Депутатите Менда Стоянова и Валери Симеонов предлагат промени в Закона за туризма, с която да се регулира предоставянето на услуги по краткосрочно настаняване от типа на AirBNB.

Предложението се прави на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника на Народното събрание – преди второто четене на Закона за държавния бюджет и е чудесна илюстрация защо е крайно време да бъде сезиран Конституционния съд да разтълкува този и следващите текстове, допускащи подобни предложения.  Член 83 (въпреки уговорката, че предложенията преди второ четене трябва да имат връзка с гласуваното на първо четене) позволява важни законови промени да се гласуват не само без предварително обществено обсъждане, но и на практика на едно четене. При това те се маскират в преходните разпоредби на други закони, което увеличава изненадата за непосветените регулирани. В случая предложението е част от общо над 30 проекта за промени преди второто четене. Внимателното запознаване с текстовете на предложената промяна в Закона за туризма дава допълнителни аргументи защо поправки, вкарвани през задния вход на парламента, често не постигат целта си.

Основната промяна е в чл. 113, ал. 2 от закона, който сега определя, че лица, които не са търговци,  могат да предлагат хотелиерски услуги (определението за хотелиерство в закона – услуги по настаняване, не се ограничава до краткосрочно настаняване)  само като отдават част от жилище, което обитават. Когато се отдава цяло жилище, сегашният закон предполага лицето да е регистрирано като търговец.

Предлаганата промяна допуска лице, което не е търговец, да отдава под наем:
– цялото си жилище, ако е апартамент в жилищна сграда;
– част от жилището, което обитава, ако е къща за гости.

Като цяло тази разпоредба е приемлива. Трябва да се има предвид, че при 10% признати разходи, за повечето физически лица няма голям смисъл да предлагат услуги по краткосрочно настаняване без регистрация като търговец. Освен ако не са в сивата зона. Как да се преодолее този проблем според г-жа Стоянова и г-н Симеонов?

Предлага се нова алинея 3, според която „Онлайн могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани места за настаняване, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят“. Тъй като законът и сега изисква категоризация за повечето услуги по краткосрочно настаняване, именно възможността да се спират сайтове при трето нарушение, е най-голямата новост на този закон. По този начин българският Закон за туризма вменява задължения на глобални платформи и придобива екстериториалност.

Категоризацията на тези обекти би следвало да се извърши от кметовете на общините в съответствие с наредба. И сега в София има категоризирани около 1000 стаи за гости (тук). Очевидната цел, за която и мотивите не оставят съмнение, е да се регулира предлагането на услуги от собствениците на жилища чрез Booking.com, AirBNB, дори групи във Facebook (?!).

Безспорно, категоризацията на обекти за краткосрочно настаняване е тежко и относително скъпо изискване, особено за обекти, които се отдават под наем един месец в годината. В мотивите на законопроекта не се дава отговор на въпроса дали целта не може да се постигне чрез използване на друг, по-лек режим (регистрация).

Дори да приемем, че категоризацията е необходима, прави впечатление, че авторите на предложението не са проучили как то се съчетава с останалите текстове в закона. Например, не е ли редно да се предвиди изключение от изискванията на входа на категоризираните апартаменти от AirBNB да се поставя табела с името и телефона на хазяите?

Положението се влошава от следващата регулация, която предвижда районният съд да може да разпорежда спиране на достъпа до интернет страници, на които са публикувани обяви в нарушение на закона. Разпоредбата демонстрира един милиционерски подход към регулирането на дигиталната икономика и – ако изобщо се приложи – може да има абсурдни последици. В законопроекта се предлага неработеща ** и непропорционална мярка, която предполага спорове и водене на международни дела. Трудно е да си представим как районният съд ще разпореди на интернет доставчиците да спрат достъпа до Booking.com или Facebook.

Законопроектът не изпълнява целта си да създаде по-добра регулация на епизодичните услуги по (краткосрочни) настанявания. В редица случаи тези услуги ще се третират по същия начин както и услугите на хостели, които имат друг мащаб. Той също така не урежда и някои пропуски и несъвършенства в уредбата на услугите по настаняване, извършвани редовно и по занятие от лица, които са търговци по смисъла на ТЗ.

Например, една предпоставка за наличие на сиви зони в законодателство е несъгласуването на дефиницията на хотелиерство и нощувки. Освен за Закона за туризма, това се отнася и за ЗМДТ, където обект на туристически данък (от от 0,20 лв. до 3,00 лв. на вечер) са просто нощувките. Друг пример е законът за чужденците – неговият чл. 28 изисква лице, осъществяващо хотелиерска дейност, да води регистър с идентификационни данни (за туристи от страни извън ЕС) и да предоставя на МВР информация за настанените чужденци ежедневно. Мотивите са разбираеми, но може да се търсят по-приложими разпоредби.

Компании като AirBNB и Uber все още се възприемат като икони на прогреса в България, макар по света отношението към тях да е по-нюансирано (виж тук и тук). Споделям необходимостта от мека регулация (от гледна точка на облагането, регистрацията на чужденци, както и защита на потребителите). Но тази регулация трябва да е съобразена с дигиталната среда и да не пречи.

Дигитализацията променя начина, по който доставчиците на услуги се свързват с потребителите, изменя бизнес моделите и премахва националните граници.* В цял свят регулаторите трудно догонват тези процеси, но  българският законодател тича в обратната посока.

Регулирането на услуги от типа на AirBNB изисква много по-внимателно проучване, така че да се затворят възможностите за избягване на данъци или евентуални заплахи за националната сигурност. Парламентът и останалите институции трябва да положат повече усилия, за да създадат регулация, която съответства на условията и е приложима.


  • Авторите на законодателното предложение, например, не са го съобразили с факта, че от юли 2020 г. ще влезе в сила новият регламент, който регулира дейността на онлайн посредници като AirBNB, както и с други законодателни инициативи в тази област.
  • Няма ред, по който платформата (например, Booking.com) да установява, че съответният туристически обект е категоризиран. Това е важно, тъй като категоризацията се извършва от множество органи. Вместо крайни рестриктивни мерки, законодателят можеше да предвиди обмяна на информация.