ББР

Изнесените от министъра на икономика Кирил Петков данни за структурата на кредитния портфейл на Българската банка за развитие изискват реакция на БНБ. В неделя пред БТВ Петков заяви, че първите осем кредитополучателя на банката са получили заеми за 946 млн. лева. „От тях четири са във връзка с г-н Пеевски. За него са 500 млн. лв. Това страшно ме притесни,“ каза министърът. В разговора той уточни, че предполага свързаност на база медийни публикации и използва израза „може би“. Петков съобщи също, че ще бъде сформирана комисия от министерството и АДФИ, която да провери използването на средствата. Тази комисия обаче не може да изземе правомощия на Банков надзор.

Данните на пръв поглед противоречат на успокоителни изявления на предишния министър на икономиката Лъчезар Борисов, който твърдеше, че 80% от заемите, отпуснати от ББР, са за малки и средни предприятия. Но 20% от кредитите са около 550 млн. лева, а от думите на министъра излиза, че осем компании са получили повече. (Не е ясно към коя дата.)

Също така от наличната информация следва, че са налице основания за проверка относно спазването на банковите регулации. Необходимо е да се направи разграничение между нарушения на специалния закон за ББР и устава на банката и общите правила за търговските банки, на които ББР също се подчинява.

Законът изчерпателно изброява задачите на банката: финансиране на МСП, подкрепа на проекти, допринасящи за икономическото развитие, финансиране на публични инвестиции, привличане на международно финансиране, намаляване на регионалните дисбаланси. През 2017 г. бе променен нейният устав, което на практика доведе до отпадане на ограничението повече от 10% от собствения й капитал да се отпуска на една компания. Но остават в сила банковите регулации.

Въпреки специалния закон, по отношение на ББР са в сила и изискванията на ЗКИ и на Регламент 575, който има пряко действие. Регламентът замени съществуващото преди изискване в ЗКИ да не се отпускат на свързани лица заеми на обща стойност над 25% от собствения капитал на банката. В неговия чл. 395 е записано, че банката не може да формира към даден клиент или група от свързани клиенти експозиция, чиято стойност надвишава 25 % от приемливия капитал на институцията след отчитане на ефекта от редуцирането на кредитния риск и прилагане на някои други облекчения. Приемлив капитал е капиталът от първи ред и капиталът от втори ред, до 1/3 от първия. БНБ трябва да се произнесе за спазването на това изискване.

Кои са големите кредити?

В понеделник министърът на икономиката обяви големите кредити:

Кредити с размер над 140 млн. лв.:
Слънчев ден АД
Благоевград- БТ АД
Роудуей кънстракшън АД

Кредити с размер над 115 млн. лв.:
Маркет инвестмънт АД (Техномаркет)
Интернешънъл инвестмънтс ЕАД

Кредити с размер над 60 млн. лв.
Параходство БМФ АД
Транспект АД
Инса Ойл ЕООД

„Слънчев ден“ бе собственост на Георги Гергов до 2019 г. (освен това банката е кредитирала и Международен панаил), а ББР е свързана с придобиването му от компания на Ангел Палийски, който по-късно купи и „Ястребец“ (споменат в последното интервю на Цветан Василев в Алтернативата като хотел, придобит от Делян Пеевски). Останалите компании са свързани с Делян Пеевски, Румен Гайтански, Кирил Домусчиев, собствениците на „Юнион Ивкони“, Георги Самуилов, който помогна за придобиването на Общинска банка.

От особен интерес е заемът за Инса Ойл. Това е дружеството, което финансира придобиването на 67% от Общинска банка, за което БНБ издаде разрешение на 11 януари 2019 г. Съобщението на БНБ от тогава остави впечатлението, че собственикът на Общинска – международният фонд Новито с краен собственик (съгласно ЗМИП) Томас Ян е финансирал покупката със средства от „Инса ойл“. Би било интересно дали кредитът от ББР за Инса предхожда сделката за Общинска, но справката на МИ не съдържа дати. От отчетите на Инса Ойл за 2018 и 2019 г. се вижда, че то има два заема – първият е отпуснат през 2018 и е трябвало да падежира през 2019 г. Но според отчета за 2019 г. „Инса Ойл“ вече има два заема от ББР – за 39.9 млн. лева и 19 млн. лева с падеж август 2020 г. Интересно е, че отчетите на „Инса Ойл“ към края на 2018 и 2019 г. не отразяват притежавани акции на значителна стойност (макар и без право на глас), а единствено вземания и заеми от несвързани лица. От оскъдната информация по случая може да се обоснове необходимостта да се провери целевото използване на кредита от ББР (той може да е свързан и с придобиване на ДМА).

