Допустимият извънреден труд се увеличава двойно -от 150 на 300 часа, реши парламентът. Промяната в Кодекса на труда беше приета на второ четене с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се.

С колективен трудов договор може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година, записаха депутатите. От БСП обвиниха управляващите, че отнемат трудови права на работещите. От ГЕРБ обясниха, че увеличението на извънредния труд е една възможност, ако работниците са съгласни.

Абсолютна лъжа е, че се отменят права на българските работници, защото остава в сила забраната за извънредния труд, заяви председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов /ДПС/. В България извънредният труд е забранен, остава в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд. Това, което се променя – със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно, обясни той. Това е възможно само на ниво бранш по реда на член 51б от Кодекса на труда.

По общо искане на страните по колективния трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша след изразено писмено съгласие от всички организации на работниците и служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище.

Периодът за сумирано изчисляване на работното време по решение на работодателя (досега до 6 месеца) ще се определя с наредба на МС. Но нова ал. 3 в чл. 142 предвижда, че работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца. С колективен трудов договор по чл. 51б обаче може да бъде определен и период за сумираното изчисляване на работното време до 12 месеца. Браншовете и отраслите, в които може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца, се установяват с наредба на МС.

Работникът или служителят може да сключи трудов договор по чл. 114, ал. 1 (за работа през определени дни от месеца) с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време, предвижда друг нов текст.

По предложение на Адемов е добавен текст, според който обезщетение по чл. 222 в размер на 6 заплати при пенсионери ще се дължи не когато бъдещият пенсионер е работил при същия работодател през последните 10 години, а „придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години“. Тоест по-голямото обезщетения е дължимо и при прекъсване на работата при работодателя, при който служителят се пенсионира, както и ако 10-те години са отрабетени в друго предприятие от групата. Група предприятия според редактираната т. 2а на пар. 1 от кодекса е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност: две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.