БНБ

Според декемврийската макроикономическа прогноза на БНБ реалният БВП на България ще се понижи с 4.4% през 2020 г., по-малко отколкото централната банка прогнозираше през септември. Това надхвърля очаквания от МФ спад (-3%), но е под прогнозите на редица икономисти, които стигнаха до минус 7 на сто. Наред с това БНБ отбелязва, че данните за ръст на частното потребление през 2020 г. може да се дължат на методологически особености.

При изготвянето на прогнозата е направено допускане, че наложените през четвъртото тримесечие ограничителни мерки в другите страни от ЕС и в България ще бъдат удължени до края на първото
тримесечие на 2021 г. Спадът ще се определя главно от негативния принос на нетния износ и в по-малка степен от спад на частните инвестиции. Фискалната политика се очаква да има силно изразено антициклично въздействие, като допринася положително за икономическата активност както чрез по-високия размер на разходите за правителствено потребление и инвестиции, така и чрез увеличените нетни трансфери към домакинствата.
Положителен принос за реалния БВП през 2020 г. ще има и частното потребление, което според данните на НСИ показа значителна устойчивост през първите девет месеца на годината на фона на свиването на икономическата активност. В съответствие с допусканията за развитието на външната среда и за постепенно овладяване на пандемията през периода 2021 – 2022 г. прогнозираме икономическата активност да нарасне с 3.7% през 2021 г. и 3.6% през 2022 г. и да достигне годишното си ниво отпреди пандемията през 2022 г. Прогнозираното завръщане към растеж на реалния БВП през 2021 г. очакваме да се дължи най-вече на преминаването от отрицателен към положителен принос на нетния износ и на инвестициите в основен капитал, докато частното потребление ще продължи да бъде с най-голям положителен принос за изменението на БВП през годината.
Растежът на БВП през 2022 г. ще се определя най-вече от положителния принос на частното потребление и на инвестициите в основен капитал.
Годишната инфлация се очаква да възлезе на 0.3% в края на 2020 г. (3.1% в края на 2019 г.). За понижението на инфлацията спрямо декември 2019 г. допринасят всички основни подгрупи стоки и услуги, като забавянето е главно по линия на същественото понижение на цените на енергийните продукти в съответствие с низходящата динамика на международната цена на петрола на годишна база. Очакваме общата инфлация да се ускори до 2.0% в края на 2021 г. главно поради нарастването на цената на петрола и повишаването на инфлацията при вътрешните цени на храните и на базисната инфлация, след което през 2022 г. да се забави до 0.9% в условията на стабилизиране на международните цени на основни суровини.

Запазва се значителната несигурност пред прогнозата за 2021 – 2022 г. относ но влиянието на дискреционните разходи на правителството върху вътрешното търсене. Такава несигурност съществува както по отношение на продължителността на действие на предприетите мерки, насочени към смекчаване на негативните ефекти от COVID-19, така и по отношение на тяхната ефективност.
– БНБ

В документа се обръща специално внимание на ревизиите на данните за БВП, извършени през октомври (за 2019 г.) и корекцията на експресните оценки, главно по отношение на данните за вътрешното потребление. БНБ посочва, че извършената към октомври 2020 г. регулярна ревизия на данните е довела до по-нисък спад на потребителските разходи в реално изражение през първата половина на 2020 г., така и на по-силно от прогнозираното възстановяване на частното потребление през третото тримесечие на 2020 г. (както на верижна, така и на годишна база) спрямо това, което предполагаха конюнктурните индикатори към 25 септември 2020 г. В резултат общо за деветмесечието на 2020 г. частното потребление нарасна с 2.0% в реално изражение на годишна база, посочва централната банка.

БНБ отбелязва, че този ръст не съответства както на динамиката на останалите европейски страни, така и на останалите (високочестотни) индикатори у нас. Например, реалният разполагаем доход на домакинствата намалява с 1.8% през деветмесечието на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г. Централната банка изразява позицията, че увеличението на частното потребление се дължи на методологията на НСИ. По-конкретно, има два начина за изчисляване на частното потребление – по вътрешна национална концепция. В първия случай се вземат разходи на резиденти и нерезиденти на територията на страната, във втория се отчитат разходите на резиденти, включително в чужбина, а не се отчитат покупките от чужденци в България. Оказва се, че в статистиката  на БВП влиза националната концепция (което е странно). Според БНБ това не се отразява на общия темп, тъй като той се балансира отсалдото при търговията със стоки и услуги – тоест, ако разходите на чуждестранните туристи в България намалеят силно, изключването им от вътрешното потребление води до повече устойчивост на частното потребление, но до по-голямо намаляване на износа. Обикновено няма разлика между двете концепции, но вследствие на Ковид разминаването е драстично, както се вижда на графиката.

НСИ

Първоначалната оценка на БВП за третото тримесечие показа още по-голям ръст на частното потребление, но НСИ коригира данните, след като бившият финансов министър Петър Чобанов публично изказа съмнение.