данни

Парламентът ще гласува нов вариант на промените в Закона за ДДС, според който директивата 1065/2016 не се прилага за ваучерите за храна. До този резултат се стигна след среща на финансовия министър Владислав Горанов и представители на КТ “Подкрепа”, на която бе обявено, че е намерено решение на проблема с ваучърите.

Това е поредна сложна промяна в данъчното законодателство за 2019 г., която се приема без да е напълно ясно какво и защо се изменя.

Съгласно популярните интерпретации на данъчните промени, предложени от МФ, целта на новия чл. 131а от Закона за ДДС е да се обложат ваучърите за храна. Това не е съвсем вярно, по-скоро се променя механизмът на начисляване и приспадане на ДДС.

Тези ваучери се издават от оторизирани оператори по реда на ЗКПО и върху тях не се начисляват данъци и осигуровки, както би било, ако сумата се отпусне като работна заплата. Съгласно ЗКПО ваучърите са книжа, които се използват разплащане в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с лицензиран оператор за отпечатване и управление на ваучери за храна.

Досега се смяташе, че ваучерите са заместващи парите платежни средства и издаването им, предаването им и използването им от работника не води до отделна доставка. Предложението на МФ в пакета данъчни законопроекти бе самият ваучер да се приеме за доставка. Това не води до промяна за работника, тъй като срещу сумата от 60 лева месечно той и в двата случая получава стоки и услуги за 50 лева без ДДС. Но сега ДДС се начислява от търговеца при предоставянето на стоката и или услугата, заплащана с ваучери. Тоест начисляването на ДДС става, когато ваучърът се представи за плащане пред търговеца, като последният след това предявява ваучъра за осребряване пред оператора (дотогава той отчита вземане). Ако промяната се приеме, ще имаме доставка между оператора и работодателя. Работодателите по този начин се включват във веригата на доставки.

Директивата изисква ваучерите за конкретна цел да се третират като доставка на съответната стока още в момента на издаването им. Освен ваучери за конкретна цел, които се облагат при издаването, има и ваучери за множество различни плащания, които се облагат при използването (тоест доставката е когато ваучерът се предяви пред магазина). Към вторите се прибягва, ако има неяснота за използването на ваучера, ако са възможни различни видове доставки, с различни ставки и пр. Това създава определени затруднения за търговците, които трябва да разграничават на каса кой вид ваучър им се представя.

МФ бе възприело именно подхода да третира ваучерите за храна като ВКЦ. По този начин, грубо казано, облагането идва в началото, вместо да е накрая. На това възразиха представителите на бизнеса. Според становището на асоциацията на операторите на ваучърите за храна  “Обстоятелството, че в България не се прилагат диференцирани ставки на ДДС, т.е. размерът на данъка може да бъде определен към момента на издаването на ваучера – 20%, независимо че стоката или услугата не е идентифицирана, не означава автоматично, че ваучерите за храна са с “конкретна цел”. Основен аргумент, че работодателят няма да има право на данъчен кредит за платения данък, всъщност такова право възниква в края на доставката.

В опит да избегне проблема, председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова внася предложения преди второто четене, според които новите текстове, свързани с третирането на ваучерите, не се отнасят за ваучерите за храна. Те няма да се прилагат още за билети, както и за ваучери за отстъпки, което е изрично записано в директивата.

Наистина нейната цел първоначално (още в далечната 2012 г.) е да регламентира облагането на предплатените карти за телефони и подобни ваучери, които се използват трансгранично, по начин, който не допуска двойно облагане. Още в това предложение за директивата ясно се вижда сложността на разграничаването между ваучър, който дава право на получаване на стока или услуга и платежно средство, което притежава някои от характеристиките на ваучер (виж тук) Последният вариант на промени в Закона за ДДС избира да реши проблема, като приеме, че ваучерите за храна са платежно средство. Остава въпросът дали това ще се възприеме от Европейската комисия (тъй като България не е искала дерогация). При всички случаи остава директивата да се прилага за предплатените карти за мобилни телефони и подобни.