Към момента нито една от седемте страни извън еврозоната не отговаря на всички условия за присъединяване към паричния съюз, констатират Европейската комисия и ЕЦБ в конвергентните си доклади. Документите, който се изготвят веднъж на две години, се очакваха с нетърпение предвид заявеното намерение на финансовия министър Владислав Горанов да подаде молба за приемане във Валутния механизъм 2 (ERM2) предхождащ приемането в еврозоната.

Седемте страни –  България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, все пак се отбелязали напредък по отношение на макроикономическите дисбаланси, отбелязват докладите.

Докато правителството и БНБ настояват приемането в ERM2 да се преценява само с оглед на формалните т. нар. Маастрихтски критерии, ЕК и ЕЦБ поставят ударението на институциите и стабилността на финансовия сектор като условие за устойчиво сближаване и отново настояват на отхврърляния от София критерий за реална конвергенция. Зам-.председателят на ЕК Валдис Домбровскис потвърди при представянето на доклада за конверегенцията, че членството в Банковия съюз е условие за допускане във Валутния механизъм 2.

Еврокомисарят Пиер Московиси специално подчерта значението на критерия реална конвергенция, тоест догонването на доходите в ЕС:

Една от ключовите поуки от последните две десетилетия е, че за да се гарантира успешното членуване на държавите в еврозоната, реалната икономическа конвергенция е също толкова важна, колкото и номиналната. Ето защо е важно държавите, които желаят да се присъединят към еврозоната, да работят усилено за повишаване на производителността, увеличаване на инвестициите, подобряване на положението със заетостта и преодоляване на неравенствата. Комисията има готовност да окаже съдействие, включително чрез новия бюджетен инструмент, който ще представим следващата седмица.

Докладът на ЕК се основава на критериите за конвергенция, наричани също „критериите от Маастрихт“, които са посочени в член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Критериите за конвергенция включват ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на валутните курсове и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти. Оценява се също така съвместимостта на националното законодателство с правилата на икономическия и паричен съюз. В доклада се стига до заключението, че:

  • Всички засегнати държави членки изпълняват критерия във връзка с публичните финанси.
    България, Чешката република, Хърватия, Унгария и Швеция изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.
  • България, Хърватия, Полша и Швеция отговарят на критерия за ценова стабилност.
  • Нито една от държавите не изпълнява критерия за валутния курс, тъй като нито една от тях не членува във валутния механизъм (ERM II): преди влизането в еврозоната се изисква участие в този механизъм за период от поне две години, по време на който да не се наблюдават значителни отклонения.

Освен че в доклада се прави оценка на тези формални условия за присъединяване към еврозоната, в него се констатира, че с изключение на Хърватия, в никоя от посочените държави членки законодателството не е напълно съвместимо с правилата на икономическия и паричен съюз. Това засяга главно критерия за независимост на централната банка, забраната за парично финансиране и правната интеграция на съответните централни банки в Евросистемата.

Не съответстват на европейското законодателство и текстове в антикорупционния закон, приет през януари 2018 г., които поставят установяването на конфликт на интереси с влязъл в сила правен акт сред основанията за освобождаване от длъжност на управителя, подуправителите и другите членове на Управителния съвет на БНБ.

В съобщението на ЕК се посочва, че са разгледани  и други фактори, посочени в Договора, които следва да бъдат взети предвид. Тя посочва, че някои страни все още изпитват макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да създадат рискове за устойчивостта на процеса на конвергенция.

По отношение на България докладът на ЕК отново посочва, че са необходими промени в Закона за БНБ, което бе препоръчано през 2016 г. Такива изменения са обещани за тази година. Не без раздразнение се казва, че българското правителство е отговорило чак през април на получено през 2017 г. напомняне за транспониране на директивата за мерките срещу пране на пари. Законът трябваше да бъде приет миналата година, но комисията по вътрешен ред в парламента необяснимо забави окончателното гласуване.

Основните предизвикателство са свързани с институционалната рамка, включително битката срещу корупцията, подобряване на функционирането на съдебната система, намаляване на административната тежест върху корпорациите и подобряване на качеството на публичите услуги.

Отново се посочва, че въпреки предприетите мерки остават слабости във финансовия сектор и БНБ трябва да завърши плана за укрепване на банковия надзор и (между редовете) третирането на експозициите към свързани лица). Проблемни остават трудните за оценяване обезпечения, надзора на групова основа в застраховането, а в пенсионния сектор – концентрацията на активи в неликвидни позиции кръстосаната структура на собственост.

В доклада на ЕЦБ се прави пряка връзка с банковия съюз, който – заедно с бележките по отношение на корупцията и мерките срещу пране на пари, са основна пречка за България. Освен това ЕЦБ отбелязва, че има опасения за инфлацията в дългосрочен план:

Гледайки в перспектива, съществуват сериозни опасения за дългосрочната устойчивост на конвергенцията по отношение на инфлацията в България, като се вземе предвид и неотдавнашното увеличение на разходите за труд на единица продукция.

Друго предупреждение е за институциите, като се казва, че най-ниско качество на работа на институциите и на управлението отчетено в Хърватия, България, Румъния и Унгария.

По отношение на стрес тестовете на банките (те се проведоха след предишния доклад) оценката на ЕЦБ е по-благоприятна от тази на ЕК, но прави впечатление препратката към ЕК (БНБ твърди, че не е изпращала резултатите на ЕЦБ):

През 2016 г. Българската народна банка извърши преглед на качеството на активите и стрес тест. Резултатите показаха, че банковата система се е възстановила от труса в средата на 2014 г. Освен това проведеният от Българската народна банка преглед на качеството на активите и стрес тест установи адекватна капитализация и ликвидност на банковата система. Според ЕК Българската народна банка продължава процеса на усъвършенстване на надзорните си практики в съответствие с осъществявания от нея План за реформиране и развитие на банковия надзор. Въпреки постигнатия напредък кредитният риск още представлява сериозна заплаха за финансовата стабилност при все още високото равнище на необслужваните кредити за нефинансови предприятия. Властите следва да насърчат изчистването на балансите на банките чрез премахване на юридическите и съдебните пречки за преструктурирането на необслужваните кредити. И накрая, за да се засили доверието във финансовата система, е необходимо да се реализират всеобхватни планове за действие с цел допълнително усъвършенстване на надзора върху банковия и небанковия сектор.

 

Недвусмислено се посочва, че ЕЦБ държи на Банковия съюз. По-конкретно:

Държавите, които приемат еврото, трябва да бъдат в състояние да докажат

устойчивостта на процеса на конвергенция в тях. Макроикономическата стабилност и в частност стабилната фискална политика е предпоставка за устойчива конвергенция. Повечето от разглежданите държави са отбелязали напредък в преодоляването на макроикономическите дисбаланси в икономиката си. Устойчивата конвергенция изисква и стабилни институции. Държавите трябва да имат добре функциониращи пазари на стоки и услуги и пазар на труда, което е от съществено значение за справяне с макроикономическите сътресения. Нещо повече, необходимо е да се провежда подходяща макропруденциална политика, за да се предотврати натрупването на макроикономически дисбаланси, като прекомерно повишение на цените на активите и фази на подем и спад в кредитния цикъл. И накрая, трябва да е налице подходяща рамка за надзор над финансовите институции и тяхното преструктуриране, особено с оглед на изграждането на банковия съюз и на единния надзорен механизъм.