане при излизането от пандемията: или нарастването на търсенето ще доведе до ръст на цените или Фед ще се опита да противодейства чрез рязко повишаване на лихвените проценти, което ще предизвика нова рецесия. Други казват, че сегашните предупреждения за инфлацията отхвърлят призивите на Съмърс от последните няколко години за мащабни държавни разходи за предотвратяване на „секуларната стагнация„. Той обяснява, че  като похарчи 1,9 трилиона долара за краткосрочни цели, администрацията изтласква необходимите дългосрочни инвестиции за развитие. Такъв, впрочем, е новият план за 2 трилиона долара инвестиции в инфраструктура, който президентът Джо Байдън представя тази седмица.

От Белия дом твърдят, че планът за пандемични мерки на стойност 1.9 трилиона долара има за цел да предостави облекчения  на най-засегнатите и няма да прегрее икономиката, която все още страда от висока безработица. Представители на Федералния резерв дори сигнализират за риска от предоставяне на твърде малко фискална подкрепа и казват, че нямат намерение да затягат паричната политика скоро.

Също пред Блумбърг Нобеловият лауреат Пол Кругман отхвърли прогнозата за скок на инфлацията както през 70-те години. Според него е възможно само краткотрайно повишение на цените както по време на Корейската война. „Отне повече от десетилетие да прецакаме нещата – година след година – и да стигнем до тази криза и не мисля, че ще го направим отново“, каза Кругман, добавяйки, че Фед разполага с инструментите за справяне с ценовия натиск, ако е необходимо.

Този възглед е в съответствие и с прогнозите на Федералния резерв, който предвижда кратко покачване на инфлацията до 2.4 процента тази година при 1.8 процента, съгласно предишната прогноза. Централната банка очаква спад на безработицата до 4.5%, но все още смята, че икономиката не е укрепнала достатъчно, за да изтегли стимулите.

Завръщане към стагфлацията?

Сега една значителна инфлация изглежда далечен риск, пише Мартин Улф във „Файненшъл таймс“. Той обаче припомня паричната история на 70-те години, когато инфлацията в развитите страни излезе от контрол, достигайки двуцифрени нива (със забележителното изключение на Германия, което по-късно послужи като аргумент за независимост на централните банки). За това допринесоха както паричната и монетарната политики, така и двата петролни шока, както и причини, свързани с работнически вълнения и стачки, провален контрол над заплатите и др. Резултатът бе не само стагфлация, но и натиск върху цените на активите, което се отрази лошо на пенсионните схеми, разчитащи на книжата с фиксиран доход. Акциите също пострадаха – индексът на циклично изграденото съотноение цена/печалби  (CAPE), разработен от Робърт Шилър падна от 24 през 1966, до  8 през 1974 и 7 през 1982 година.

С усилията на централните банки, особено Пол Волкър в САЩ, инфлацията бе победена. Първоначално бе възприет подход на паричното таргетиране, препоръчано от Милтън Фридман. Когато се оказа, че това не работи толкова добре, централните банки вместо да контролират инструмента,се насочиха към целта (инфлационно таргетиране). Това започна в Нова Зеландия в началото на 90-те години и се разпространи в останалия свят, заедно с независимия статут на централните банки. Успешният контрол на инфлацията съвпадна с началото на продължителен и забележителен бум на цените на активите, подпомогнат от дерегулирането. Така CAPE успя да достигне рекордно ниво от 44 през 2000 г. и успя да възвърне позиции след две финансови кризи. Това бе съпроводено с натрупването на значителен частен дълг, а напоследък и публичен. Според Улф, увеличението на дълга е следствие от подтиснатото търсене (или същата тази секуларна стагнация, за която говори Съмърс).

Един важен въпрос – пише Мартин Улф е защо този цикъл на инфлация-дезинфлация, се разви така сходно в най-богатите страни. Отговорът според него е, че те споделят общи идеи и са свързани чрез търговията, капиталовите потоци и паричната политика.

Друга причина за дезинфлацията бе конкурентният натиск от разрастващата се китайска икономика, както посочва Кенет Рогоф. Но сега тези фактори губят силата си.

ЕЦБ не вижда проблем

Според главния икономист на ЕЦБ Филип Лейн ръстът на инфлацията ще бъде временен. В публикация за сайта на централната банка той написа, че „увеличаването на инфлацията през 2021 г. може да се тълкува най-вече като отслабване на дезинфлационните сили, които се утвърдиха през 2020 г. и не е основа за трайна промяна в динамиката на инфлацията. Средносрочната перспектива за инфлацията остава слаба и запълването на пропастта спрямо нашата инфлационна цел ще определи дневния ред на Управителния съвет през следващите години.“

Прогнозите на ЕЦБ от март предвиждат икономическото възстановяване да набере скорост през втората половина на годината, тъй като медицинската ситуация се подобрява и икономическите ограничения се облекчават, като БВП расте с 4,0% през 2021 г., 4,1% през 2022 г. и 2,1 на сто през 2023 г. Но е налице голяма несигурност на прогнозите, като при един от вариантите възстановяването се отлага до края на 2023 г.

В еврозоната бе налице значителен спад в нивото на инфлация през 2020 г., но се очаква обрат през 2021 г. С оглед на тези колебания се прогнозира средният темп на инфлация през 2020 и 2021 г. да бъде 0,9%, но е е възможно инфлацията да достигне 2% през последното тримесечие (на годишна база). ЕЦБ не очаква цените на петрола да надхвърлят 70 долара за барел тази година и подчертава, че е налице значителна асиметрия в ценовата динамика на различните групи стоки и услуги. Стоки и услуги, чието търсене е намаляло заради пандемията като туристическо настаняване и детско облекло, общо взето, отбелязват спад на цените (тук).

Не само паричен феномен

Една от ярките критики на паричното таргетиране е свързана с т. нар. Закон на Гуудхарт, на името на Чарлз Гуудхарт, бивш член на комисията за парична политика на Банката на Англия.  Твърдението на Милтън Фридмън, че инфлацията невинаги е само паричен феномен, вероятно ще бъде опровергано от икономиката след пандемията. Чарлз Гуудхарт е един от тези, които виждат дълготрайните фактори, съвразни главно с демографското развитие, които ще обърнат инфлационните тенденции през следващото десетилетие. Налице са и причини, свързани с изчерпването на запасите(например, медните запаси) и ограничения при ползването на изкопаеми горива като част от зеления преход. В краткосрочен план, поскъпването на петрола и другите енергоносители са предвестник на това, което ще последва при възстановяване на търсенето.

Откъм страната на предлагането, проблемите са свързани, от една страна, с финансирането на разходите за изграждане на по-зелена и устойчива икономика. Поскъпването на въглеродните квоти (+135% за една година) е нагледна илюстрация за цената на зеления преход. Към това се добавят изисквания за по-високи трудови стандарти, разходи за здравно и пенсионно осигуряване в развиващите се страни, забрана на детски труд и пр.

От друга страна, скорошните сътресения във веригите на доставки ще накарат компаниите да поемат по-големи разходи с цел застраховка срещу прекъсване на производството. Нарастващите заплати в страни като Китай (6-9% средногодишен ръст в реално изражение) също са фактор в тази посока.

Тъй като тези процеси се развиват по-бавно (за разлика от паричните шокове), те могат да бъдат управлявани и да се избегне повторение на сценария от 70-те години. Но това ще изисква координация в непознати досега мащаби.

 

На снимката: Лари Съмърс (първият вляво) по времето, когато работеше заедно с Джо Байдън (вторият вдясно) в администрацията на Обама//Пресслужба на Белия дом.