В изненадващо предложение преди второто четене на актуализацията на Закона за държавния бюджет Менда Стоянова, Десислава Атанасова и други депутати от ГЕРБ предлагат увеличение на размера на глобалната програма (Global Medium Term Note Program) от 8 на 10 млрд. евро.

По тази програма, одобрена през 2015 г.,  бяха издадени пет емисии еврооблигации на обща стойност 5.144 млрд. лева. Много хора смятат, че още преди 4-5 години е усвоен целия размер на гласуваната с много спорове емисия, дори число 16 млрд. лева още може да се види по стените и по плакати. Но всъщност остават над 2.85 млрд. евро или 5.5 млрд. лева неусвоен обем. Поначало тя бе предвидена за покриване на бюджетни дефицити и поддържане на фискалния резерв в периода 2015-2017 г. След 2017 г. правителството създаде впечатление, че няма да използва целия размер на емисията, дори последният изготвен проспект е от 2016 година.

Но при подготовката на бюджета за 2020 г. неочаквано стана ясно, че GMTN програмата ще бъде размразена, като преди коронакризата се предполагаше, че чрез нея ще бъде емитиран дълг за около 1 млрд. лева в рамките на заложения таван на емисиите от 2.2 млрд. лева през 2020 г. (Досега МФ вече емитира 800 млн. лева на вътрешния пазар от тези 2.2 млрд. лева, така че без актуализация на бюджета може да се ползват около 1 млрд. лева от тази програма)

При публикуването на проекта за актуализация на бюджета заради коронакризата, стана ясно, че правителството предлага да се увеличи таванът на емисиите на дълг през 2020 г. –  от 2.2 млрд. лева, заложени в действащия закон за бюджета, до 10 млрд. лева, тоест да се емитират още 7.8 млрд. лева. От тази сума 4.2 млрд. лева покриват увеличения заради кризата бюджетен дефицит и вноската в капитала на ББР, а 3.6 млрд. лева са ликвиден буфер, тоест застраховка, ако кризата е по-тежка.

Предложенията на Менда Стоянова дават отговор на въпроса откъде ще се набере новото финансиране в размер на 7.8 млрд. лева. Увеличението на размера на MTN програмата означава, че правителството може да излезе на външните пазари с емисия в размер до 9.49 млрд. лева общо. Това е повече от тавана на емисиите през тази година (предлаганите 10 млрд. лева минус емитираните на вътрешния пазар 800 млн. лева и планираната за 6 април емисия ДЦК на вътрешния пазар от 200 млн. лева). Оттук следва, че правителството в спешен порядък прокарва промяна в размера на дълга, заради емисии, които вероятно ще станат през следващата година. А  ако се планират през настоящата година, те ще изискват нова актуализация на тавана на дълга.

Но освен това от друго предложение на депутатите от ГЕРБ става ясно, че се предвижда България да се обърне и към МВФ и други международни организации за осигуряване на финансиране. Тоест не цялата допълнителната емисия дълг от 7.8 млрд. лева в рамките на актуализацията ще бъде покрита с емисия на еврооблигации. (Допълнение: Стоянова оттегли предложението за финансиране от МВФ след коментар на министъра на финансите Владислав Горанов по време на заседанието на бюджетната комисия на 5 април. )Възможно е увеличаването на програмата да е настояване на дилърите, но начинът, по който се прави, е смущаващ.

В мотивите се посочва, че договорът за агентство дава право на парламента със закон и при условията на чл. 15 от договора (със съгласието на постоянните дилъри) да увеличи максималния съвкупен номинален обем на облигациите.

За да бъдат емитирани облигации в размер над 8 млрд. евро е необходимо парламентът да ратифицира и Акта за поемане на задължения относно издаването на облигации на посочената стойност. Ратификацията на външните заеми от парламента е изискване на Конституцията. Всяка ратификация предполага парламентът да одобри Акт за поемане на задължения, както и договор за агентство и договор за дилърство (подписка).

В писмен отговор на МФ, получен през октомври 2019 г. относно продължаването на програмата ясно се казва, че тя е ограничена по размер.

Одобрената през 2015 г. средносрочна програма е със следните параметри: максимален обем 8 млрд. евро, максимален срок на облигациите – 30 години, максимален лихвен процент – до 10 на сто, което е много над текущите нива, но още тогава бе обяснено, че се прави, за да не се дават насоки на пазара за лихвените нива по новите облигации. Петте емисии от 2015-1016 г. са с емитирани с лихвен процент от 1.875% до 3.125%.

Прочетете още: Фактът, че излизането на външния пазар е неизбежно, не означава, че размерът на новата емисия следва да се определи „коляно“.