Борисов и Захариева

През последните дни редовният доклад на ЕК в рамките на Европейския семестър предизвика вълна от коментари, заради реплика, отнасяща се до Механизма за сътрудничество и проверка. Интригата бе краткотрайна, но насочва към по-дълбок проблем – институционалната конвергенция. Тя е важна и за укрепването на Икономическия и паричен съюз и ще натежи при оценката на молбата за присъединяване към Валутния механизъм 2 (ERM 2), предшестващ членството в еврозоната.

За изненадата с продължаващия мониторинг съобщи първо в. Сега. Изненадата е свързана с това, че в края на управлението на предишната Европейска комисия, председателят й Жан-Клод Юнкер заяви, че Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да отпадне, но след консултации със Съвета и Европейския парламент. Правосъдният министър Данаил Кирилов бе заявил, че ще подаде оставка, ако механизмът не отпадне. Е, той не е отпаднал, но как действа на практика е друг въпрос.

Дали Европейската комисия може да коментира темата с върховенството на закона в рамките на Европейския семестър е по-интересният въпрос. Пролетният доклад обобщава напредъка на България в редица сфери – от банковата система до проблемите на бедността. В него се припомня, че Комисията наблюдава напредъка на България в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Наред с това са направени и други констатации, които са по-важни.

Комисията следи напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията в рамките на механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В последния доклад по МСП от октомври 2019 г. се отбелязва, че постигнатият от България напредък е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС. България проведе мащабна реформа на своята правна уредба за борба с корупцията. За да се изгради обществено доверие обаче, е необходимо постигането на стабилни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Освен това продължават да са налице редица предизвикателства, по-специално гарантирането на ефективни наказателни разследвания, уравновесяването на натовареността между съдилищата и рационализирането на местните прокуратури. Тези въпроси са предмет на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България. Ето защо тези области не са включени в специфичните за държавата препоръки за България, но са важни за развитието на благоприятна социално-икономическа среда в страната.

Казусът предизвика задочна размяна на реплики между кимисята и правителството. Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева каза, че „България е изпълнила препоръките“ и се надява миналогодишният доклад по МСП наистина да е бил последен. Според нея става дума за недоразумение, поради това, че „някой е направил копи-пейст на текста от миналата година“.

Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис заяви в интервю за БНР, че: „Европейският семестър не е свързан с Механизма за сътрудничество и проверка. Колкото до последния, вече имаше доклад по него през октомври 2019 година. В него има заключение, че България вече е покрила всички изисквания. Това не се е променило и тук няма нищо ново“ (тук).

Какво е Европейски семестър?

Европейският семестър предоставя рамка за координация на икономическите политики в Европейския съюз. Част от него са Националната програма за реформи и Конвергентната програма. Последната конвергентна програма се възползва от Covid-19 и включи справка за обявените мерки, вместо ясни икономически приоритети и прогноза за развитието на страната. Това провокира реакцията на Фискалния съвет, независимия орган, който следи за спазването на фискалните правила и макроикономическите прогнози (тук)


Дали е налице преписване от миналогодишния доклад читателят може да провери сам, като сравни специфичните препоръки за 2020 г. (тук – цитираната по-горе бележка е под номер 31) и тези за 2019 г. (тук – съображение 23). Липсва изречението, че комисията ще оцени отново напредъка през есента, но са добавени нови критики. Тоест г-жа Захариева не е права, че докладът е копи-пейст, но поне засега е права да се надява, че няма да има нов доклад.

Сравнението показва още, че в тазгодишния доклад Комисията е по-строга в някои области, но пропуска забележките в други области (например, управлението на държавните предприятия и небанковия финансов сектор (проблемите в автомобилното застраховане), макар да не са налице категорични резултати и приключили реформи. Акцентът е поставен на последиците от COVID-19 и свързаните с това недостатъци на здравната система и високата бедност, както и целите за борба с климатичните промени.

Какво означава това с оглед на очакваната оценка във връзка с присъединяването към ERM2. Докладът на комисията не предопределя това решение, което до голяма степен зависи от мнението на останалите страни в еврозоната и Дания, както и от ЕЦБ.

Той обаче съдържа оценка на част от мерките в плана за действие от 2018 г. Това са ангажиментите, които България пое, за да отговори на очакванията на останалите страни в еврозоната. Сред тях бяха провеждането на преглед на активите на шест банки и рекапитализация на двете банки с установен капиталов недостиг, засилване на борбата с изпиране на пари, реформи в небанковия сектор, както и редица законодателни промени, в т.ч. за публичните предприятия и рамката на несъстоятелността.

Според редица изказвания на български официални лица този план е изпълнен и единственото, което остава е рекапитализацията на ПИБ. Но от доклада на комисията се вижда, че тя има сериозни резерви по отношение на мерките срещу изпиране на пари и прилагането на рамката на несъстоятелността.

Бедността и корупцията със сигурност ще присъстват и в Конвергентния доклад, който ЕК и ЕЦБ ще представят до дни (предишния доклад). От гледна точка на ERM2 това е по-важният документ, тъй като той оцени пряко изпълнението на конвергентните критерии, включително критериите за номинална конвергенция (Маастрихтски критерии). Но както неведнъж сме подчертавали, също толкова важни са сближаването на доходите и т. нар. институционална конвергенция. А върховенството на закона остава важна част от оценката.


