Вариантите за АЕЦ Белене намаляват

Иран отхвърли твърденията на българското правителство, че е проявил интерес към покупката на поръчания, но станал ненужен ядрен реактор за АЕЦ “Белене” за своята АЕЦ “Бушер”. България бе осъдена да плати 620 млн. евро за реактора.
Иран не възнамерява да купува атомни реактори от България, съобщи ръководителят на Иранската организация за атомна енергия Али Акбар Салехи, което според него се дължи на “простата причина, че реактори “втора ръка” няма”. Но е възможно да се купи някакво оборудване за ядрена централа. “Сега българската страна е готова да предложи някакво оборудване на напълно приемлива цена. Проучваме това предложение”, е казал Салехи. Именно неговата агенция е тази, на която президентът Хасан Рухани възложи да проучи въпроса. От думите му излиза, че Техерен е готов да се пазари за част от оборудването.

Излиза, че визитата в Техеран, която очевидно не беше насрочена заради реактора, а заради интереса на Иран към инвестиция в голям завод у нас и желанието му някой да лобира за премахване на ограниченията пред разплащанията, наложени от САЩ, дори не успя да спечели време на София. Според експерти шансовете да се намери купувач в Индия не са по-големи.

Това засилва натиска върху българските власти, които или трябва да преглътнат чиста загуба от 620 млн. евро, или да поемат риска с подновяване на проекта АЕЦ “Белене” или да разчитат, че руската страна ще купи реактора дори на минималната цена, на която бе продаден предишния* или ще съдейства друг да го купи.

Преведено на политически език, премиерът Бойко Борисов е изправен пред следните три риска – да загуби популярност, защото никой народ не обича да губи пари, да се ангажира с нов проект с неясно финансиране и съпътстващия го корупционен натиск или да остане под натиска на Москва, която протакайки решението за реактора, си осигурява подкрепа или неутралитет от страна на София по важни външнополически въпроси.

Проектът за АЕЦ Белене е на стойност 10 млрд. евро. Досега са платени около 1 млрд. евро (до 31 декември 2011 г. са фактурирани 837.810 млн. евро) и като се добави цената на иска, сумата достига 1.5-1.6 млрд. евро.
През последните дни представители на управляващите заговориха за приватизация на проекта – тоест да се продадат реакторът и останалите активи на площадката в “Белене”, обособени в специално дружество, на частен инвеститор, който да изгради АЕЦ на свой риск. [quote style=”1″ author=””]Ако ние вървим във вариант да приватизираме проекта, от една страна няма да плащаме тези 600 милиона евро (присъдената сума – б.р.), защото те ще бъдат платени от компанията, която приватизира проекта, от друга страна ще получим 1.409 млн. лева, тоест всичко инвестирано до момента в проекта. Държавата, в лицето на НЕК, ще си възстанови направените разходи и по този начин значително ще подобри финансовото състояние на НЕК, коментира бившият министър Делян Добрев пред БНР в неделя.[/quote]Тази идея не се появява за първи път. През 2012 г., при управлението на ГЕРБ, американският консорциум “Глобъл пауър” я представи в парламента с участието на финансиста Емил Хърсев и Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум и собственик на “Риск Инженеринг”, последваха група инвеститори, представлявани от Ангел Деспотов и накрая кувейтски консорциум. Но такъв инвеститор трудно би се появил без гаранция, че ще получи необходимите разрешителни, както и за условията, при които ще продава енергия.

Размразяването на проекта или продажбата му на частен инвеститор би се сблъскало както с финансови предизвикателства, така и с несигурна прогноза за бъдещото потребление на електроенергия. Не е правен независим анализ и оценка за възвращаемостта на подобна инвестиция (ако се изключи вече неактуалното и засекретено проучване на HSBC) В допълнение, пречка са и санкциите срещу Русия, още повече, че руските медии пишат за риск дори “Росатом” да бъде включена в черния списък заради доставки в Крим.


* Старият реактор, произведен от “Шкода” в края на 80-те години срещу 100 млн. рубли, бе продаден обратно на “Атомстройекспорт” с аргумента, че само Русия може да го използва. Договорената цена от 205 млн. евро е с 90 млн. евро по-ниско от оценката. От тях са приспаднати стойността на разчистване на площадката и разходи за транспортиране в размер на 60 млн. евро.