Световна икономика

Веселин Илиев

България печели позиции на международните стокови пазари при водеща роля на износа на електроника, мед и машини, показва анализ на БСК.

За периода 2013-2017 г. българският износ, измерен в щатски долари, нараства с 1%, докато световният внос намалява с 3%.

Групи стоки

Таблица 1: Средногодишен ръст за периода 2013-2017 на български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос

Стокова група

(по глави от митническата тарифа)

Износ
млн. щ. д.
Ръст на
бълг. износ
Ръст на
свет. внос
85 Електротехника и електроника 2 995 5% 1%
74 Мед и продукти от мед 2 757 -6% -5%
84 Машини и апарати 2 429 2% 0%
27 Горива, ел. ток 2 427 -15% -16%
10 Зърнени култури 1 048 -9% -6%

 

Изделията на електрониката и електротехниката увеличават износа си с 5% – повече отколкото е увеличението на свотевния внос (1%). Това означава, че тези български производители са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици. Износът на машини и апарати бележи ръст от 2%, докато световният внос остава на същото ниво.

Групата стоки „мед и продукти от мед“ отстъпва позиции няколко поредни години (поради спад на цените и два месеца ремонт в най-големия износител – “Аурубис”, през 2016 г.), но отбеляза 64% ръст 2017 г. спрямо 2016 г. Износът на горива следва световната тенденция към спад, докато спадът при зърното е свързан и със загуба на външни пазари.

Изделията от желязо и стомана се представят много добре, както и износът на части и възли за превозни средства и пластмасови изделия. Положителен тренд има при фармацията и конфекцията. Тези 10 стокови групи допринасят за 55% от износа.

По експертни оценки, износът на специална продукция (около 1150 млн. щ. д.) би трябвало да е на пето място сред водещите стокови групи в износа ни – значително подобрение спрямо осмо място за 2016 г. Ако този износ се добави към посочените 30,2 млрд. щ. д., България плътно ще се доближи до Гърция в световната ранглиста. Първото тримесечие на 2018 г. бележи отстъпление с износ на специална продукция около 150 млн. щ. д.

Преглед на износа по стоки

Стоката[1] с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през 2017 г. е катодната мед – 1 219 млн. щ. д., а ръстът на износа й е 33% спрямо 2016 г. Следва анодната мед с ръст 136% спрямо 2016 г. Средно тежки горива, пшеница и леки горива допълват водещите пет позиции. Добре се представят износът на електроенергия, маслодаен слънчоглед, кабелни снопове за автомобили, възли за машини и стоманени тръби за газ. Общо десетте водещи стоки допринасят за ¼ от износа. С над 1% от износа са още биодизел и руди и концентрати от благородни метали. Сред тези стоки, увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и глобалния внос) имат електроенергията – ръст от 4% спрямо спад на световния внос с 5%, кабелни снопове за автомобили с ръст от 11% при световен ръст 3%, и биодизел – ръст на износа 187% (но при намаляващи цени) при световен ръст 2%.

С най-голям ръст в стойност през последните 5 години са облекла и обувки от азбестоцимент, целулозен цимент – 16 пъти (износът е деклариран за Полша, но Полша почти не отчита внос от България), масла от рапица – 5 пъти, извънбордови двигатели за придвижване на кораби – 4 пъти, медни кабели без изолация – 3,5 пъти. С 63% намалява износът на цинкови листа и ленти, въздухоплавателни превозни средства – с 61%, пшеница за посев – с 57%.

В количествено отношение с най-голям ръст през последните 5 години са медни кабели без изолация – 8 пъти (основно за Македония), масла от рапица – 7,8 пъти, листа и ленти от медно-никелови сплави – 3,7 пъти, измерителни инструменти – 3,6 пъти, велосипеди със спомагателен двигател – 3,3 пъти. С най-голям количествен спад са цинкови листа и ленти – с 65%, и полупроводникови фоточувствителни елементи – с 64%.

Ръстът в стойност на износа за периода 2017 г. спрямо 2016 г. на оптични носители на данни без запис е 140 пъти (основно за Гърция), транспортни кораби – 80 пъти, тръби за газ – 50 пъти. Спад в периода има при диагностични комплекти – с 69%, смеси от карбамид и амониев нитрат – с 68%, оптични мерници за оръжия – с 64%.

С най-голям положителен търговски баланс през 2017 г. е анодната мед – над милиард щ. д., следвана от катодната мед, пшеница, леки горива, стоманени тръби за газ, кабелни снопове за автомобили, маслодаен слънчоглед, руди и концентрати от благородни метали. С най-голям отрицателен баланс са суров нефт, медни руди и концентрати, природен газ, меден скрап, мобилни телефони.

