ббр

Проблемът със силната концентрация на кредити в Българска банка за развитие прерасна в истерия и, както обикновено се случва в такива случаи – бяха подменени много истини и вниманието бе отклонено към неъществуващи детайли като датата на подаване на заявлението за предварително одобрение на членовете на Надзорния съвет. Необходимо е тази дискусия да се ограничи до основния проблем.

Какъв е проблемът с ББР?

Проблемът се нарича концентрация на кредити. Според изявление на министъра на икономиката Кирил Петков 20 компании са получили 1.7 млрд. лева. Това е симптом за сериозен проблем, особено като се има предвид, че банката е създадена с цел да обслужва малки и средни предприятия.

Въпросът има и политическа страна, от която трудно ще избягаме. Част от обявените кредитополучатели (информацията за тях е публична заради вписаните залози върху цяло предприятие в Търговския регистър) са приближени до отишлата си власт. Те очевидно са силно засегнати от действията на министъра, защото ответната реакция бе силна и на границите на саботажа.

Ако погледнем обективно на по-голямата картина имаме  няколко проблема, първият от които изисква становище на БНБ. От думите на Петков и изнесената информация за 8 кредитополучателя може да се предполага свързаност между някои клиенти. Тази свързаност не е директна, но банковото законодателство, което бе променено преди четири години, позволява надзорът да се позове на икономическа свързаност. Публиката може само да предполага, надзорът установява. Разбира се, БНБ е независима и никой не може да й възлага предприемането на действия, но все пак е удивително, че след толкова дни единственото нещо, към което централната банка привлече вниманието, бе датата на заявлението на Петков.

Тази проверка минава през проучване на действителния собственик на кредитополучателите. Екипът на банката трябва да е направил също такава проверка и тя да е документирана, защото без нея не може да бъде отпуснат нито един кредит съгласно ЗМИП. Нещо повече, уставът на банката изисква да се отказват кредити, когато действителният собственик не е установен. Установен ли е с достатъчна увереност, например действителният собственик на  Интернешънъл инвестмънт или на Техномаркет? Накрая, имаме проблем във връзка с явното разминаване между целите на банката и дейността на посочените дружества. Този проблем е още по-сериозен по отношение на кредитите за Булгартабак, тъй като редица публични банки не си позволяват да финансират сектори като тютюн, хазарт и оръжие.

Но това не е второто КТБ

Фактът, че сред фалита на КТБ приближени до властта бизнесмени рефинансираха дейността си чрез тази банка е повод за аналогии, но не и за прогноза. ББР е с висока ликвидност и висока капиталова адекватност (около и над 30% през последните години). Тя не може да бъде обсадена от паникьосани вложители, които искат да изтеглят депозитите си, просто защото дребните вложители са рядкост. Банката работи основно с привлечен ресурс по международни програми. Това ни води към следващата особеност.

Банката (не) оперира с публичен ресурс

През последните дни се оформи ненужен фонд заради настояването на министъра, че банката не управлява добре публичния ресурс. В понеделник обратната теза застъпи пред БНР уважаваният консултант Емил Хърсев.

Но ББР е особена банка. Тя оперира със средства на собственика си и с привлечени средства от международни институции. Депозитите са на сравнително ниска стойност. По-конкретно, през 2019 г. собственият капитал на банката е 796 млн. лева, а привлеченият ресурс от международни институции е 1.2 млрд. лева. Тези международни институции са Китайската банка за развитие  (741 млн. лева), Банката за развитие на Съвета на Европа, Кредитанщалт фюр видерауфбау, ЕИБ, Китайската ексим банк, Скандинавската инвестиционна банка и др. От тях, съгласно отчета за 2019 г. с държавна гаранция са два от заемите от Банката за развитие на Съвета на Европа и KfW (общо 250 млн. ЕВРО).  Освен това под формата на специални депозити на министерства (МФ, министерство на земеделието, агенция за рибарство) в банката са вложени още 110 млн. лева.

През 2020 г. се случиха важни събития. Първо, заради Covid-19 капиталът на банката бе увеличен със 700 млн. лева, които чрез споразумения с търговските банки бяха раздадени като кредити за самонаети и малки предприятия (по-точно бяха раздадени 480 млн. лева). След това имаше още едно увеличение на капитала със 140 млн. лева, благодарение на което бяха придобити акции на ПИБ, последното препятствие по пътя към еврозоната. Тези операции са коментирани многократно, но нека да погледнем каква се случва в пасива на баланса. Благодарение на тези операции собственият капитал на банката се повиши до 1.502 млрд. лева, което чувствително променя множителите и по-конкретно ключовото съотношение между заеми за свързани лица и собствения/приемливия капитал.

В закона за държавния бюджет за 2020 г. бе дадена възможност правителството да издава нови държавни гаранции по заемни споразумения на ББР до 700 млн. лева. Този текст бе повторен в бюджета за настоящата година, но няма информация как е оползотворен.

Налице е доста сериозен ресурс, предоставен или гарантиран от българската държава. И не трябва да се пропуска фактът, че за необезпечените заемни споразумение е налице т. нар. имплицитна гаранция (само си представете отношенията между София и Пекин, ако ББР не върне средствата на китайските банки). Тъй като банката е създадена със закон и винаги може да се обърне към държавния бюджет, тя изглежда имунизирана срещу финансови трудности.

