Пиер Московиси и Евклид Цакалотос

Гърция успешно приключи третата спасителна програма, но това не донесе облекчение на гърците, а по-скоро на кредиторите и може би на правителството на СИРИЗА. Най-големият успех на страната е, че успя да запази демокрацията си и еврото.

Икономиката на Гърция наистина отбеляза ръст с 1.4% през миналата година, а финансовият сектор и бюджетът се подобряват.  Но жизненият стандарт няма да може да се възстанови в обозримо бъдеще, а безработицата остава висока.

Затова малцина гърци празнуваха на 20 август, независимо от оптимистичните изявления на евролидерите.

Какво се променя

Излизането от третата спасителна програма означава, че страната вече няма да разчита на траншове от кредиторите, а – както и останалите страни, ще може да се обърне към пазарите, когато има нужда от финансиране. Заради неусвоените средства от третата програма тя разполага със значителен кешов буфер и не се очаква да го направи скоро.

Въпреки че СИРИЗА опроверга най-големите страхове и успя да доведе споразумението докрай, лихвените проценти по гръцкия дълг не говорят за ласкаво отношение на кредиторите. Доходността по 10-годишните облигации е 4.3% – най-високата в еврозоната. Опасността от заразяване поради турската криза в съседство също не допринася за повишаване на доверието към гръцкия дълг.

Трите програми

След 2010 г. Гърция получи финансова помощ от страните от ЕС и МВФ. Първата програма а макроикономическо преструктуриране от май 2010 г. до декември 2011 г. бе на стойност 52.9 млрд. евро, които бяха осигурени чрез двустранни заеми, координирани от Европейската комисия. Втората програма от март 2012 до февруари 2015 г. бе на стойност 130.9 млрд. евро, предоставени от EFSF. След кризата през август 2015, когато Гърция бе почти парализирана, до юни 2018 г. по третата спасителна програма от ESM бяха получени 59.9 млрд. евро. В сумата не е включен заем от 2 млрд. евро за рекапитализация на банките, който бе възстановен през 2017 г. Така общите задължения към страните от еврозоната, EFSF и ESM са 243.7 млрд. евро. Останалите 24,1 милиарда евро, които бяха на разположение на Гърция по третата програма, не са били необходими досега.

Други 32.1млрд. евро бяха предоставени от МВФ в рамките на първата и втората спасителна програма. МВФ не се включи в третата програма, тъй като смята, че нивата на гръцкия дълг са неустойчиви без преструктуриране.

Въпросът е дали гръцката икономика може да се справи със собствени сили?

Въпреки че през последната година повечето показатели отбелязват подобрение, то е много слабо и далеч не компенсира спада в годините на кризата, когато икономиката се сви с 26%. Дори при очакванията за известно ускоряване на растежа към 2020 г. той няма да надхвърли 2.3%. По това време Гърция вече ще е компенсирала изоставането от потенциалния БВП, така че всяко ускоряване на растежа би означавало прегряване на икономиката. В същото време съществуващите фискални ограничения и неизчистените проблеми в банковия сектор препятстват инвестициите в нови проекти.

ГърцияВ оценката си МВФ посочва, че само четири страни са изпитали по-голям икономически срив от Гърция през последното десетилетие (Йемен, Либия, Венецуела и Екваториална Гвинея).

Безработицата, макар и да се понижи от рекордните 28%, бе на твърде високо ниво през 2017 г. – 21.5%. През пролетта тя се понижи до 20%, което отново е неприемливо високо. Прогнозата на ЕК е тя да спадне под 15% едва през 2022 г.

През миналата година Гърция за втори път отчете излишък по държавния бюджет – 0.8% от БВП, като при това целта за първичен излишък (4.25%) бе значително надхвърлена. Разликата между двата показателя отразява плащанията на лихви и демонстрира голямото бреме, свързано с обслужване на дълга.

Правителството планира да продължи по този път и това е огромен напредък в сравнение с 2009 г., когато дефицитът на бюджета достигна немислимите 15% от БВП.