СРАВНЕНИЕ НА ДОКЛАДИТЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

2020

Докладът от февруари 2020 г. за изпълнение на миналогодишните пропоръки „даде основание да заключи, че в България вече не са налице макроикономически дисбаланси“

Значителна част от препоръките са посветени на пандемията от коронавируса и активирането на клаузата, която позволява страните да се отклонят от бюджетните задължения. Сред обсъжданите мерки са повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата, подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност.

Да се укрепи българската здравна система. „Предоставянето на допълнителни грижи (общи и специализирани) в амбулаторни условия, включително посредством консултации от разстояние, би намалило натоварването на болниците, а тестването и лечението трябва да са на разположение за всички, независимо от техния здравноосигурителен статус. „

Най-уязвимите може да изпаднат в още по-голяма бедност. Кризата е „основание работодателите и работниците, включително самостоятелно заетите лица, да получат широка подкрепа в сътрудничество със социалните партньори, за да се предотвратят по-нататъшни загуби на работни места.“

Неравенството по отношение на доходите в България беше сред най-високите в ЕС, а ефектът на данъчните и осигурителните системи върху неговото намаляване — сред най-слабите в Съюза. За да се преодолее кризата, е необходимо да се предприемат мерки за отстраняване на недостатъците, установени още през предходните години, и по-специално по отношение на схемата за минимален доход, която се нарежда сред най-неподходящите схеми в ЕС по отношение на извеждането на възползващите се от нея хора от бедността.“ Специално се посочват проблемите с осигуряване на защита на самостоятелно заетите лица, както за ромските общности и лицата с увреждания.

Продължаващи проблеми с образованието: България е сред страните, в които социално-икономическото положение има най-голямо влияние върху резултатите от обучението. Проблеми с образованието на ромите и в селските райони. Подобряването на цифровите умения.

България изостава в предоставянето на електронни услуги. Проблеми в областта на киберсигурността. Проблеми с ефективността на публичната администрация. По-голяма регулаторна предвидимост.

Да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти, както и да се стимулират частните инвестиции. Планираното разпределение на първите ленти от радиочестотния спектър за нуждите на 5G не е достатъчно за осигуряването на своевременно и ефективно предоставяне на 5G услуги. Остава необходимо да се решат познатите проблеми в областта на научните изследвания и в системата на висшето образование, вкл. слабото финансиране.

Икономиката на България е с най-интензивното използване на ресурси и енергия и с най-високите емисии на парникови газове в ЕС, а нуждите от инвестиции в областта на енергетиката и декарбонизацията за улесняване на прехода към неутралност по отношение на климата са съществени, както е описано в Интегрирания план на България в областта на енергетиката и климата. В този план „се подчертава ангажиментът на България да декарбонизира икономиката си до 2050 г. в контекста на Европейския зелен пакт, но се заявява също намерението на страната да запази зависимостта си от местните източници на лигнитни въглища до 2050 г. и след това.“

„Покритието и качеството на транспортната инфраструктура в България остават под средното ниво за ЕС, а трансевропейската транспортна мрежа все още не е завършена. Мрежата от мултимодални платформи, някои железопътни и пътни участъци, както и европейските системи за управление на железопътния трафик и интелигентните транспортни системи все още не са достатъчно развити.

Проблеми със замърсяването и управлението на отпадъци. Други рискове за здравето.

Ефективно функционираща рамка за несъстоятелност – ЕК очаква последващи стъпки.

Транспониране на Четвъртата и Петата директива относно борбата с изпирането на пари, „чието прилагане все още предстои“. „Все още не са оценени по подходящ начин рисковете, свързани със схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции и с виртуалните активи.“ „Ефективността на изпълнението и прилагането на рамката за борба с изпирането на пари е ограничена, а използването на финансово разузнаване е недостатъчно.“

Финансов сектор: „съотношението на необслужваните кредити, което през третото тримесечие на 2019 г. възлиза на 7,2 %, продължава да бъде сред най-високите в ЕС“ и недостатъчни провизиране. „Рекапитализацията (на ПИБ и Инвестбанк) е в процес на финализиране“

2019

Налице са макроикономически дисбаланси. По-специално, слабостите на финансовия сектор (вкл. небанковия) са съчетани с високо равнище на задлъжнялост и необслужвани заеми в корпоративния сектор.

Публични финанси: „Събирането на данъци не изглежда да се подобрява навсякъде“. „Недекларираният труд и незаконната търговия с горива продължават да бъдат предизвикателство.“

Държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление, но нормативнатат уредба се реформира.

Банков сектор: „необслужваните заеми на нефинансовите предприятия намаляха, макар и да остават големи“. „Последващите мерки, произтичащи от прегледите на финансовия сектор, укрепиха банковия сектор, но все още се наблюдават някои слабости.“ Отбелязват се предприетите мерки, вкл. разпоредби за големите експозиции и идентифицирането на свързани клиенти, повишаване на равнището на антицикличния капиталов буфер и въвеждането на макропруденциални инструменти, както и очаквани мерки.

