икономикс

Индиецът Абхиджит Банерджи, французойката Естер Дюфло и американецът Майкъл Кремер бяха удостоени с Нобеловата награда за икономика за проучвания на проблемите на бедността.  Техните експериментални методи на изследване сега изцяло доминират в икономиката на развитието, се казва в съобщение на Нобеловия комитет. Дюфло е едва втората жена, която е удостоена с отличието.

Тримата въвеждат нов подход за получаване на надеждни отговори за най-добрите начини за борба с глобалната бедност. Това включва разделянето на този проблем на по-малки, по-лесно управляеми въпроси – например най-ефективните интервенции за подобряване на образователните резултати или здравето на децата. Те показват, че на тези по-малки и по-прецизни въпроси често се отговаря най-добре чрез внимателно проектирани експерименти сред хората, които са най-засегнати.

В средата на 90-те Майкъл Кремер и неговите колеги са демонстрирали предимствата на този подход, използвайки теренни експерименти за тестване на редица интервенции, които биха могли да подобрят училищните резултати в Западна Кения. Тримата правят след това подобни проучвания и в други страни.

Като директен резултат от едно от техните проучвания повече от пет милиона индийски деца са се възползвали от ефективни програми за обучение в училищата. Друг пример са тежките субсидии за превантивна здравна помощ, въведени в много страни.

Приносът на учените е в няколко области.

Отдавна са известни огромните разлики в средната производителност между богатите и бедните страни. Въпреки това, Банерджи и Дюфло откриват,  че производителността се различава значително не само между богатите и бедните страни, но и в рамките на бедните страни. Някои използват най-новите технологии, докато други –  остарели средства за производство. Следователно ниската средна производителност в бедните страни до голяма степен се дължи на изоставането на тези лица и компании. Това отразява липсата на кредит, лошо проектирани политики или нерационални инвестиции.

Друга, по-ранната част от техните изследвания е свързана с подобряване на образователните резултати. Въпреки че в бедните страни стои проблемът с достъпността на учебниците и прехраната на децата, Кремер и неговите колеги откриват, че резултатите не се подобряват много, когато се предоставят безплатни учебници и безплатна храна. Те провеждат множество експерименти в Кения, за да проучат как различни политики могат да променят образователните резултати, елиминирайки по този начин разликите в резултатите, които се държат на други характеристики на училищата. Като разделят училища със сходни характеристики на групи и предоставят на едните повече учебници, а на другите безплатна храна, те откриват, че доколкото има подобрение в резултат на предоставянето на учебници то е само при учениците с добри резултати.

По-конкретно, Банерджи и Дюфло правят проучвания в Индия, където училищата имат на разположение помощник учители за децата със специални образователни потребности. Проучваните училища са били включени на случаен признак в различни групи, така че да може да се измери ефекта от специалното внимание към изоставащите ученици. Полевите експерти в резултат се превръщат в стандартен метод в икономиката на развитието.

Други теренни експерименти изследват липсата на ясни стимули и отчетност на учителите, което води до високо ниво на отсъствия. Като един от начините за повишаване на мотивацията на учителите се приемат краткосрочните договори, които биха могли да бъдат удължени, ако имат добри резултати. Дюфло, Кремер и др.  сравняват ефектите на наемането на учители при тези условия с понижаването на съотношението ученици/учител. Те откриват, че учениците, обучавани от учители на краткосрочни договори, имат значително по-добри резултати, но това  да има по-малко ученици на един учител няма значителен ефект.

Като цяло, изследването на образованието в страните с ниски доходи показва, че допълнителните ресурси като цяло по-ограничена стойност от образователните реформи.

Друг важен въпрос е дали за лекарствата и здравеопазването трябва да се плаща и ако да, какви трябва да бъдат цените. Експеримент на Кремер и съавтори изследва как търсенето на обезпаразитяващи хапчета се влияе от цената. Те открили, че 75 на сто от родителите са давали на своите деца тези хапчета, когато лекарството е безплатно, в сравнение с 18 на сто, когато струват по-малко от 1 долар, което пак е субсидирана цена. Впоследствие много подобни експерименти те откриват, че бедните хора са изключително чувствителни към цената по отношение на инвестициите в превантивни здравни грижи. Ниското качество на услугите – например, честите отсъствия на здравните служители, също влияе на превантивната здравна грижа. Банерджи и Дуфло прочват дали мобилните клиники за ваксиниране (при които персоналът винаги е на линия), могат да реешат проблема. Процентът ваксинации в селата, които на случаен признак са избрани за посещения от такива клиники, се увеличил три пъти (от 6% на 18%).

Експериментите на Банерджи, Дюфло и Кремер се отличават с две характеристики: Първо участниците
са вземали реални решения в ежедневната си среда. Това означава, че резултатите от тестването на дадена мярка биха могли да се приложат на място.
Второ, те са разчитали на фундаменталното разбиране, че голяма част от това, което искаме да подобрим
(като резултатите от образованието) отразява множество индивидуални решения (на ученици, родители и учители). По този начин устойчивите подобрения изискват разбиране на движещите сили на техните решения. Тримата не само тестват дали дадена мярка работи (или не), но и защо се случва това. За да проучатстимулите, ограниченията и информацията, мотивирала решенията на участниците, те са използвали теорията на договорите и поведенческата икономика.