След среща с представители на ресторантьорския бранш премиерът Бойко Борисов договори временно намалена ставка по ДДС за заведенията, както и отлагане на Наредба Н-18. От съобщенията на правителствена пресслужба стана ясно, че мярката не е била съгласувана с МФ. Министърът на финансите не е присъствал на срещата, на която редом до премиера са министърът на социалната политика Деница Сачева и председателят на парламентарната група на ПП ГЕРБ Даниела Дариткова.

Отлагането на Наредба Н-18 най-вероятно ще бъде свързано със сроковете за СУПТО и пощенските парични преводи, за които в началото на тази година бе дадена 6-месечна отсрочка. На срещата с ресторантньорския бизнес е било обсъждано още да отпадне условието за липса на данъчни задължения от кандидатите по мярката 60/40, но само за задължения, възникнали през 2020 г.

В първоначалния вариант на прессъобщението на правителствената пресслужба бе обявено и намаляване на ДДС за хранителни стоки от първа необходимост, както и за ресторантите, като това ще важи в продължение на една година. След намеса на МФ, текстът бе коригиран (виж нататък). В момента намалена ставка от 9% се прилага само за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани.

Предложение за намаление на ДДС вече е внесено от депутати от коалиционния партньор – „Обединени патриоти“, но то не бе подкрепено. Както посочи вицепремиерът Томислав Дончев по време на брифинг с участието на Красимир Каракачанов и Валери Симеонов от ОП, в коалиционното споразумение е записано, че данъците няма да се променят. Тогава вицепремиерът Каракачанов репликира, че коронакризата също не е предвидена в коалиционното споразумение.

По-късно по време на брифинг в парламента премиерът Бойко Борисов уточни, че проектът ще бъде внесен в сряда, като добави, че не само финансовият министър, а и депутати от ГЕРБ са против. Той посочи поименно председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, като каза, че решението е политическо и се обоснова с предложенията на политическите си противници, без да даде икономически аргументи. Според неговите колеги от ГЕРБ, загубите на приходи ще бъдат 150 млн. лева. Борисов добави още, ще бъде предложено и намаление на ДДС за книги и духовна храна, което е обмисляно от много време. “ Чакахме подходящ момент. Сега имаме прецедента с ресторантите, ще си вкараме и за книгите, така че да го опаковаме като храната на хората“, аргументира се министър-председателят.

На този етап няма ясна обосновка за предложението и е трудно да се прогнозира в какъв вид ще оцелее то до 1 януари 2021 г. С него се нарушава неписаното правило промени в данъчните закони, които засягат чувствително приходите в бюджета, да се предлагат само от МФ и то заедно с проекта на закон за държавния бюджет. Изглежда, за да не се засягат приходите за текущата година, премиерът е склонил намалението на ставката да влезе в сила от 1 януари. Това ще даде и време за техническа подготовка. От друга страна, по този начин няма да бъдат подпомогнати собствениците на заведения, които сега търпят загуби от затварянето на обектите.

Защо от всички сектори, спрямо които бяха приложени забрани (културни и спортни събития, школи по танци, собственици на молове и т.н.) премиерът е концентрирал вниманието си само върху ресторантите, също така не е ясно. Този въпрос е особено актуален на фона на това, че в редица страни се прилагат намалени ставки за билети за културни и спортни събития.

Необходимо е да се разграничат два аспекта. Първият е свързан с понижаването на ДДС като отговор на кризата. Съмнително е, че мярка, която ще се прилага от 1 януари, може да има такъв ефект. Правителството чрез нея казва на бизнеса: сега вземете кредити или налейте спестяванията си, за да издържите на намалялото търсене заради коронакризата, минете на светло, а ако успеете, от 1 януари ще намалим ДДС. Вероятно това обещание е насочено повече към едрия бизнес, отколкото към дребния, който може и да не оцелее до януари (за него намаляването на оборотите може да се задейства възможността да се дерегистрира). Така в случая не е налице един от основните критерии за предоставяне на подкрепа на засегнатите бизнеси – навременност.

