Големите банки по света са позволили изпиране на пари за трилиони долари, показват данни на международния консорциум на разследващи журналисти, разпространени чрез Buzzfeed. Известната българска връзка засега включва три банки и  Ружа Игнатова, собственик на One Coin. Разследване на Биволь, който е партньор на консорциума и има достъп до файловете, показа, че са правени преводи от фирми, свързани с търговец на оръжие и Боян Петракиев – Барона.

Документите бяха разпространени през уикенда и тепърва ще има още публикации. Това са изтекли данни от докладите за съмнителни операции, които финансовите институции изпращат на FinCEN – американската агенция за финансови разследвания, аналог на САД ФР на ДАНС у нас. Самата агенция още на 1 септември е съобщила, че знае за подготвянотото разкриване на доклади за съмнителни операции и, че то е криминално престъпление, което застрашава националната сигурност на САЩ.

Какво знаем досега?

Разкритията на International Consortium of Investigative Journalists засега разкриват преводи за трилиони долари от и към олигарси, финансови измамници и трафиканти, които банките не са докладвали навреме. Първоначално съобщената сума бе 2 трилиона долара, изпрани в периода до 2017 г.

Досиетата обхващат около 2500 доклада за съмнителни операции (SAR). По силата на ЗМИП българските банки и останалите задължени лица също са длъжни да подават подобни уведомления (до ДАНС).

Свързаната с режима на Виктор Янукович, бившия президент на Украйна, компания NoviRex, например, е прехвърлила 188 млн. долара до 2014 г. под носа на JPMorgan. Някои от тези плащания са съмнителни дори за неспециалист – бельо, кофи и стикери за клавиатура на баснословни цени. Щатският банков гигант предоставя кореспондентски сметки на стотици кредитни институции по света. JPMorgan е открил кореспонденска сметка на латвийската ABLV в щатски долари, което позволява на малката банка да предлага доларови сметки на своите клиенти, голяма част от тях нелатвийци. Латвийската банка бе обявена в доброволна ликвидация през 2018 г. след като именно FinCEN разкри, че е замесена в пране на пари. Разследването на консорциума разкрива и плащания към Пол Манафорт, бивш председател на предизборния щаб на Тръмп и консултант на Янукович. По време на процеса срещу Манафорт през 2018 г. името на NoviRex изплува като една от няколкото кухи фирми използвани от украинските олигарси за насочване на плащания за политическо лобиране към кухите фирми на Манафорт, който по-късно бе осъден. JP Morgan e докладвала тези съмнителни плащания с години закъснение . Това е само един от мнобройните примери за схеми по пране на пари, минавали безпрепятствено през големите банки.

В досиетата се появяват още украинският олигарх Дмитро Фирташ,  руският престъпен бос Могилевич, както и олигарха Игор Коломойски, кото тежи на съвестта на Дойче Банк. За него се смята че чрез ПриватБанк (PrivatBank), която заедно със свой партньор контролира до края на 2016, са източили милиарди долари чрез фиктивни заеми и след това са ги изпрали чрез инвестиции в САЩ. Аркадий Розенбрег, който е от най-близкия кръг на руския премиер Владимир Путин, e и прехвърлил през Barclays 60 млн. долара, дори след наложените му санкции. Той е успял дори да купи картината на Магрит La Poitrine.

Разследването на Консорциума показва, че пет от банките, които се появяват най-често в Досиетата FinCEN – JPMorgan (ДжейПи Морган), HSBC, Standard Chartered Bank, Deutsche Bank (Дойче Банк) и Bank of New York Mellon (Банк ъф Ню Йорк Мелън)- продължават да превъртат пари в брой за подозрителни хора и фирми и след споразуменията за отложено наказателно преследване и други сериозни принудителни действия срещу прането на пари.

Четири от тези банки са подписали такива споразумения през последните 15 години във връзка с прането на пари. Единствената от петте банки, която не е сключвала споразумение за отложено или неотложено наказателно преследване е Deutsche Bank. Тя сключва през 2015 г. гражданско споразумение за 258 млн. долара, след като е установено, че е подпомогнала изпирането на 11 млрд. долара от името на ирански, либийски, сирийски, бирмански и судански финансови институции и други субекти, санкционирани от САЩ.

Би Би Си разкрива, че около 100 от 2000 компании, споменати в досиетата, са регистрирани на един и същи адрес – 175 Darkes Lane, дом на повече от 1000 фирми. Въпросният адрес е добре известен на експертите, занимаващи се с пране на пари (виж например тук). През сметките на някои от тези фирми са минали стотици милиони, повече отколкото показват финансовите им отчети.

Българската следа

България е посочена като държава с висок риск за пране на пари в доклади на Мрежата за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ, съобщава Биволь, като публикува факсимиле на един от документите (виж тук).

На водещата страница на консорциума като един от основните случаи на пране на пари е посочена Ружа Игнатова, която стои зад One Coin. Игнатова, понастоящем в неизвестност, успя да привлече 4 млрд. долара от инвеститори от целия свят, преди срещу нея да започне разследване в САЩ.

