До 15 февруари на текущата година лицата, които са задължени да прилагат мерки срещу изпиране на пари, изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на ЗМИП и трябва да го изпратят на дирекция “Финансово разузнаване” на Държавна агенция “Национална сигурност”.

В плана се включва и текущо практическо обучение по чл. 67 от правилника, насочено към разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, и предприемане на необходимите действия при възникнали случаи на съмнение за изпиране на пари. Тези обучения се различават от обученията за специализираните служби, които някои задължени лица като банки, трябва да създадат. Планът трябва да е определен от управителя или от специално назначен служител на висша ръководна длъжност, за което обаче трябва да е уведомен ДАНС (точка 18 от Допълнителнита разпоредби на закона).

Примерни планове за обучение, разработени от ДАНС

Имайте предвид, че планът е примерен и не сте длъжни да заложите преминаване на теста с минимум 70% верни отговори. Задължените лица са определени в чл. 4 от Закона и включват банки и други финансови институции, НПО, търговци на едро, агенции за недвижими имоти, счетоводни къщи, лизингови компании, възложители на обществени поръчки и др. Препоръчваме да се следва класификацията по НКИД – например, продажбата на собствени недвижими имоти не превръща компания в такава, която извършва посреднически сделки с имоти по занятие.

В петък, 15 февруари ДАНС съобщи, че регистратурата ще работи до 20 часа и плановете могат да се изпращат сканирани по имейл.

Това е първият изтичащ срок, който е свързан с новия правилник на Закона. Освен това до 12 май следва да се приемат Вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари, а до края на май – да се декларират т. нар. действителни собственици [1].

По-конкретно:

Лицата по чл. 4 от ЗМИП (банки, счетоводни къщи и пр.) приемат и изпращат вътрешни правила по чл. 101 от ЗМИП до 12 май 2019 г.

В случаите по чл. 104 от ЗМИП лицата по чл. 4 от ЗМИП, които са част от група и за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на закона, извършват уведомяване до 13.02.2019 г.

Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8 – 11 от ЗМИП, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането в сила на този закон и не са създали специализирани служби по отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари, трябва да го направят също до 12 май.

Повече за Правилника за прилагане на закона за мерките срещу изпиране на пари


Според очаквания и изчисления на Агенцията по вписванията, около 85 хиляди фирми и юридически лица с нестопанска цел следва да подадат декларации за действителните си собственици  до края на м. май 2019 г.

Подаването на тези декларации стана необходимо, по силата на Закона за мерките срещу изпиране на пари, който беше приет в изпълнение на изискване за синхронизация с Европейска директива 2015/849 на Европейския парламент (Четвъртата директива)

До момента в Агенцията по вписванията са подадени 64 декларации за действителни собственици. По 4 от тях са дадени указания, а по 40 е постановен отказ, поради липса на задължение, по смисъла на закона. От подалите лица, само 14 са били реално задължени и съответно толкова са и вписванията, съобщиха от институцията.

Съгласно закона, фирмите, които не следва да подават такива декларации са: еднолични търговци; еднолични акционерни дружества и еднолични дружества с ограничена отговорност със собственици на капитала физически лица; дружества  с ограничена отговорност със съдружници физически лица, които притежават до 25% от капитала; събирателни дружества със съдружници физически лица. Гореизброените търговци трябва да подават тази декларация, само в случай, че действителните собственици са различни от вече вписаните такива.

Тъй като срокът за пререгистрация на юридическите лица с нестопанска цел е до 31.12.2020 г., те могат да подават декларация за действителни собственици в 4 месечен срок след пререгистрацията.

Заявяването на информацията за действителни собственици има декларативен характер и като част от базата данни на търговския регистър е публична и всеки има право на свободен и безплатен достъп, съгласно чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ.


Може би Ви интересува:
Наръчник по ЗМИП

[1]

„Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:

1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание.

Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:

а) учредителят;

б) доверителният собственик;

в) пазителят, ако има такъв;

г) бенефициерът или класът бенефициери, или

д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;

е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.

3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.

Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.

ОЩЕ ЗА ЗМИП