Бойко Борисов, газ

Имаше едно време, когато министър-председателят Бойко Борисов чертаеше пред Жан-Клод Юнкер, бившия председател на ЕК, смели планове за превръщането на България в газово-разпределителен център. Той тъкмо се бе завърнал на власт, отчасти донесен от вълната, вдигната от проваления опит за строителство на „Южен поток“ от предшественика му Пламен Орешарски. След него Борисов сякаш научи няколко урока: Първо, с правилата на ЕС шега не бива. Но и с американците не бива и особено с руснаците. Второ, каквото и да се прави, то трябва да е по правилата и да води до диверсификация, поне формално. Трето, каквото и да се прави, не трябва да включва български частни участници (поне формално), защото това води до сътресения.

Задачата се оказа нерешима и всеки министър-председател би загубил съня си. Очевидно не и Борисов, който сякаш намери убежище в паралелната реалност на пропагандата. До степен, че отчете диверсификация на газовите доставки на 50% още към 31.12.2019 г., според публикувания през септември 2020 г. проспекта (линк за сваляне, стр. 10), предназначен за инвеститорите в емисията еврооблигации. Това е документ, в който и най-малката непрецизност може да струва скъпо на държавата.

Пълна диверсификация?

Навръх Нова година, когато в Сърбия официално бе открит Балкански поток, премиерът Борисов бе в другия край на България, за да обяви пълна диферсификация (тук). Той всъщност бе дал заявка за това по-рано, надхвърляйки по-скромните твърдения на Министерство на енергетиката (тук).

Поводът – пристигнаха първите количества природен газ от Азербайджан за България в резултат от сключения договор между „Булгаргаз“ и азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR.  Според премиера, благодарение на вноса от Азербайджан, става възможно поевтиняването на природния газ още през януари (с 3%, за което влияние оказва и поскъпването на газа на европейските пазари от края на 2020 г., продължаващо и през 2021 г.). Доставките от Азербайджан наистина се виждат в заявлението на „Булгаргаз“ до КЕВР, но количествата и цените са  са заличени. На заседанието на КЕВР все пак стана ясно, че азерският газ струва по-евтино от този, доставян от Русия, макар че продължаването на маршрута до Сидерокастро (вместо до Комотини и оттам през интерконектора) увеличава траспортните разходи. Според енергийния експерт Христо Казанджиев обаче, докато не се изгради интерконекторът към Стара Загора, може да има само виртуални, не и физически доставки на газ. „За да има доставки през Сидерокастро (Кулата-Промахон), трябва да се спре притокът (транзитът – б.р.) на руски природен газ за Гърция“, обясни той в “ Денят с Веселин Дремджиев“.

Министерство на енергетиката през 2019 г. зададе цел за 50% диверсификация, което ще рече от алтернативни източници да се осигурят 1.5 млрд. куб. метра природен газ годишно –  500 млн. куб. метра  втечнен прирорен газ и споменатите 1 млрд. куб. метра внос от Азербайджан. По данни на министерството от края на 2019 г. алтернативните количества са достигнали 403 млн. куб. метра (тук). Според отчета на „Булгаргаз“ за 2019 г. сключените алтернативни договори за доставка са с общ обем 4 250 037 MWh (402.8 млн. куб. метра), което прави почти 15% от общите доставки. Също така в отчета е посочено, че 14,36% от доставките са  т. нар. внос на виртуална търговска точка, 0.2% е местният добив, а останалото е вносът, физически прекосил българската граница. Тоест вносът от алтернативни източници е основно виртуален, чрез своебразна замяна на количества, тъй като изглежда не е много лесно газът от Гърция до достигне България през Кулата. В отчета за деветмесечието на 2020 г. липсва тази информация.

Според данните от ИС Външна търговия, доставките на природен газ (КН 271121) с произход страни, различни от Русия, са били в обем 15%, през 2020 г. този дял е надхвърлил 22% (неокончателни данни за 11 месеца). Основните количества са с произход Гърция, по-малки доставки идват от Нидерландия и Румъния. От САЩ се доставя втечнен пропан, но не и прирорен газ или ВПГ, според митническата статистика. Това при всички случаи е много далеч от 50%.

