БНБ

Срещу БНБ са заведени две дела във федерален съд в Ню Йорк заради фалита на КТБ, а отделно вложители водят съдебни дела заради забавеното изплащане на влогове от банката, която фалира през 2014 г.

Това става ясно от бележките към финансовия отчет на БНБ за 2018 г., който бе внесен в парламента на 30 април. Документът освен това съдържа задълбочен анализ на развитието на икономиката и състоянието на банковата система,

Делата, заведени в щата Ню Йорк, са свързани с претендирано обезщетение във връзка с действия на назначените през 2014 г. квестори на КТБ (в несъстоятелност) и са на обща стойност 400 млн. долара. Развитието на делата е на ранен етап, пише в документа. Те вероятно са заведени през миналата година, тъй като отсъства информация за тези претенции в отчета за 2017 г. Припомняме, че през декември 2018 г. квесторите на Корпоративна търговска банка Станислав Лютов и Елена Костандичев бяха предадени на съд за умишлена безстопанственост, от която са настъпили вреди за 1 млн. лева. Това бе свързано с преференциалните депозити в КТБ.

През април БНБ и МФ съобщиха, че Оманският държавен инвестиционен фонд се е отказал да търси обезщетение от 80 млн. евро от България заради фалита на КТБ. Това дело се водеше в Международния център за уреждане на спорове към Световната банка във Вашингтон.

От отчета също така става ясно, че срещу БНБ са заведени съдебни дела, свързани с претендирано обезщетение за забавено изплащане на влогове, за суми над гарантирания размер на влоговете или за оспорване на преводи от клиенти на КТБ на обща стойност около 61 млн. лв. (към 31 декември 2017 г. тези претенции бяха на стойност 54 млн. лв.). Към момента в България няма установена съдебна практика по подобни случаи, като са налице и редица открити въпроси, свързани с приложимия закон и процесуалния ред за разглеждането и, пише в отчета. Повечето от делата са спрени, включително заради преюдициално запитване, твърди докладът. Делото в СЕС приключи през октомври 2018 г. със становище, че БНБ е нарушила европейските правила като е забавила изплащането на депозити от КТБ. Един от въпросите, очакващи тълкуване от ВКС и ВАС е дали делата срещу БНБ трябва да се гледат по ЗОДОВ или ЗЗД.

През миналата година с решения на УС на БНБ  са били приложени надзорни мерки спрямо пет банки за нарушения на регулаторната надзорна рамка. През 2018 г. бяха завършени девет надзорни инспекции на място, четири от които започнати през предходната година, а други четири продължават след края на отчетния период. Това означава, че повечето инспекции са приключили с надзорни мерки. Проверките са били насочени по-специално към концентрацията на кредити.

Що се отнася до нарушенията, в доклада пише, че в „някои банки” е налице „цялостно или частично неизпълнение на препоръки за преодоляване на повтарящи се слабости в класификацията и отчитането на кредитни експозиции, признаването и отразяването на приемливи обезпечения за целите на провизирането, претеглянето на експозициите за кредитен риск и коректното им докладване в съответните отчети.”

По-нататък се казва: „Нарушенията са свързани със занижена оценка на кредитния риск, кредитни концентрации и рисково претеглени активи, както и пропуски в отчетността за капиталовата адекватност и в процеса на анализ на капиталовата адекватност. ”От отчета става ясно, че сред предписанията са и промяна на лимитите на кредитен риск.

По отношение на специализирания надзор за пране на пари, констатациите са, че не са налице сериозни пропуски. През февруари 2019 г. бе установен сериозен случай на нарушения на ЗМИП при прехвърлянето на средства от Държавната петролна компания на Венецуела през Инвестбанк. Това не се споменава в отчета на БНБ, където фигурира стандартният текст, че не са настъпили съществени промени след края на 2018 г.

През 2018 г. са извършени надзорни инспекции по прилагането на ЗМИП и директивата срещу изпиране на пари в шест банки. При прегледа на системите са били констатирани 10 нарушения, които са  оценени като несъществени. Отправени са 24 препоръки за повишаване на административния капацитет и качеството на контрола при прилагане на мерките за комплексна проверка спрямо по-рискови клиенти. Освен това са били извършени 7 дистанционни тематични проверки, включително по искане на чуждестранен регулаторен орган, като в две банки са устаноевни пропуски с ниска степен на същественост, пише в отчета.

В отчета не се коментират подготовката за прегледа на активите и стрес тестовете на банките. Подготовката за ERM 2 e отразена лаконично както се посочва вече известното – подаденто на 18 юли искане за установяване на т. нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ, свързаните с това законови промени и писмени консултации с ЕЦБ.

Банковата система приключва с печалба от  1.7 млрд. лв., което е с 514 млн. лв. (с 44.7%) повече от  2017 г. Това се случва на фона на намаляване на приходите и разходите за лихви и задържане на административните разходи. Повлияли са и събития с еднократен характер. Същевременно делът на петте най-големи банки е нараснал до 59.4% в края на декември 2018 г. (при 55.9% за 2017 г.). Намалява делът на местните банки за сметка на банките и клоновете на банки от страни извън ЕС.