Божурище

Правителството предлага закон за създаването на индустриалните паркове, който съдържа специални разпоредби по отношение на техните подробни устройствени планове (ПУП), управлението им и държавните помощи за парка и участниците в него.

Индустриалните паркове може да са общи, специализирани и високотехнологични. Досега в нашето законодателство се използват понятията икономическа (бизнес) зона, промишлена зона, както и технологичен парк. Законът дава възможност държавните индустриални зони да се отдадат на концесия.

Индустриалният парк обхваща площ над 300 декара в урбанизирана територия или територия, която може да бъде присъединена към градовете, се предвижда в проекта. Той може и да е разположен на урегулирана територия в землището на една или повече общини.
Площта на територията на индустриален парк може да бъде:
1. под 300 дка, но не по-малко от 100 дка, когато индустриалният парк е специализиран за високотехнологични дейности
2. под 100 дка, но не по-малко от 10 дка, когато високотехнологичните дейности са за услуги, дефинирани като „интензивно базирани на знания“ (Knowledge-intensive services (KIS) и „високотехнологични интензивно базирани на знания услуги“ (High-tech KIS).

Урегулираните поземлени имоти с предназначение за производствени дейности заемат не по-малко от половината от площта на индустриалния парк. Останалите терени са за спомагателни дейности, вкл. пътища, обществено-обслужващи дейности, за озеленени площи и за специални обекти. Разписани са изисквания за вътрешната техническа инфраструктура, в т.ч. водоснабдителна система и електроразпределителна/електропреносна мрежа.

Собственикът на индустриалния парк отговаря за организационните, устройствените и техническите условия. Това може да са държавата, общините или юридическо лице – търговец.

Прави се разлика между собственик и оператор, който отговаря за експлоатацията. Когато собственик на индустриалния парк е държавата, оператор може да бъде:
– публично предприятие – търговско дружество, едноличен собственик на капитала на което е държавата;
– концесионер, определен по реда на Закона за концесиите.
Респективно, когато собственик е общината, оператор може да е общинско предприятие.
Когато собственикът е търговско дружество, то може само да експлоатира парка или да сключи с друг търговец договор за експлоатация.

Дейностите по експлоатация включват: поддържане (и евентуално строителство) на вътрешната техническа инфраструктура; административно и друго обслужване на инвеститорите, съдействие на потребителите в индустриалния парк; сключване на договорите за стопанска дейност, на договорите за партньорство и на договорите за услуги, други дейности, посочени в проекта.

Операторът може да изпълнява функциите на оператор на затворена електроразпределителна мрежи и/или на оператор на затворена газоразпределителна мрежа, както и на ВиК оператор. В връзка с това се предлагат допълнения в закона за енергетика.

Лицата, които произвеждат стоки и услуги в парка, са инвеститори. Те сключват с оператора „договор за стопанска дейност“.

Операторът сключва и договори за партньорство с лица, които подпомагат неговата дейност – за образователни услуги, правни консултации, охрана, посредническа дейност и т.н.

Поземлените имоти и техническата инфраструктура се притежават от собственика на парка или от оператора, но само ако той е публично предприятие. Собственикът може да упълномощи оператор, ако той е публично предприятие или търговско дружество, което не е концесионер, за извършването на разпоредителни сделки и/или на сделки по управление на поземлени имоти, предвижда друга разпоредба, която вероятно ще предизвика спорове.

Като мярка за стимулиране на индустриалните паркове може и да се:
– определят преференциални размери на местни данъци, свързани с недвижимите имоти и местни такси за технически и за административни услуги на територията на индустриален парк;
освобождават собствениците на вътрешната техническа инфраструктура и обществено-обслужващи обекти от местни такси по ред, определен с наредба по ЗМДТ.
Освен това в Закона за насърчаване на инвестициите се записва, че правителството може да отпуска средства за финансово подпомагане изграждането на елементи на техническата инфраструктура – публична общинска или държавна собственост, от най-близо изградения елемент на инфраструктурата до границите на индустриален парк, вписан в Регистъра на индустриалните паркове.

Създадените досега индустриални зони, технологични паркове и други образувания, в които се извършват дейности, предвидени с този закон, може да приведат дейността си в съответствие със закона като се впишат в Регистъра на индустриалните паркове.

Основният оператор на икономически зони в България е Национална компания Индустриални зони. Компанията управлява 11 проекта с площ 7,4 милиона квадратни метра. От тях действащи са индустриалните зони в София-Божурище, Бургас, Видин, Русе, Свиленград и Варна. Някои от терените, например, в Свиленград са под 300 декара.

Други значими проекти са икономическата зона „Тракия“, индустриалната зона край Шумен, София Тех парк.