Числа

Икономиката е отбелязала спад с 4.2% през 2020 г., а БВП на един зает – с 1.9%. Данните показват неочакван ръст на потреблението, който до голяма степен се обяснява с правителствени разходи.

Годишни данни

БВП за 2020 г., получен като сума от тримесечни данни, достига номинален стойностен обем от 118 605 млн. лева. Данните са предварителни.

Индустриалният сектор създава 26.5% от добавената стойност на икономиката, което e
увеличение с 1.5 процентни пункта в сравнение с 2019 година. Секторът на услугите създава 69.5%,
а аграрният сектор – 4.0% от добавената стойност, при съответно 71.2 и 3.8% през 2019 година.

Според данните крайното потребление през кризисната година се е увеличило с 1.8% по цени от 2015 г., инвестициите са намалели с 11%.
Увеличението на потреблението привлече вниманието ни още когато се наложи НСИ да коригира данните си. Според предварителните годишни данни то се дължи на колективното потребление, което е нараснало с 9% (по съпоставими цени) и на индивидуалното потребление на правителството, където ръстът е с 6%. Колективното потребление включва услуги по благоустройство, отбрана и сигурност, фендаментални научни изследвания и държавна администрация. Индивидуално държавно потребление са закупени от бюджета услуги в полза на домакинствата, като тези в здравеопазването, социалното осигуряване, образованието, спорта, Индивидуалното потребление на домакинствата се е увеличило символично с 0.2%.
Износът на стоки и услуги се е свил с 11.3% (главно заради износа на услуги), докато вносът – с 6.6%.
По текущи цени салдото е положително, но по цени от 2019 г. то е близко до нулата очевидно заради спада на петрола през 2020 г.).
За така описаната динамика допринася и съпоставимостта на цените (дефлаторите, които са различни).
Затова интерес представляват данните по текущи цени. Според тях, ако не се отчита инфлацията, БВП е спаднал с 1%, но потреблението е нараснало с 3.8%, като индивидуалното потребление на домакинствата се е увеличило с 0.7%, но индивидуалното потребление през бюджета – с 13.1%, а колективното потребление – с 16%. Тоест държавните разходи са основна причина за ръст на икономиката (макар това влияние за реалния растеж на БВП да е смекчено чрез дефлаторите).

Тримесечни данни за БВП

Данните на НСИ потвърдиха обявения с експресните оценки спад през четвъртото тримесечие – 3.8% на годишна база. Тази динамика  се определя от регистрирания спад в: Култура, спорт и развлечения; други дейности – с 11.4%, Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство – с 10.0%, Промишленост – с 6.8%, Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности – с 4.9%. По отношение на компонентите на крайното използване принос за реалното намаление на
БВП има спадът на бруто капиталообразуването – със 7.9%, и на индивидуалното потребление – с 0.3%. Износът и вносът на стоки и услуги отбелязват спад – съответно с 11.2 и 0.8% спрямо съответното тримесечие на предходната година.

Заетост

Заедно с това НСИ представя и обобщени данните за заетите. Според тях заетостта през 2020 г. се понижила с 2.3%. Загубили са препитанието си 82 хиляди души, в това число 30 хиляди в индустрията, енергетиката и ВиК, а в търговията, транспорта и туризма без доходи от труд са останали 59 хиляди души. В ИТ сектора са намерили работа над 6 хиляди души, а в публичния сектор – почти 7 хиляди.

Делът на заетите в сектор държавно управление, здравеопазване, образование и социална работа достига 16.4% от всички, при 15.15% през 2010 г. Този дял е по-голям по отношение на наетите лица, като достига 21.3%