пари, данъци

Току-що отминалите избори в България и промяната на световния дневен ред, задавана от САЩ, но и от процесите на преструктуриране на световната икономика поставиха на дневен ред въпроса за промяна на данъците. Бързата работа обаче крие рискове.

Тези предложения са какафонични, в някои случаи и недобре защитени, а в други предизвикателството е такова, че изисква обединените усилия на данъчните експерти в страната.

Няколко примера за илюстрация:

Повечето партии в новия парламент, без ГЕРБ и ДПС, заявиха в предизборните си програми въвеждане на необлагаем минимум. Предвид факта, че плоският данък бе издигнат като идеологически бастион, това е ярка промяна. Детайлите обаче се различават.

В допълнение ИТН и ИМВ предлагат увеличаване на прага за регистрация по ДДС до 200 000 лева. ИТН се обявява и за намаляване на осигурителните вноски с 3 процентни пункта, което не изглежда изпълнимо на фона на растящите дефицити в бюджета на ДОО. Налице са и по-смели идеи, дори в програмата на ГЕРБ.

ДПС не предложиха официално никакви идеи в областта на данъците, но бившият финансов министър Петър Чобанов от името на новия СИПП предложи отпадане на данък дивидент. Съветът (както и ИМВ) предлага и нулев данък върху реинвестираната печалба, което малко се разминава с отпадането на данък дивидент.

Все още никой не се говори за местните данъци, например, данък наследство, макар и за тях да може да се намерят аргументи в светлината на растящите неравенства на доходите и на богатството. Ако всичко това се реализира, от данъчната система каквато я познаваме няма да остане камък върху камък.

Повечето от тези тежнения имат своите основания. Политическите сили обикновено посочват два аргумента за данъчните си идеи – повече справедливост и опит да се противодейства на влиянието на пандемията, като се подпомогнат засегнатите. И двете са абстрактни и съдържат неясноти по отношение на обхвата, измерването и оценката на ефекта.

Промяната на данъчната система поначало е сложна задача и нерядко декларираната политическа воля се видоизменя, щом се стига до детайлите. Достатъчно е да споменем Наредба Н-18, данъците и таксите за хазарта и т. нар. Данък Уикенд, който сега е на прицел в програмата на ИМВ. Случаят с т. нар. Данък Уикенд е показателен – от гледна точка на ЗДДС това е облагането на личното позване на фирмени активи, което е изискване на ДДС-директивата, но имаше особености на въвеждането й в България. Споменатият необлагаем минимум е друг пример. То има своите основания (заради регресията), но толкова много зависи от начина, по който ще се направи, че един недобре изчислен и необвързан с останалите закони текст ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши.

Затова направи впечатление изразената от Мария Капон (ИМВ) готовност да се променят данъчните закони за „три работни дни на парламента“ (тук). Предложението на практика означава да се възстанови една от най-спорните практики на отиващия си парламент, в който важни нормативни промени се приемаха без достатъчно време за обсъждане, често скрити в преходните и заключителни разпоредби на друг закон. Бързането да се гласуват облекчения на хората очевидно цели да се направи добро впечатление преди все по-вероятните нови избори, но то може да се превърне в порочен стимул. Данъкоплатците и бездруго са уморени от непрестанни промени, особено тези от тях, на които се налага да плащат по 50 лв. на работно място за всяка актуализация на закон или наредба.

Но хаосът от разнопосочни ефектни предложения е само едната страна на задаващата се опасност. Другата страна е, че идеите на новоизбраните народни представители трудно се вписват в променящия се глобален пейзаж.

Има поне три процеса, които показват, че световната данъчна система ще бъде сериозно променена. Тази промяна не е свързана с темите, които се дискутират у нас.

Първо, вече се вижда краят на тенденцията към намаляване на преките данъци, в сила от времето на Рейгън и Тачър. Заявлението на финансовия министър Джанет Йелън, която се обяви не само за повишаване на данъците в САЩ, но и за въвеждане на глобален минимален данък. САЩ търсят начин как да финансират увеличените разходи за справяне с пандемията, както и програмата за инвестиции в инфраструктура и публични услуги. Но те не са единствената страна, изправена пред тази дилема. Нямаме основание да смятаме, че България е изключение от световните тенденции. В ЕС също върви подобен дебат, който се чува доста глухо у нас – става дума за т. нар. собствени ресурси на Съюза, които са един от източниците за изплащане на заемите, с които ЕК ще покрие изплащането на облигациите, свързани със „Следващо поколение ЕС“, SURE и т.н. Тези собствени ресурси включват не само отчисления от ДДС, но и бъдещия въглероден данък, форма на дигитален данък  и т.н.

Вторият въпрос е свързан с неравенствата, които бяха усилени от пандемията и вече са в официалния дневен ред. В понеделник генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призовава държавите да въведат данък върху богатството, за да помогнат за намаляване на глобалното неравенство, влошено от Covid-19. През изминалата година се наблюдава скок на богатството на най-богатите в света с 5 трилиона долара, въпреки че тези от дъното стават все по-уязвими, каза Гутериш пред форум на ООН, цитиран от Блумбърг. Идеята за данък върху богатството, защитавана най-енергично от Тома Пикети и Джоузеф Стиглиц, печели привърженици както в САЩ (Елизабет Уорън, разбира се), така и в Германия и дори Великобритания. Аржентина вече въведе такъв данък, макар и еднократен. Това също е своеобразен обрат, тъй като в момента само 4 страни в ОИСР прилагат данък върху богатството при 12 през 1990 г. Дали България ще остане изключение, при положение че данните на Евростат показаха, че неравенството (на доходите) е достигнало рекордни нива? (Засега няма надеждни данни за неравенството на богатството у нас.) Трудно е да се каже, а и темата поначало е спорна. Но самият факт, че тя се подема, показва, че махалото отива наляво.

Третият въпрос е свързан с още по-голямо предизвикателство – трансформацията на икономиките в резултат на новите технологии и изчерпването на досегашните модели на икономическо развитие, както и ефектите на глобализацията.

Да вземем дигитализацията и изобщо новите технологии (включително виртуалните валути). Те създадоха огромни предизвикателства пред данъчното облагане – както в дефинирането на обекта на облагане и мястото на облагане, така и по отношение на нови възможности за заобикаляне. Проектът BEPS на ОИСР се опитва да реши част от тях – които са свързани с възможността корпорациите, особено тези, които разчитат на нематериални активи и дигитални услуги да избират къде да се облагат. Все още не е ясно дали 140 страни ще успеят да постигнат по-бързо това, което ЕС не успя да постигне за десетилетие (хармонизирана основа за корпоративното облагане). Редица нови регулации, приети от ЕС, включително пакетът за е-търговия, от друга страна, се опитват да се справят с проблемите при косвеното облагане. Това обаче не изчерпва проблемите, произтичащи от технологиите. Добри илюстрации за това докъде достигат те са започналата преди около пет години дискусия дали роботите трябва да плащат данъци или осигуряването при получаване на (активен и пасивен) доход от създаване на софтуер и подобни произведения.

Тези кратки примери не целят и не могат напълно да обхванат предстоящите проблеми в данъчното облагане, които се дискутират в ЕС или на глобално ниво. Идеята им е да демонстрира разминаването в посоката на малката данъчна революция у нас и голямата, която се подготвя на световната сцена. Предстоят години на сериозни промени на данъчното облагане, които ще са изпитание за професионалистите в тази сфера.

Това е аргумент да не се бърза с прекрояване на данъчните закони у нас. Още по-малко „на парче“. Дяволът често е в детайлите, а когато става дума за данъци, всеки детайл е потенциален дявол.