Мярката 60/40 е най-голямата и по всеобщо признание най-добре работещата икономическа мярка, насочена към справяне на последиците с пандемията от Covid-19. Тя бе въведена с ПМС 55 от 2020 г., а от юли се прилага въз основа на ПМС 151, което за последно бе променено преди Нова година, за да може да се отпускат компенсации и през първото тримесечие на настоящата година.

Както може да се очаква, подкрепа по нея получават затруднените заради пандемията бизнеси, включително тези, които са били косвено засегнати, тъй като клиентите им са в затруднение или поради спада на международните цени. Но публичната информация за компаниите, получили държавна подкрепа по 60/40, показва и такива, които предизвикват удивление.

Тези списъци отдавна не будят интерес, вероятно заради големия обем информация. През пролетта любопитството бе предизвикано от първите обявени получатели на държавни помощи и тогава всички се вторачиха в „Лудогорец“ (формално погледнато, „Лудогорец“ бе подложен на ограничения и имаше право на подкрепа, която клубът е продължил да получава и през есенно-зимния сезон). Но това не е единственият спортен клуб, подкрепен от държавата. В последните списъци има и други атрактивни имена – известна музикална компания, киностудио, и т.н. Други получатели на средства обаче са по-интересни. Никой от тях не е прегрешил достатъчно, за да бъде обект на отрицателно медийно внимание и не го правя (в работата си проучвам доста случаи, но  посочвам хора и компании с пръст само когато случаят е значителен и симптом  на по-голям проблем). В случая говорим  за системен проблем, създаден поради лоши критерии.

Конкретните имена в списъците са повод да се замислим дали всичко е наред с мярката 60/40. Сред получателите на средства по ПМС № 151 и последващите го постановления, са например финансово-инвестиционни компании, ЧСИ, сдружения и фондации. Има също строителни и пътностроителни фирми, петролни компании, малък ТЕЦ и други повече или по-малко засегнати бизнеси.

В списъка виждаме и представители на следните сектори, за които статистиката отчита, че всъщност отбелязват ръст по време на пандемия:

  • консултантски компании,
  • ИТ компании,
  • медицински лаборатории.

А ето и фактът, който натежа за написването на този материал – сред най-големите получатели са държавните „Мини Марица Изток“ и „Български пощи“. За мините можем да допуснем, че спадът на продажбит им се дължи на независещи от дружеството причини, но дали те са свързани с пандемията е друг въпрос. Присъствието на пощите обаче е силно озадачаващо – локдаунът доведе до силен ръст на куриерските услуги и онлайн търговията, а държавното дружество е отчело спад. То е наградено за това, че не се е възползвало от благоприятните за сектора условия. Това показва, че мярката 60/40 силно изкривява икономическите стимули.

Но това не е проблем само при пощите. Колкото и да ви говорят, че мярката е добра, истината е, че тя допуска помощите да достигат до компании, които не са сред нуждаещите си.

Критерите са спад на оборота с 20% спрямо същия месец на предходната година и съответните служители (с изключение на туризма) да са били в отпуск по чл. 176а или са работили на непълно работно време по чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда или да са с преустановена дейност до 31 декември 2020 г. Но 20% колебания на оборота месец за месец  не са голямо изключение за компании, които работят по проекти или по големи обекти в строителството. Това също така е критерий, с който може да се злоупотребява. Добрата новина е, че според последните промени 20-процентният спад ще се смята не към същия месец на предходната година, а спрямо средномесечните приходи за 2019 г., което стабилизира базата.

Не е трудно да се сметне, че ако едно дружество има дял на  разходите за персонал над една трета от оборота, то за него започва да става по-изгодно да има спад на продажбите с 20%, защото тогава ще получи държавата повече компенсации, отколкото е загубата на оборот. Когато разходите за персонал са над 50%, се появява стимул да се намали изкуствено оборотът. (Не твърдя, че всички го правят, разбира се.) Намаляването на продажбите не е трудно, освен ако не става дума например за B2C сектор, при който се изисква отчитане с касови бележки. В сектора на услугите те могат да се прехвърлят за следващи месеци. Друг вариант е да се създаде нова фирма, която да поеме част от клиентите и така нататък.

Оказва се, че последният дизайн на мярката 60/40 я прави доста пропусклива за едни фирми, които може би нямат чак такава нужда от подкрепа, докато други все така остават зад борда. Досега се коментираше основно дали задалените от правителството средства за борба с пандемията са достатъчно и дали достигат до всички. Време е да погледнем и от другата страна – защото всички сме данъкоплатци.


По данни на НОИ до сега по 60/40 са изплатени общо 939 млн. лева, вкл. 290 млн. лева от началото на годината. Най-голяма сума е изплатена за работещите в предприятията от преработващата промишленост – над 397,8 млн. лв., за запазване на около 117,1 хиляди работни места. Сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е подпомогнат с около 126,4 млн. лв. за 54,0 хиляди работни места. Към работодателите от търговията са насочени 107,0 млн. лв. за над 33,9 хиляди работници и служители, предприятията от добивната промишленост са получили 75,0 млн. лв. за 9,0 хиляди запазени работни места, а сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – 82,0 млн. лв. за близо 26,8 хиляди работници и служители. Над 46% от работодателите към този момент са получили средства по мярката за между 5 месеца и една година. На 16% от осигурителите са изплатени компенсации за 4 месеца, а една пета засега са компенсирани за едно тримесечие.