Бюджет 2019: Повече от същото

Ако сте очаквали знаци за реформи от проекта за държавен бюджет за 2019 г., вероятно не сте ги получили. Най-съществената промяна, която той носи, е увеличението на доходите в бюджетната сфера с 10%, заради което разходите на ведомствата за персонал са увеличени. Друга голяма новина е новият начин на изчисляване на пенсиите и свързаното с това увеличаване на тавана на осигурителния доход. И двете бяха обявени предварително. Наближаването на изборите е повлияло силно на съставянето на бюджета, който предвижда увеличаване на разходите от 35.7% на 38.2% от БВП.

Представеният проект от МФ следва досегашната линия на планиране на държавните приходи и разходи с възможност за корекции в течение на годината. За пореден път той предвижда дефицит, въпреки че българската икономика от 2015 г. насам отбелязва ръст над 3%. За последен път бюджет, предвиждащ излишък, е приет през 2009 г. (това е различно от факта, че бюджетите през последните две години прюключиха с излишък, въпреки предвидения дефицит).

Комбинацията от ръст на дела на данъчните приходи в БВП и бюджетен дефицит трудно може да бъде оправдана с оглед на текущата фаза на икономическия цикъл. Растежът вече започна да намалява и в условията на забавяща се световна икономика и растящи лихви, той може да бъде поддържан единствено от разходите на правителството в края на настоящия програмен период (до 2022 г., когато приключва разплащането). Това, както посочва Любомир Дацов в интервю за в. Сега, осигурява само еднократно повишение на БВП, тъй като ефективността на бюджетните разходи е ниска.

Според средносрочната прогноза се залага еднократно увеличение на ръста до 3.7% през 2019 г., което съвсем очевидно ще дойде от стимулирания от държавата ръст на доходите и оттам – еднократен скок на потреблението, след което ръстът ще се забави до 3.5% през 2020 и 2021 г. Намираме прогнозата в последната й част за оптимистична предвид изчерпанатите възможности за увеличаване на заетостта и влиянието на повишаващите се лихви, забавянето на световната икономика и вероятна стагнация на пазара на имоти.

От тази гледна точка действията на правителството имат политическо, но не и икономическо оправдание.

Ако увеличаването на дела на данъчните приходи и вдигането на някои данъци и осигуровки може да намери основания с оглед на осигуряването на пространство за маневри (така както широко дискутираното вдигане на лихвите в САЩ бе провокирано не толкова от ръст на инфлацията, колкото целеше да възстанови изчерпаните “амуниции”) и натрупване на фискален резерв, то не е така с бюджетния дефицит. В условията на блокирани лостове на паричната политика, България може да разчита само на фискални стимули при забавяне и спад на икономиката. Да се използват същите по време на продължаващ растеж е прекалено.

Еднократна бюджетна експанзия

От гледна точка на разходите  това е един щедър бюджет.  Разходите се увеличават с около 6 млрд. лева или с 15% спрямо очакваното изпълнение на бюджета за настоящата година.

„Сериозният ръст през 2019 г. на редица ключови макроикономически показатели, като потребление, инвестиции, внос, компенсация на един нает и др., очевидно отразява еднократната бюджетна експанзия във връзка с предстоящите избори“, коментира по този повод БСК.

Причините  са свързани с увеличаването на заплатите с 10%, ръста на пенсиите с 5.7%, както и увеличението на заплатите на учителите с 20%. Увеличаването на заплатите в бюджетния сектор е свързано с допълнителни разходи на начислена база (бюджетът е на касова основа) с 561 млн. лева, докато за вдигане на учителските заплати са предвидени още 330 млн. лева.

На второ място, имаме еднократно увеличение на разходи и приходи, свързано с фонд “Сигурност на енергийната система” (СЕС). Това се дължи на факта, че този фонд, в който от юли 2018 г. постъпва приходите по т. нар. задължение към обществото, вече ще се отчита като част от консолидираната фискална програма. Сумата на приходите и разходите, заложена в бюджета е 2.23 млрд. лева. В това число с приходите, свързани с квоти парникови газове се увеличават с 530 млн. лева, а 1.230 млрд. лв. са приходите от задължения към обществото, които се предоставят като премия на топлофикационни централи, когенерации и ВЕИ. Това пък е свързано с факта, че производителите с мощност над 4 мегавата, бяха принудени да продават на борсата и от фондо се компенсира разликата между гарантираните им преференциални цени и пазарните цени, които са по-ниски. Липсата на реформи и дългосрочен поглед особено ясно се вижда тук, тъй като милиардните разходи не дават отговор на въпроса как ще се гарантира енергийния баланс и поносима цена на енергията при рязко нарастващите цени на въглеродните квоти и новите регулации за големите горивни инсталации.

Бюджетният ефект е, че фонд СЕС ще разполага с 1.7 млрд. лева повече от сега и ефектът от включването му в бюджета е 2% от БВП. Дори като се елиминира този ефект, виждаме увеличаване на разходите с близо 4 млрд. лева или с 0.5 процентни пункта от БВП –  тоест правителството ще харчи повече отколкото ръстът на икономиката позволява.

Това се случва въпреки запазването на редица суми без промяна. Например, МФ посочва специално, че помощите за отопление се увеличават с 40 млн. лева и договорените 150 млн. лева допълнително за хората с увреждания, но не обяснява замразяването на други социални плащания.