Ако фактът, че една банка кредитира с пари на вложителите е основание за намеси на банковия надзор в защита на техния интерес, фактът, че едно дружество е капитализирано с пари на данъкоплатците и ползва държавни гаранции е основание за намеса на държавата. Само че ББР бе извадена от обхвата на Закона за публичните предприятия по предложение на „Атака“.

Банката трябва да финансира българския Skype

Изявлението е на министъра на икономиката и цели да внуши, че при добро управление банката може да подпомогне трансформацията на икономиката. Но примерът e малко подвеждащ. Skype – транiграничен скандинавски стартъп, не става сензация защото някоя банка е повярвала в щурата идея за VoIP, която не генерира приходи. Той е изграден в много голяма степен върху знанието и опита, натрупани в серия провали и малки романтични пробиви като играта Kosmonaut (повече). Разбира се, това е метафора и подробностите нямат такова значение.

Не е обичайно банките, които са консервативни, да финансират стартъпи. Ако го правят, те изискват обезпечение с друго имущество (най-често лични активи на собствениците). Този тип дейности се финансират по-често от фондове за рисков капитал, които знаят как да оценяват подобни проекти. Институции като ББР обаче могат да допринесат за създаването на екосистема, която да подпомогне възникването на иновативни компании. Повече за това по-нататък.

Трябва да има ограничение на кредити

Министерството на икономиката има намерение да наложи ограничение на кредити до 5 млн. лева, за да предотврати концентрацията. Това е бърза, категорична, но вероятно неефективна мярка. Освен това трябва да се оцени как подобно ограничение ще засегне съществуващият кредитен портфейл на банката

Какъв е смисълът от държавна банка?

Спорните практики при кредитите, отпускани от ББР, дадоха аргументи на тези, които поставят под съмнение необходимостта от държава банка. Сред тях са проф. Валери Димитров, Лъчезар Богданов от ИПИ и др. Противниците посочват, че насърчителни банки съществуват в редица страни и са един от инструментите за инвестиции в стратегически проекти. Подобна тема заслужава отделна статия особено в светлината на задаващия се Нов курс, който предполага повече държавни намеси.

Засега ще се ограничим до няколко кратки забележки. Първата и най-важната е, че публично-частното партньорство не е мръсна думи, но трябва да се подчинява на ясни стратегически цели и да не навлиза в сфери, в които частният интерес би осигурил по-добър резултат (например, търговията, коята  най-бързо нарастващият сегмент в портфейла на банката според собствения й доклад за 2019 г.). Разполагайки със значителен държавен ресурс, при това безплатен (капиталът, който й бе осигурен от фискалния резерв), банката получава сериозни предимства и това е допълнителен аргумент тя да подпомага проекти, които осигуряват общото благо, а не да се конкурира на пазара на кредити за търговски компании.

Дали държавата трябва да е едноличен собственик, което според министър Петков е правилният подход, обаче е различен въпрос. Може да се обоснове и обратната теза – например, че при допускане на миноритарни частни акционери банката няма да е тази черна кутия, която е в момента.

Приоритетните за ББР проекти са изредени доста широко и в пожелателен смисъл в специалния закон за банката. Не е известна обосновка защо са избрани точно тези цели, а не други и каква е връзката между тях. (А от литературата, например, е известно, че поставянето на множество задачи усложнява класическия проблем принципал-агент.) Мениджърите на банката, както видяхме, са се възползвали доста интензивно от противоречивия й мандат.

Този мандат трябва да бъде проформулиран, така че да съответства на новите стратегически цели на страната.

Банка за малките и средни предприятия

Това е най-повтарящият се аргумент на защитниците на специалния статут на ББР. За да е нужна специална държавна банка за малкия бизнес, трябва да сме сигурни, че малките компании не получават достъп до кредитния пазар, не защото са нежизнеспособни, а поради други бариери. Тези бариери може да са свързани с оценки на обезпеченията – например, когато те са нематериални активи, с оценка на потенциала на компании в новите индустрии и др. Как точно държавната банка премахва тези бариери, когато директно предоставя кредити, е неясно. Тъй като тя няма клонове и достатъчно кредитни инспектори, в редица случаи работи като институция, която пласира кредити на едро (чрез гаранционни споразумение и т.н.)

Необходимо е да привлечем внимание към критерия за малки и средни предприятия:

1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и
2. годишен оборот (приходи от обичайна дейност), който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.

По тези критерии дори най-големият кредитополучател на ББР  – Държавната консолидационна компания, също е малко и средно предприятие, ако се гледа индивидуалния й отчет. (Тя обаче не бе включена в списъка, обявен от МИ, вероятно защото е част от сектор Държавно управление.)

Ако например една компания се използва само като разпределител и получените кредити се предоставят на други изпълнители (например, като се отчитат вземания по аванси, но не приходи), тя може да усвои десетки милиони и пак да си остане МСП.

Затова е възможно хем 62% от кредитния портфейл да е за МСП, както твърди ББР, хем да има свръхконцентрация на кредити, както твърди МИ.

Условия по кредитите на клиентите от Топ 8

В доклада за 2019 г. се подчертава неблагоприятното съотношение между пасиви и собствен капитал и между текущи активи и текущи пасиви, като се казва, че е несигурно дали то ще продължи да функционира като действащо предприятие без подкрепа на собственика или на дъщерното дружество.