България е спомената в над 90 доклада, но като обекти със съмнителна активност са посочени само 11 фирми и лица с адреси в България. Другите отбелязвания са за фирми или лица, които са регистрирани и оперират от други юрисдикции, но имат връзка с България.

Засега „Биволь“ са разкрили малка част от документите, до които имат достъп. Според тях офшорна фирма със сметка в Банка Пиреос (сега част от Пощенска банка) плаща 31 милиона долара на друга офшорна фирма със сметка в Българска Банка за Развитие (ББР). Първата офшорка е на лице, свързано с трафик на оръжия за Ислямска държава, а другата е на български оръжеен търговец, партньор на Боян Петракиев – Барона. Първата компания е Heptagon Global Trading, Дубай. Тя изпраща 31 милиона долара по сметка на сейшелската фирма Osiris Global Trade в Българска банка за развитие. Тъй като преводът е в долари, той е минал през кореспондентската банка The Bank of New York Mellon, която е подала сигнала. Heptagon Global Trading е на американския оръжеен търговец Хелмут Г. Мертенс.До края на 2019 г. “Осирис Глобъл Трейд Лимитид” е собственик на българската фирма “Оро Инвестмънтс”, който именно е връзката с Барона. Димитров е и съдружник в “Алгънс”, а тази фирма Buzzfeed свързва доставки на оръжие за Сирия (вижте по-подробно тук).

Третата банка, която излиза в досиетата FinCEN e Инвестбанк, която миналата година придоби инвестност заради превод на средства от Държавната петролна компания на Венецуела по доверителна сметка на адвокат, свързан със собствениците й.

Какво предстои?

По принцип повечето държави в света се предполага, че прилагат еднакви строги правила срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Навсякъде по света тези правила включват идентификация на клиента (KYC) като част от комплексната проверка (CDD), разкриване на действителен собственик, идентификация на видни политически личности и проверка на произхода на средствата и богатството им, основан на риска подход, наблюдение на транзакциите и докладване на подозрителни сделки и клиенти на звената за финансови разследвания. Българският ЗМИП например изисква съмнителни операции да се докладват „незабавно“, като при възможност да се спре сделката или операцията. Досиетата FinCen обаче показаха, че много от големите банки са бавели тези уведомления.

Няма никакво съмнение, че този пореден скандал ще доведе до затягане на правилата срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

Основният координиращ орган на тези операции е Групата на финансово действие (FATF), чиито насоки са силно препоръчителни. Показателно е например, че списъците на ЕС за т. нар. високорискови трети страни следват плътно списъците на FATF за страните, които имат пропуски в регулациите срещу изпиране на пари. Тези списъци, които включват страни като Панама и Сирия, са много щадящи на фона на постоянните скандали с изпиране на пари, обхващи държави от Латвия и Азърбайджан до Дания.

Един проблем, който досиетата FinCen ще ускорят, са регистрите на действителни собственици. В много държави по света, включително САЩ, няма такива регистри. Нещо повече, властите позволяват регистрирането на компании с номинални собственици. Дори ЕС, където срокът за създаване на регистри на действителни собственици изтече през януари, все още не може да се похвали с пълна прозрачност, например, в страни като Нидерландия и Люксембург. У нас този регистър бе изграден още през 2019 г., но много предприятия не изпълняват задълженията си или ги изпълняват формално.

Поредният скандал с изпиране на пари е вероятно да ускори затягането на правилата. Британският регистър, който досега позволяваше чрез LLP номинални директори и акционери, например, вече обяви мащабни промени. В тази посока са и усилията на редица държави в света да сложат край на трансграничните схеми за избягване на данъци.

Сайтът на ICIJ цитира Джеймс Хенри от Университета в Йейл, който е пресметнал, че в края на 2019 г. около 50 тирилона долара финансови активи са инвестирани на практика без данъци в повече от 100 секретни юрисдикции. Списъците и на ЕС, и на МВФ и на FATF включват много по-малко държави.

В същото време многообразието на санкции и видовете рискове, които да се отчитат и наблюдават, правят практически много трудно за банките и останалите задължени лица да проследяват финансовите транзакции. Например, списъкът на терористичните организации на българското правителство включва само имена на организации, без достатъчно данни, които да ги идентифицират. Сред тях има такива, които се водят разпуснати преди години, има и съвпадения с имена на други организации, които са действащи, но не може да са заключи дали това е същата или свързана организация. За една счетоводна къща, агенция за имоти или спортен клуб (каквито са част от задължените лица) е на практика невъзможно да проследява подобни връзки. Затова е изключително важен обменът на информация. Административната тежест на тези проучвания на съмнителни клиенти и опътът на правителствата да я прехвърлят на задължените лица от частния сектор са друга пречка.

Разкритията на BuzzFeed и ICIJ събуждат гняв и срещу банковите практики, тъй като се оказва, че някои от най-големите банки са си затваряли очите за съмнителните операции. Зад Океана сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс се обявиха за търсене на наказателна отговорност на шефовете на банки, замесени в скандали с изпиране на пари.