бумаги

Банки, счетоводители и юристи, които участват в трансгранични данъчни схеми трябва да докладват това на НАП, предвижда проект за промени в ДОПК.
Със законопроекта се въвежда механизъм за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми, при които съществува потенциален риск от избягване на данъчно облагане (трансгранични договорености съгласно терминологията на директивата), и автоматичния обмен на информация за тези схеми между държавите членки. Измененията следват от мярка 12 на Плана BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на ОИСР и Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености (Директива (ЕС) 2018/822). Разпоредбите на директивата следва да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 31 декември 2019 г. и да влязат в сила от 1 юли 2020 г.
Промяната е очаквана и идва след като няколко случая на изтичане на информация през последните години (като „Панама пейпърс“) разкриха многобройните случаи, в които консултанти са помагали активно на своите клиенти да използват агресивни схеми на данъчно планиране, при които чрез прехвърляне на средства към офшорни юрисдикции се намаляват данъчните им задължения.
Категориите подлежащи на предоставяне данъчни схеми най-общо включват схеми, свързани с наличието на основна полза, схеми, свързани с потенциално заобикаляне на правилата за автоматичен обмен на финансова информация (правилата на Директива 2014/107/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане, въведена в ДОПК, в сила от 1 януари 2016 г.) или за разкриване на информация за действителните собственици, схеми, свързани с трансферно ценообразуване, както и други схеми, в повечето случаи, свързани с различни форми на хибридни несъответствия. Независимо че законопроектът използва понятието „данъчна схема“, същото следва да се разбира в най-широк смисъл и може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция и други подобни, както и поредица от такива. Данъчната схема може да се състои от няколко части или няколко етапа на изпълнение.
Задължени да предоставят информация за трансгранични данъчни схеми са консултантите. Законопроектът различава два вида консултанти, се посочват в мотивите му. Първата група включва всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема с потенциален риск от избягване на данъчно облагане. Втората група включва всяко лице, поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема. Тъй като втората група консултанти участват или подпомагат само отделна част от схемата, е възможно да не знаят, че участват в трансгранична данъчна схема, попадаща в някоя от категориите, предвидени в законопроекта. Поради това е предвидено, че лицето може да се освободи от задължението за предоставяне на информация, като представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в такава схема. Така „консултанти“ по смисъла на новите правила могат да бъдат адвокати, данъчни консултанти, счетоводители, финансови съветници, а също така банки, инвестиционни или застрахователни посредници и други.
За да възникне за него задължение за предоставяне, консултантът трябва да има някаква връзка с Европейския съюз – да е местно лице за данъчни цели на държава членка, да има място на стопанска дейност в държава членка, да е учреден или уреден съгласно законодателството на държава членка или да е регистриран в професионална или съсловна организация в държава членка. Принципът на директивата е, че информацията се предоставя на компетентния орган на държавата членка, в която консултантът отговаря на едно от посочените условия и която е първа сред изброените (в случай че задължението за предоставяне на информация възникне в повече от една държава членка). Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки.
Законопроектът предвижда няколко хипотези, при които консултант може да се освободи от задължението си за предоставяне на информация. Такива са например хипотезите, при които консултантът разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка или че същата информация за схемата е предоставена от друг консултант. Като доказателство служат уникалният номер на схемата, който се издава при първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема и служи за идентификация на схемата във всички държави членки, и уникалният номер на оповестяването, който се издава за всяко предоставяне на схема. Освобождаването в случаите на предоставяне от друг консултант е само по отношение на същата информация (например когато консултантите са разработили съвместно схемата). Когато обаче схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане (съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с такива дейности) различна част или етап от схемата, задължението за предоставяне на информация остава за всеки от консултантите. Консултантът се освобождава от задължението за предоставяне на информация и когато не може да разкрие съдържанието на трансграничната данъчна схема, поради това че е длъжен по закон да пази тази информация като професионална тайна. Независимо от това обаче консултантът би могъл да разкрие информацията със съгласието на данъчно задълженото лице, върху което би се прехвърлило задължението за предоставяне на информация, ако консултантът се позове на професионалната тайна, и в този смисъл за него би било по-лесно задължението да бъде изпълнено от консултанта.
В определени случаи задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема възниква за данъчно задълженото лице, на което е предоставена за прилагане такава схема, има готовност да я приложи или е изпълнило първата стъпка от данъчната схема – когато консултантът не може да разкрие информацията поради това, че е защитена от закон като професионална тайна, както и когато няма консултант (включително когато данъчно задълженото лице или негов служител изготвя схемата) или консултантът няма връзка с нито една държава членка.
Данъчно задълженото лице не предоставя информация за трансгранична данъчна схема, когато разполага с доказателство, че е предоставило информацията в друга държава членка или че друго данъчно задължено лице е предоставило вече същата информация.
До 31 август 2020 г. консултантите, съответно данъчно задължените лица подават информация за всяка трансгранична данъчна схема, първата стъпка по която е извършена между 25 юни 2018 г. и влизането в сила на закона.
Данъчно задължените лица посочват в годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата. Информацията се посочва в декларацията за всяка година, през която трансграничната данъчна схема има данъчен ефект за лицето.
Санкциите за неподаване на информация достигат 10 000 лева за първо нарушение.

Междувременно стана ясно, че заради теча на данни от НАП САЩ не желаят споразумението за обмен на информация, което би освободило българските дъщерни дружества на американски компании да подават отчет по държави.