България е напът да избере погрешна стратегия по отношение на емисията еврооблигации на международните пазари. От думи на премиера Бойко Борисов стана ясно, че страната ще излезе на дълговите пазари, когато свърши парите. Правителството се опитва да отложи момента на актуализация на бюджета и възприе силно рестриктивен подход по отношение на фискалните стимули, които осигурява на бизнеса и домакинствата, засегнати от разрастването на епидемията (виж тук). Отлагането на емисията еврооблигации е част от тази стратегия, но това може да се окаже погрешно.

Преди всичко е необходимо да припомним, че в бюджета за 2020 г. вече е заложена емисия външен дълг в размер на 1 млрд. лева. Тази емисия е част от подготовката за изплащане на книжа с падеж през 2022 г.

От 25 февруари, когато епидемията удари Европа, досега котировките на българските облигации на международните борси са се понижили с 1% до 5%. Наистина има разлика между котировки на вторичен пазар и цените, на които правителството би пласирало нова емисия на първичен пазар. Но понижението е толкова категорично, че изключва възможността правителството да успее да пласира книжа сега, при условията, които би имало преди месец.

Това, трябва веднага да се каже, не е толкова драматично. В момента цените на българския дълг са на нивата, на които бяха горе-долу, когато е планиран бюджетът за 2020 г., тоест преди повишението на рейтинга през ноември. Други страни като Италия също изпитаха рязко повишение на доходността по държавните си ценни книжа (Например, италианският дълг с падеж 2035 г. поевтина с 6.6% през последния месец).

И все пак правителството се забави с пласирането на еврооблигациите, които вече бяха заложени, а това са около 1 млрд. лева.
Смисълът на толкова оспорваната програма за емисия на 8 млрд. евро (16 млрд. лева) бе именно в това да дава гъвкавост на правителството, така че то да може да се възползва бързо от благоприятни условия на пазарите, за да емитира дълг (респективно за обратно изкупуване и пр.). Досега правителството не се е използвало от тези инструменти с изключение на една операция за 50 млн. евро, която бе направена тайна и в полза на конкретен клиент през 2015 г. Програмата е отваряна два пъти и в рамките й са издадени общо пет емисии. Неизползваният обем на програмата е на стойност малко над 5 млрд. лева.
От думи на премиера Бойко Борисов стана ясно, че той е наясно с възможността да се емитират още 5 млрд. лева. За това не е необходима нова ратификация от парламента, но трябва да се увеличи таванът на допустимите емисии през 2020 г. в преходните и заключителни разпоредби.
Правителството вероятно ще направи това при евентуална актуализация на бюджета. Но не бърза. Според Борисов:
Ако трябва ще направим и дълг, но той ще се прави, когато похарчим парите.

Със сигурност, когато похарчим парите, ще можем да емитираме дълг на по-неизгодни условия от сегашните.