Цената на икономиите

Но прогнозите, с които бе отпуснат първия спасителен заем за Гърция се провалиха с гръм и трясък. Смяташе се, че като овладее бюджетния си дефицит, страната ще може да се върне на финансовите пазари и лихвите ще паднат, което ще стимулира икономиката. За това бяха необходими осем години, през които стимулите не сработиха както се очакваше.

Общата сума на дълга достига 180% от БВП и не се вижда намаляването му в разумен срок.

В оценката си за потенциала на Гърция да обслужва задълженията си Еврогрупата посочва, че брутните нужди от финансиране на страната ще останат под 15% от БВП. За да запази платежоспособността си, страната отчаяно се опитваше да увеличи приходите и наложи строги икономии.

Те имаха силно отражение върху жизнения стандарт, като средната почасова заплата се понижи с повече от 15%. Към това се добави и растящата безработица, особено след съкращаването на 150 000 работни места в правителствения сектор. Много социални услуги бяха спрени, библиотеки бяха затворени, увеличиха се просрочените ипотеки.

За да се справи с плащанията по дълговете, страната прие сурови мерки. Данъците, измерени като дял от БВП, се повишиха драстично и сега са над средното ниво за ОИСР, доближавайки 40% от БВП.

Ново начало?

В реч в Итака, внимателно подбрана като място (именно там през 2010 г. Андреас Папандреу обяви началото на “одисеята” с икономиите), премиерът Алексис Ципрас бе пестелив на детайли за това как правителството ще се възползва от правото да води по-свободна политика. Някои от неговите намерения за смекчаване на последиците от спасителните програми започват да се проясняват. Те включват увеличаване на минималната заплата, отмяна на някои пенсионни съкращения, планирани за следващата година, както и понижение на ставката на имотния данък и дори на социалните вноски. Общата стойност на мерките за облекчаване на положението на гърците е на стойност 750 млн. евро, съобщават местните медии. Това всъщност е договореният социален пакет (виж нататък). Най-спорната обсъждана мярка е евентуалният  отказ от договореното през 2016 г. намаляване на пенсионните разходи, което се очаква да бъде дискутирано с представители на ЕК на 10 септември.

Въпреки края на спасителната програма Атина ще бъде обект на т. нар. пост мониторинг по отношение на последните договорени мерки.

Най-лошото премина, но краят е далеч и според FAZ ще отнеме десетилетия, за да може икономиката да преодолее последиците от кризата. През това време още много може да се обърка.

Какво предстои?

Въпреки края на спасителната програма Гърция се ангажира да продължи с реформите, като поддържа първичен излишък от 3.5% в средносрочен план. Страната ще се опита да подобри приходите и събираемостта на данъците, включително от корабособствениците. Данъчната основа за недвижимите имоти ще се повиши на два пъти, за да достигне пазарните цени. Мерките в социалната сфера включват създаване на единен пенсионен фонд и откриване на 240 центъра за първична медицинска помощ (както и в България сега натискът пада върху болничната помощ).  Други мерки включват реформа на помощите за лица с увреждания и въвеждане на тристълбова система на социален солидарен доход до края на 2019. В последния случай става дума за пълна реформа на социалните услуги, която започна със създаването на единна агенция през 2017 г. и обхваща и помощите за реинтегриране на пазара на труда и подкрепа на лица, които живеят под наем или не могат да изплащат ипотеките си.

Ще бъде създаден единен орган, отговорен за обществените поръчки.

Ще продължи работата за оздравяване на банковия сектор, което включва мерки за продажба на лоши кредити, процедури по корпоративните и личните фалити, както и система за елекронно правосъдие и обучение на съдии по финансова грамотност. Държавният фонд HFDF ще разработи план за продажба на своите дялове в системните банки.

Ще продължи приватизацията с продажба на дялове от DEPA, DEPFA, пристанищата в Кавала и Александруполис и Игуменица, както и др. активи.