Нашите най-успешни експортни стоки срещат различна динамика на световните пазари. Световният внос показва голям ръст на велосипеди със спомагателен двигател –36% (при 330% ръст на износа ни), и нахут – 22%. От важните за България експортни продукти спад на световния внос има при нефтените масла, съдържащи биодизел – с 21%, тръби за газ – спад от 15%, средно тежки горива – 15%, амониев нитрат – 14%, медни пръти – 14%, леки горива – 13%.

Водещи пазарни позиции

България държи 26,7% от световния пазар на облекла и обувки от азбестоцимент или целулозен цимент и 26% от пазара на патешки черен дроб. Временно консервираните череши имат 18% дял, патешкото месо – 16%, маслодайният слънчоглед – 12%, рапицата – 12%, анодната мед – 11%, тръбите за газ – 10%, спирачните маркучи – 10%.

Таблица 2: Мястото на България в световния износ на съответната стока

Стока 2014 2015 2016 2017 000 US$
Патешко месо, прясно 3 2 25 320
Череши, временно консервирани 2 2 2 2 19 045
Патешки дроб 2 2 2 2 13 149
Облекла и обувки с азбест 1 2 10 826
Нерафинирана анодна мед 2 2 3 3 1 081 783
Маслодаен слънчоглед 2 3 3 3 438 083
Руди и концентрати от благородни метали 3 4 4 3 299 761
Спирачни маркучи 3 2 3 161 645
Рапица 4 4 3 3 134 109
Седалки и капаци за тоалетни чинии 3 3 3 3 71 650
Патешко месо, замразено 4 3 63 770
Медна ламарина 4 3 3 3 28 314
Стоманени тръби за газ 19 4 375 965
Калцинирана сода 3 4 4 4 214 360
Тютюни на листа 4 4 4 5 114 482
Семена от кориандър 2 4 6 5 8 382

Диверсификация на пазарите

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на индекса под 0.10, умерена концентрация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се счита, че е налице прекомерна концентрация, а България има стойности на индекса над 0.3 при важни продукти.

Сред водещите по стойност стоки налице е прекомерна концентрация при анодната мед (за Белгия и Германия), кабелните снопове за автомобили (55% за Турция) и стоманените тръби за газ (98% за Русия). От над 4800 стоки в експортната ни листа[2], 570 се изнасят само за една държава (напр., руди и концентрати от благородни метали – основно за Германия), а едва 900 имат добра диверсификация.

Липсата на диверсификация се отразява на усреднената дистанция до експортните ни пазари за някои продукти[3]. Така най-далеч пътуват:

  • Електромагнитите ( износ за 19 млн. щ. д.) – до Аржентина, 12 000 км;
  • Кораби (45 млн. щ. д.) – до Бахамите, 9 000 км;
  • Сурови нефтени масла (174 млн. щ. д.) – основно до Сингапур, 8 600 км;
  • Медни концентрати (200 млн. щ. д.) – Намибия, 7 100 км;
  • Електронни интегрални схеми (189 млн. щ. д.) – Хонконг, Германия, САЩ, Филипини, Тайван, Япония, Тайланд, Китай, Малайзия – средно 6 500 км.

Най-важните пазари са Германия, Италия, Румъния, Турция и Гърция, които общо допринасят за 44,1% от износа. Следват Белгия, Франция, Испания, Русия и Холандия с общо 16,4%. Изнасяме общо за 199 държави и територии.

Най-голям ръст през последните 5 години бележим на пазари като Судан, Бахамите и Индия, където стойността на износа не е голяма, показва още анализът.

Изводи:

Износът на стоки с по-висока добавена стойност трайно се повишава и се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция. Износът на суровини и материали с ниска степен на преработка продължава да намалява своя дял и за 2017 г. се оценява на 28-30%.

Групи стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:

  • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, интегрални схеми, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни машини;
  • Хладилници, фризери, санитарен фаянс;
  • Някои фармацевтични и медицински изделия;
  • Оптични изделия, сензори;
  • Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;
  • Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.

По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.

______________

Авторът е главен директор „Външноикономическо сътрудничество“, БСК. С малки съкращения

Източник на данните е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност.

[1] До шести знак от Хармонизираната система (митническата тарифа)

[2] 6 цифри на Хармонизираната система

[3] Средната дистанция до пазарите на определена стока се определя като средно претеглено през търговските обеми разстояние (Mayer T. & S. Zignago (2006).