Освен това е съмнително доколко ДДС като косвен данък и основен източник на приходи в бюджета може да се използва като антикризисен инструмент. Това е така, тъй като 1) идеята на този тип данък е да се пренесе върху потребителите, което го прави неприложим при шокове, свързани с предлагането; 2) данъкът се начислява по цялата верига на създаване на стойност. Ако заведенията трябва да работят с 1/3 от капацитета, което е не е ясно, намаляването на ДДС (по принцип) няма да е достатъчно да ги задържи в бизнеса. От друга страна, заведения, които се специализират само в приготвянето на храна за вкъщи ще получат предимство, без да търпят ограничения. Други инструменти, в това число директни и справедливо изчислени компенсации за наложените противоепидемични мерки и осигуряване на ликвидност, биха били по-уместни. Може да се обобщи, че липсата на адекватни мерки, насочени към най-силно засегнатите, доведе до настоящата прекомерна реакция.

Затова и страните в ЕС не прибегнаха до този инструмент. Единствено Германия въведе временно понижение на ставката за ресторанти и кетъринг (от 19 до 7%), но считано от 1 юли, като мярката ще важи една година. В Испания имаше понижение на ДДС за някои санитарни материали.

Следващият аспект е по-важен и той се отнася до логиката на предложената корекция на данъчната система. Когато през 2011 г. правителството се огъна пред хотелиерите и наложи ставката от 9%, ефектът бе по-малък. Хотелите са по-регулиран бизнес и възможностите за данъчни измами са по-ограничени. Предложението за 9% ДДС върху доставките, извършвани от ресторанти, барове и т.н., вероятно ще направи така, че голяма част от заведенията да са на възстановяване на ДДС (защото напитките, хранителните продукти, режийните, а в някои случаи – и наемите са с 20% ДДС). Забележително е, че не се предлага изключение за алкохола. Бърз преглед на законодателството по ДДС на останалите страни от ЕС показва, че в 17 от тях (без Германия, където това предстои) има намалена ставка за ресторантите. Във всички тези 17 страни това е съпроводено с намалена ставка за храни (често и за води). В повечето страни с намалена ставка за заведенията, тя не се отнася за алкохолните напитки, а в някои изрично е казано, че се отнася само за приготвена на място храна.

Поради структурата на веригата на доставки на заведенията, така направеното предложение за въвеждане на 9% ДДС за ресторанти предполага широк ефект. То би работило, само ако бъде придружено с намаляване на ДДС за храните или ако е придружено с много ограничения (което пък би го обезсмислило като мярка за подкрепа на бизнеса). Ако се стигне до намаляване на ДДС за храните, ефектът ще е много по-голям от обявените 150 млн. лева. Това може да наложи той да се компенсира с увеличаване на преките данъци. Като цяло това отваря вратата за нови идеи за прекрояване на данъчната система.

Този текст ще бъде допълнен, след представянето на законопроекта на ГЕРБ.

Коригираният текст на съобщението на МС за намаляване на ДДС

ДДС става 9% за заведения, заведения за обществено хранене и развлекателен сектор, категоризирани по Закона за туризма. За това се разбраха на работна среща министър-председателят Бойко Борисов и представители на Асоциацията на заведенията в България и Българската хотелиерска и ресторантьорска организация.

Премиерът Борисов подчерта, че решението е политически риск, но то е в подкрепа срещу загубите от COVID-19 в ресторантьорския бранш.

„Правим изключение за вас, защото с наша заповед е затворен сектора, образно казано. И така е в цял свят. Това може пък да е една мярка, която в последствие да даде добри резултати и да бъде трайна. Всичко е в нашите ръце“, изтъкна министър-председателят Борисов. Той акцентира, че с така обсъдените промени с понижения ДДС, означава, че оборотите и дейността на ресторантите и хотелите трябва да са 100% на светло.

„В това отношение ние сме длъжни да си изпълняваме ангажиментите. Финансовият министър е много против, но искам да го опровергаем в края на годината с повече приходи“, каза още премиерът Борисов.

„Поемаме този ангажимент, че това ще се случи по начина, по който сме говорили с Вас“, посочиха представителите на браншовите организации.

На срещата беше договорено още отлагане на влизането в сила на промените в Наредба Н-18 за срок от една година, в резултат на което тя ще започне да действа от 1 март 2021 г.

В рамките на срещата бе посочено, че ще бъде възложено изготвянето на анкризисен план, включващ предоставянето на кредити и грантове от ББР с участието на експерти от сектор „Туризъм“. Беше дискутирано също премахването на критерия за липса на задължения към държавата само за 2020 г. при кандидатстване за мерките за справяне с икономическите последици от коронавируса.

Промените, които бяха договорени на работната среща при премиера Борисов, ще бъдат внесени днес в Народното събрание от ПГ на ГЕРБ.