Сравнително най-неизвестната компания от осемте е Интернешънъл инвестмънтс ЕАД, което Bird.bg  свърза с Делян Пеевски и Йордан Цонев.

Прави впечатление, че липсва кредитът за колекторската компания „Св. Георги Груп“ („Колект БГ), отпуснат през 2020 г.. Едно възможно обяснение, което затруднява анализа е, че не е ясно към коя дата е справката.

Съпредседателят на Зелено движение Владислав Панев по-рано посочи, че „Роудуей кънстракшън“ като най-голям кредитополучател на банката със заем от 150 млн лева. С този кредит „Роудуей кънстракшън“ е купила „Пътстройинженеринг“ АД – сравнително малка фирма със седалище в кърджалийското село Груево. Предишният собственик на „Пътстройинженеринг“ е  „Био майнинг“ на Румен Гайтански. Същата „Био майнинг“ строи по думите на държавните органи незаконно на територията на Държавно ловно стопанство Искър „, сигнализира Панев.

В търговския регистър могат да се намерят повече данни за кредити, обезпечени с особен залог. Според тях, а и според отчета на банката, в който заемите за сектор Държавно управление са на отделен ред, най-големият кредитополучател е Държавната консолидационна компания, експозицията към която е 172 млн. лева и надхвърля 10% от собствения капитал.  Подобно ограничение се съдържа в Закона за кредитните институции, но Регламент 575/2013 допуска изключение за държавните компании, ако се приеме, че те не са носители на общ риск. През октомври 2020 г. е вписано увеличение на кредита, който първоначално бе свързан с цесията за „Дунарит“.

Но второ място (на база данните от ТР)  е „Техномаркет“. Дружеството има три договора за кредит от 2019, които са предоговаряни и са съпроводени с договори за особен залог (по два от тях съдлъжник е „Маркет Инвестмънт“) на обща стойност 151.9 млн. евро. Така сумата е по-голяма от посочената от министъра, но е възможно кредитът да не е усвоен изцяло.

Някои от останалите заеми, макар и на по-ниска стойност, също представляват интерес, като например, кредит за 19 млн. лева, отпуснат през април 2021 г., на учреденото няколко месеца по-рано дружество Новактис, което според „Капитал“ е свързано с Младен Михалев – Маджо.


На загуба

През миналата година банката приключва със 105 млн. лева загуба, която се дължи на преоценки (2019: 37.65 млн. лева). През първото тримесечие на тази година нещата се влошават с още 5.6 млн. лева загуба.

Кредитите са 2,688 млрд. лева. От тях към нефинансови предприятия 1,842 млрд. лева, като отделно се отчитат и кредити в размер на 172 млн. лева към сектор Държавно управление (ДКК).

Съгласно отчета на банката към 31 март 2021 г. нейният собствен капитал е 1,469 млрд. лева, а активите – 3,979 млрд. лева.
Обръщаме внимание, че към 31.12.2019 г. банката разполага със значително по-малък собствен капитал – 796 млн. лева.
Обяснението за това е в решението на правителството да увеличи капитала й (на няколко вноски през 2020 г. ) от 601.77 млн. лева на 1.442 млн. лева, което бе направено с две решения на МС. Общо през миналата година държавата наля в банката 840 млн. лева.

Таблица: Някои показатели на ББР, хил. лв.

31.12.2019 31.12.2020 31.3.2021
Собствен капитал 796 329 1 502 095 1 469 063
Активи 3 173 535 4 006 854 3 979 335
Печалба 37 650 -104 598 -5 614

Според отчета за 2019 г. за целите на Регламент 575/2013 капиталът от първи ред е 750 млн. лева, а рисково-претеглените активи – 2,703 млрд. лева (на консолидирана основа).