Без промяна

Правят впечатление редица текстове, които се пренасят във всеки следващ бюджет. За четвърта поредна година се залагат приходи от приватизацията на Летище София и от тол системата, без да е сигурно, че и двете събития ще се състоят. Сумата от еднократна такса за Летище София този път е увеличена от 480 млн. лева на 660 млн. лева.

Сходни са текстовете за гаранциите (отново за интерконектора с Гърция), както и сумите по някои трансфери. Но парите за БАН и висшите училища се увеличават с повече от 10% (включитено за БАН от 83 на 94 млн. лева), както и редица други субсидии, вкл. за “Железопътна инфраструктура”, БДЖ “Пътнически превози” и Български пощи”. Прави впечатление удвояването на сумата за преодоляване на екологични последици от приватизирани предприятия – до 10 млн. лева (това може да е свързано с разчитване на терена на “Полимери”, Девня, но може и да е свързано с прясно капитализираното дружество “Еко Антрацит”).

Въпреки заявеното увеличение на доходите в бюджетната сфера и въпреки инфлацията, ключови плащания като помощите за отглеждане на дете и детските добавки ще останат без промяна.

Телевизиите извадиха начело “новината”, че държавата ще емитира дълг за 1 млрд. лева – това е друг традиционен и неизбежен текст в закона, тъй като поне част от падежиращия държавен дълг трябва да се револвира. Всъщност в това отношение МФ е подходило консервативно, като залага намаляване на дълга.

Любимци

Силно нарастват разходите за отбрана, като те ще надхвърлят 1.8 млрд. лева и ще достигнат 1.58% от БВП (заедно с разходите за военните училища). В тази сума за следващата година се включват единствено разходите за придобиване на бронирана бойна машина (131 млн. лева), разходи за придобиване на нов изтребител са предвидени за периода след 2020 г., докато придобиването на  модулен патрулен кораб се споменава само в описателната част на бюджета на МО, но го няма в т. нар. дискреционни мерки. Разходите за полицията и службите за сигурност, които се очаква да надхвърлят 2 млрд. лева тази година, ще останат относително високи (2.1 млрд. лева или 1.8% от БВП), но се залага понижение през следващите две години.

Относително се увеличават и разходите за здравеопазване (до 5.3 млрд. лева през 2019 г. и тенденцията ще се запази), при това без да е дадено начало на обсъжданата реформата.

Разходите за образование и социална политика (вкл. пенсии) са в съответствие с очакваните през 2018 г. като дял от БВП, но през 2020 и 2021 г. първите ще нараснат, а вторите ще намалеят.

Силно впечатление правят разходите на някои ведомства. Така например разходите на Държавния резерв са увеличени от 40 млн. на 121 млн. лева (след извънреден транш, разрешен тази година). Високи остават разходите на специалните служби, например, ДАТО – службата, която се занимава със СРС, ще може да похарчи 52 млн. лева, колкото НСИ, антикорупционната комисия и президентството, взети заедно.

Истинските новини може да са другаде

Не само приходи като концесията на Летище София се отлагат от година на година, но и някои разходи, по-специално за превъоръжаване. Залагането на дефицит и на разходи, които не се реализират, е начин, правителството да си осигури буфер за харчове по усмотрение. Така например, то ежегодно преразпределя “спестените” средства за капиталови разходи или за превъоръжаване.

Това означава, че каквото има да се случва, ще влезе през задната врата. Последното правителство на Бойко Борисов задмина всички останали по прекрояване на бюджета. Достатъчно е да напомним допълнителните средства, отпуснати за язовирите, ДКК, Държавния резерв и последно – светкавично одобрения трансфер от 43 млн. лева за Община Варна, за да може тя да плати свръхвисоката цена на парцел, собственост на Георги Гергов (т.нар. “Дупка”).

Съществен принос за тази бюджетна свобода в предходни години имаше и консервативното планиране на приходите. Наистина, след промените в Закона за публични финанси, извършени през 2017 г. преизпълнението на приходите не може да се харчи без санкция на Народното събрание, но това не се отнася за преизпълнението на приходите на общините, съдъбната власт, НОИ и НЗОК.

И така, с колко се увеличава данъчната тежест?

Затова представлява интерес как МФ изчислява ефекта от мащабните промени на данъчните закони (т. нар. дискреционни приходни мерки).

Увеличението на МРЗ и съответното на това вдигане на осигурителните прагове (особено за фермерите) е свързано с очаквания за допълнителни приходи от 116 млн. лева. Ефектът от увеличаването на тавана на осигурителния доход и допълнителните постъпления от данъци и осигуровки върху по-високите заплати на държавни служители и учители (неясно защо те са дадени заедно) е изчислен на 408 млн. лева допълнителни приходи (на начислена основа).

Допълнителните постъпления от промененото облагане на леки превозни средства и товарни автомобили с до 3.5 тона се оценяват на символичните 20 млн. лева.

От средносрочната бюджетна прогноза става ясно, че то предвижда увеличаване на данъчно-осигурителните приходи в резултат както на такива мерки, така и на ръста на икономиката и на събираемостта  с 1 млрд. лева. Вероятно е тази прогноза да бъде преизпълнена, особено в часта на осигурителните приходи и местните данъци.