Небанков сектор – в процес на преструктуриране. „надзорът на групово равнище остава предизвикателство“. „Секторът на автомобилното застраховане представлява известна уязвимост.“ Посочват се проблемите с обезщетенията за злополуки, системата бонус-малус и „Зелена карта“.

Приключването на реформата в областта на несъстоятелността. „Бавни и скъпи производства по несъстоятелност“.

Транспониране на Четвърта директива относно борбата с изпирането на пари – очакват се резултати. Не е изготвена Национална оценка за риска. „Последните събития в банковия сектор показват, че е необходимо да се засили националният надзор върху международните финансови сделки“. Проблем с корупцията (предикатно престъпление за изпирането на пари)

Инфраструктурата страда от сериозен недостиг на инвестиции. Обхватът и качеството на транспортната инфраструктура се подобриха, но остават под средното за ЕС равнище. Трансевропейската транспортна мрежа в България все още не е завършена. Увеличение на емисиите на парникови газове от автомобилния транспорт през последните 5 години. Нужно е допълнително развиване на железопътни и пътни участъци, както и на съответната Европейска система за управление на железопътното движение и на интелигентни транспортни системи.

Ниско ниво на пречистване на градските отпадъчни води и рециклиране, високо замърсяване на въздуха и на депониране на битови отпадъци

Високата енергоемкост на икономиката и бавният напредък в енергийна ефективност, по-специално на сградите, спъват производителността. Увеличаване на инвестициите в инфраструктурата за чиста енергия (например чиста енергия, междусистемни връзки и интелигентни мрежи).

Разходите за НИРД са много ниски. Частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са монопол на големи мултинационални дружества. Големият брой университети и институти все още се представят слабо в науката. Слабо сътрудничество с бизнеса.

Реформите в публичната администрация и електронното управление са бавни, а прилагането им изостава. Често използване на пряко възлагане на обществени поръчки и голям брой единични оферти.

Предизвикателства на пазара на труда – за нискоквалифицираните работници, младите хора, ромите и хората с увреждания

Участието в мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация сред възрастното население е много слабо. България равнището на основните цифрови умения остава сред най-ниските в ЕС (29 % от физическите лица притежават основни цифрови умения в сравнение със средно 57 % за ЕС).

Механизъм за определяне на МРЗ – слаб напредък

Образователните резултати са ниски и продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономическия статус на родителите.“ „България инвестира недостатъчно в образованието, особено в предучилищното и началното образование. Проблеми с приложимостта на професионалното образование на пазара на труда и подобряване на уменията на завършващите висше образование . Квалификация на учителите.

Високо равнище на неравенство на доходите и на риск от бедност или социално изключване. „Това отразява ниското равнище на социалните разходи, неравномерната наличност на социални услуги на територията на страната и ограничените преразпределителни ефекти на системата за данъчно облагане.“ Обхватът на минималните доходи остава ограничен и липсва обективен механизъм за редовно актуализиране. Ниско качество на социалните услуги.

Здравеопазването все още се характеризира с ниски публични разходи. „Ограничен достъп до здравеопазване, слабото покритие на здравното осигуряване, проблеми с плащанията от джоба и недостиг на кадри.

Въз основа на прегледа Комисия отправя следните препоръки за 2020 г.:

  1. В съответствие с общата клауза за дерогация, да предприеме всички необходими мерки за ефективно справяне с пандемията, поддържане на икономиката и подпомагане на последващото възстановяване. Когато икономическите условия позволяват това, да провежда фискални политики, насочени към постигане на благоразумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на устойчивостта на дълга, като същевременно засили инвестициите. Да мобилизира достатъчно финансови ресурси за укрепване на устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната система и да гарантира балансирано географско разпределение на здравните работници.
  2. Да осигури подходяща социална закрила и основни услуги за всички и да засили активните политики по отношение на пазара на труда. Да подобри достъпа до работа от разстояние и да насърчи цифровите умения и равния достъп до образование. Да отстрани недостатъците по отношение на адекватността на схемата за минимален доход.
  3. Да рационализира и да ускори процедурите за предоставяне на ефективна подкрепа за малките и средните предприятия и самостоятелно заетите лица, като гарантира също така, че те имат непрекъснат достъп до финансиране и гъвкави условия за плащане. Да даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти и да стимулира частните инвестиции, за да се ускори икономическото възстановяване. Да съсредоточи инвестициите в областта на зеления и цифровия преход, по-специално в областта на чистото и ефективно производство и използване на енергията и ресурсите, екологичната инфраструктура и устойчивия транспорт, като допринася за постепенната декарбонизация на икономиката, включително във въгледобивните региони.
  4. Да сведе до минимум административната тежест за предприятията чрез подобряване на ефективността на публичната администрация и укрепване на електронното управление. Да гарантира ефективното функциониране на рамката за несъстоятелност. Да увеличи усилията за осигуряване на адекватна оценка и намаляване на риска, ефективен надзор и прилагане на рамката за борба с изпирането на пари.