бизнес

Експресните оценки за БВП през последното тримесечие на 2018 г. потвърдиха забавянето на икономиката. БВП е нараснал с 3.1% на годишна база [1], колкото и през предходното тримесечие. Но, за разлика от третото тримесечие, нетният износ се подобрява, а забавянето се дължи на по-бавни темпове при потреблението и инвестициите. За разлика от много прогнози, забавянето е движено от вътрешни причини.

По-конкретно, нетният износ на стоки и услуги през последното тримесечие се е увеличил с 0.8%, докато през третото тримесечие намаля с 3.6% на годишна база, най-лош резултат за последните пет години. В същото време през четвъртото тримесечие имаме и забавяне на вноса – до ръст с 2.8%, най-слаб от първото тримесечие на 2016 г. Това се свързва с намаляването на вътрешното търсене (виж по-долу). Обърнете внимание, че тези данни се отнасят и за износа и вноса на услуги, при нарастващи обеми на туризма, ИТ услугите, международния транспорт.

Това означава, че през четвъртото тримесечие българската икономика все още не е изпитала силни ефекти от забавянето на европейската икономика.

По-рано НСИ публикува данните за износа на стоки, които показаха забавяне на износа през 2018 г. (като цяло, за износа и вноса на стоки и услуги, включен в БВП ще можем да направим оценка за цялата година на 19 февруари) до 1.2%. Предвид забавянето на европейската икономика, което се видя от експресните оценки на Евростат, износът няма да може да издърпа растежа на българската икономика.

БВП

Затова прави впечатление, че в данните за четвъртото тримесечие ясно се вижда намалението на вътрешното търсене. Крайното потребление се забавя до 5.3%, след трите силни предходни тримесечия. Ако се погледне в по-дълъг план обаче, ще видим, че потреблението поддържаше по-ниски темпове на ръст през предходните години.

Преди дни НСИ публикува данните за средната работна заплата за последното тримесечие, които показаха забавяне на растежа й. Тези данни са интересни и с това, че показват обратна зависимост между заетост и заплати в индустрията. Преработващата промишленост и добивната промишленост отбелязват съкращения на персонал, но в същото време заплатите нарастват с около 10% – едни от най-големите увеличения заедно с ИТ сектора. Основен източник на допълнителна заетост е строителството, но при слаб ръст на заплатите. Само в ИТ сектора, където страната има изразени конкурентни предимства, продължава силното нарастване на заетостта и на заплащането.

заплатаВ съчетание с очакваното повишение на пазарните лихвени проценти тенденцията на по-слаб ръст на потреблението ще продължи.

Инвестициите – поначало нестабилен показател, също показват тенденция към забавяне въпреки щедрите бюджетни разходи в края на годината. Едно обяснение за това може да е забавяне на частни инвестиционни проекти, както и факта, че част от разходите, които направи правителството, всъщност са заделени пари (например, по АМ „Хемус“), а не реално похарчени суми.

Въпреки обявеното увеличение на бюджетните заплати, и извънредното раздаване на бюджетни пари, предварителните данни показват, че тези политики трудно ще противодействат на очертаващото се забавяне на българската икономика.