На 23 май италианският икономист Алберто Алесина почина от сърдечен удар на 63-годишна възраст.

Професор Алесина, който преподаваше в САЩ, има значителен принос за възвръщане на интереса към политическата икономия, една академична област, която изгуби блясъка си в края на 19 век. Мнозина негови колеги сега казват, че Алесина е създал политическата икономия като съвременна академична дисциплина.
Той превеждаше икономиката на езика на политиците и широката публика и има запомнящи се публикации по теми като неравенствата и политиката на остеритет, както и по проблемите на инфлацията и независимостта на централните банки. Интересите му се простираха от икономика на културата до разликата между социалните системи на САЩ и Европа.

Една от ранните разработки на Алесина е върху политическия бизнес цикъл. През 80-те години икономиксът се занимава главно с общото равновесие, което не зависи от политическите намеси. От друга страна, иноституционализмът и теорията на публичния избор се фокусират върху проблеми като лобирането. Алесина показва как изходът от изборите влияе на бизнес колебанията и как политическата поляризация се смекчава по време на избори или чрез смяната на правителства. Политическите конфликти, показва той, водят до отлагане на болезнени реформи и способстват за натрупване на държавен дълг.

Една от най-любопитните, макар и по-слабо известни книги на Алесина, проучва разликите между управлението на малки и големи държави и процесите на интеглация. Алесина и неговият съавтор Енрико Сполаоре твърдят в  The Size of Nations, че оптималният размер на една страна се определя от съотношението между ползите от мащаба и разходите, които произтичат от управлението на многобразни общности . В големите страни разходите за управление на глава от населението са по-малки, но различните предпочитания на многомилионното население затруднява формулирането на политиката и осигуряването на публични услуги.

Използвайки постиженията на социологията, той показва как бавно променящите се културни нагласи влияят на икономиката и политиката, включително на правосъдната система. Според него разрешаването на конфликти е по-лесно сред хората от един етнос и когато между участниците има доверие. В книгата си The Future of Europe (2006) той предрича проблемите на мултикултурализма и засилената имиграция към Европа.

Както пише Лари Самърс, в своите разработки Алесина подчерта важността на етническата хомогенност при създаването на мерки за подкрепа за другите членове на обществото и важността на културните нагласи за степента, в която успехът и провалът са заслужени и зависещи от индивида или са въпроси на късмета. Самърс, който е последовател на Кейнс, признава, че двамата често са имали несъгласия, тъй като Алесина е бил по-малко кейнсианец, но е бил впечатлен от стремежа му да натрупва данни и да ги анализира обективно.
Той вярваше, че политиката на икономии (остеритет) при някои обстоятелства може да стимулира икономиката, по-специално ако предвижда съкращения на разходите, вместо увеличаване на данъците. Това твърдение, което го прави известен и извън средите на икономистите, идва тъкмо преди Голямата рецесия. След кризата икономиите попаднаха в центъра на политическите решения, особено в ЕС, а Алесина бе често атакуван заради този си възглед, определян като десен и консервативен. Заедно със сънародниците си Карло Фаверо и Франческо Гиавази той проведе много по-мащабни проучвания за това в кои страни консолидационните програми сработват и в кои икономиите не се оправдават. Тяхната книга Austerity: When it Works and When it Doesn’t излезе през 2019 г. Като италианец Алесина се занимаваше и с темата как да се балансират интересите на бедните и богатите страни в ЕС.