Преизпълнението на бюджетните приходи в година на пандемия поражда въпроси и е свързано с оценката за това как се справи българската икономика с безпрецедентната ситуация. Дали то се дължи на изсветляване на икономиката или на други фактори?

Според предварителните данни на МФ приходите, помощите и даренията по КФП за 2020 г. се очаква да бъдат в размер на 44,2 млрд. лв., при планирани 43,5 млрд. лв. Спрямо предходната година приходите нарастват с 0.1 млрд. лева, а данъчните приходи – с 500 млн. лева, се казва в съобщението на МФ. От него се разбира още, че има ръст при приходите от корпоративен данък, ДДС, данъка върху доходите и осигурителните вноски спрямо 2019 г. и актуализираните разчети за 2020 г.
Повече информация е налице за приходите към ноември, затова в следващата таблица сравняваме приходите по видове данъци за 11-те месеца. Допълнена е информация от НАП за администрираните от агенцията приходи през 2019 г. и 2020 г.. Агенцията съобщи за ръст на приходите с 1.1 млрд. лева (5%) спрямо 2019 г., като особено впечатление прави ръстът при приходите от ДДС, събиран от НАП (по справки-декларации, не включва ДДС при внос). Добавена е и контролна колона за същите данъчни приходи за януари-декември 2019 г., отчетени от МФ. (тъй като има разминаване на данните на МФ и НАП за 2019 г. – например, по преките данъци, което може да се дължи на класификацията на данните за ЕТ и патентни данъци).

бюджет
Както се вижда, увеличението е основно при преките данъци (по ЗДДФЛ, като ситуацията с корпоративния данък е неясна) и ДДС от сделки в страната. Налице са няколко възможни обяснения.

Първото е повишена събираемост, макар да е твърде общо. Нашите изчисления показват, че делът на данъчните приходи в БВП се увеличава от 29.5% през 2019 г. на около 30% (на база прогнозен БВП), въпреки че нямаше повишаване на ставките.
Разбира се, следва да се отчита увеличаването на минималния осигурителен доход и минималната работна заплата, което ефект, подобен на увеличение на ставките, за ниските доходи.
Дали освен това е налице ръст на приходите поради факта, че повече хора са преминали в светлия сектор? За подобно изсветляване може да има поне две причини: първата е, че затварянето на ресторантите и преминаването към надомна работа е увеличило оборотите на търговските вериги, които не крият ДДС. Второто е, че много фирми са покрили задълженията си за данъци, за да могат да кандидатстват по различни програми и/или са започнали да отчитат реални обороти, след като стана ясно, че компенсациите са процент от оборота.

Първата посочена причина за увеличена събираемост е свързана основно с косвените данъци. И наистина, приходите от ДДС намаляват с 283 млн. лева до ноември, което е добър резултат, ако се отчетат следните фактори: намаление на оборота в търговията на дребно (средно с над 10% за периода януари-ноември), понижението на цените на петрола спрямо 2019 г., намаляване на ставките на ДДС (ефект от над 150 млн. лева). При петрола има и ефект на намаляване на обемите на вноса (по-малко мобилност), което се вижда от данните за акцизите. Мнозина коментираха увеличаването на приходите от ДДС при сделки в страната като доказателство за това, че бизнесът излиза на светло. Наистина, докато приходите от ДДС при внос намаляват с 18%, приходите от ДДС при сделки в страната с увеличават с почти 7% (според данните на МФ до ноември) и още повече според данните на НАП. Това отразява увеличеното вътрешно потребление, отчетено и в статистиката за БВП. Трябва да се има предвид, че двете чиста не са независими едно от друго. ДДС от внос, събран от митниците, се приспада като данъчен кредит при сделките в страната. От друга страна, тезата за ефекта от затваряне на ресторантите не намира потвърждение. Платеният акциз върху алкохола, например, намалява в сравнение с 2019 г. (всъщност само събраният акциз върху тютюневи изделия е повече).

Втората хипотеза на този етап не може да бъде оценена със сигурност. Прави впечатление обаче твърдението на МВФ, че в крайна сметка има преизпълнение на приходите от корпоративен данък, които до ноември намаляваха на годишна база. НАП съобщи, че събраният корпоративен данък за годината е 2.6 млрд. лева, което не предполага изоставането да е компенсирано през декември. Ще трябва да изчакаме окончателни данни, за да разберем дали е имало ръст на приходите по ЗКПО през декември.

На второ място, налице е ръст на постъпленията от данък върху личните доходи с 3% (според НАП) или с 4% според МФ (до ноември), който е предизвикан от увеличенията на заплатите в бюджетния сектор и допълнителните плащания за служителите на първа линия. Средната работна заплата нарасна с 9%, 6% и 10% на годишна база, съответно през първото, второто и третото тримесечие на 2020 г. Увеличението на заплатите в обществения сектор изпревари категорично тези в частния – например, 13% в обществения сектор, спрямо 9% в частния през трето тримесечие. Разликата между заплащането в обществения сектор и в частния сектор се върна към нивата от 2015 г., когато дефицитът на кадри започна да оказва натиск върху заплащането в частния сектор.
Ръстът на заплащането бе съпроводен със съкращаване на заетостта (отново в частния сектор) средно с около 3%, като през третото тримесечие е вероятно тенденцията да се ускори. Това означава, че като цяло сумите, изплатени като работна заплата, са нараснали с 5% през периода януари-септември 2020 г. спрямо същия период на 2019 г. Ръстът на постъпленията от данък върху трудовите възнаграждения е по-голям от така изчисленото увеличение на средствата за заплати, което може да отразява по-висока събираемост, или евентуално по-висок ръст на заплатите през октомври и ноември, за което още няма данни от НСИ. Осигурителните приходи нарастват малко по-бавно от данъците върху заплати, което може да се дължи на изпреварващ ръст на заплатите на държавните служители (или на заплатите, които са над тавана на осигурителния доход), но също така и на по-лошото положение на самоосигуряващите се и другите работещи по извънтрудови правоотношения.
заплати
Следователно, основна причина за увеличаването на постъпленията от подоходни данъци са увеличенията на заплатите в бюджетния сектор, доплащанията за работещите на първа линия и увеличенията на осигурителните прагове. Разходите на държавния бюджет (без НОИ, НЗОК, БАН, БНТ, общините и т.н.) показва, че от януари до ноември плащанията за заплати са се увеличили с 528 млн. лева. Като добавим разходите за заплати, плащани от останалите бюджети, както и плащанията на възнаграждения за заети на първа линия от оперативните програми, то увеличението на разходите за персонал, платено от бюджета е близо 1 млрд. лева. Това означава, че поне 55% от увеличението на приходите от данъци върху доходите идва от самия бюджет.
Две числа от статистиката на НСИ за заплатите също подкрепят това обяснение: през третото тримесечие има рязко нарастване на заплатите в сектор Държавно управление през трето тримесечие (с 20%). От друга страна, в хотелиерството и ресторантьорството, заплатите през второто тримесечие първоначално намаляват със 17% през второто тримесечие на годишна база, а през периода юли-септември нарастват с 14% спрямо същия период на успешната 2019 г. Това очевидно е свързано с компенсациите и увеличения осигурителен праг в сектора.

Като обобщение: увеличението на данъчните постъпления в условията на пандемия отразява ръста на възнагражденията в бюджетния сектор и увеличеното потребление, както и ръста на осигурителните прагове. Възможни са ефекти на изсветляване на икономиката, които се нуждаят от по-сериозно проучване при наличие на съответните данни. За сравнително стабилните приходи влияние имат и по-меките (поне до края на ноември) ограничения, свързани с коронакризата.