Дали доставките от Азербайджан, ще променят картината през 2021 г., предстои да видим. Във всеки случай данните на газовия хъб „Балкан“ не предполагат този размах на диверсификацията, за който премиерът мечтаеше преди години. (Доставките от Азербайджан са по дългосрочен договор, но идеята бе България да резпределя количества и за други страни).

Борисов и Путин

„И аз едно малко премиерче по средата. Ето, всички да сте доволни“

Руски поток

Освен това, 90% от капацитета на газопровода от българо-турската до българо-сръбската граница бе резервиран до 2039 г. от „Газпром“ и свързаната с него швейцарска компания МЕТ. Резервиран е и изходът за Македония. Когато през май 2018 г. премиерът Борисов договори в Москва продължаването на Турски поток през България, той съобщи, че е поставил на руския президент Владимир Путин „твърдо условие“, половината от количествата да остават в газовия хъб Балкан (това ще рече почти 8 млрд. куб. метра). Тогава газовият хъб не беше виртуална газова борса от местно значение, а голям газоразпределителен център край Варна, който получава газ от много източници и го изнася за други европейски страни.

Освен това капацитетът на изхода за Сърбия е 12.7-13.9 млрд. куб. метра, което подсказва, че идеята половината газ да остава в България поначало не е заложена в проекта. На 1 януари 2021 г. газопроводът тръгна с по-малко натоварване, според различни неофициални източници  (според изявление на изпълнителния директор на БТГ Владимир Малинов пред Mediapool ще бъдат транзитирани около 10 млрд. куб. метра). С пускането на двете компресорни станции – Расово, която е почти готова и Нова Провадия, капацитетът ще бъде увеличен на 20 млрд. куб. метра (тук), като се приспаднат количествата за България, Македония и евентуално Гърция, останалото би следвало да се изнася за Сърбия и Унгария през продължението на „Балкански поток“.

До този момент няма официална реакция от ЕК за съответствието с Третия енергиен пакет, което бе шумно коментирано по повод на „Южен поток“.

На този фон информациите, че „Балкански поток“ всъщност се реализира изцяло под руски контрол, приковаха вниманието. През август 2020 г. Медиапул и Капитал подробно разказаха, че подизпълнителите, наети от Аркад са три руски компании, три италиански компании и др. През есента на 2020 г. представители на гражданското сдружение Боец посетиха строителната площадка, за да открият силно руско присъствие и руски надписи. Капитал съобщи, че и управлението на консорциума Аркад е поето от руски граждани. Нещо повече, уж загубилият участник – „Комплишънс дивелъпмънт“ (контролирана от ТМК компания, която заедно с италианската „Бонатти“ и „Макс Шрайдър“ формираше консорциума „Газово развитие и разширение“), е доставил тръби за над 300 млн. лева още преди подписване на договора. Те са прехвърлени на „Аркад“ на загуба, разкри изданието.

Фактът, че руснаци са поели строителството, не бива да изненадва. Руският президент Владимир Путин бе гневен от начина, по който се разви проекта и публично спомена, че Москва е загубила 800 млн. евро поради отказа на България да стои „Южен поток“ (тук). Тази сума значително надхвърля официалните разходи на проектната компания „Южен поток България“, която върви към ликвидация, след като продаде строителните книжа и други активи на „Булгартрансгаз“ за 13 млн. лева и намали капитала си с 377 млн. лева, върнати на акционерите (БЕХ и Газпром). Тук следва да припомним, че още преди идеята за Балкански поток да се е родила, бяха внесени значителни количества тръби и складирани на пристанището във Варна. Тяхната съдба сега не се коментира.

Колко струва?

Това ни води към най-голямата неизвестна. Какви разходи са направени по проекта, как са разпределени те, кой плаща и как, в крайна сметка, ще се възстановят тези разходи.

Широко коментирана е цената на строителството на проекта по изграждане на паралелна транзитна мрежа, известен също като „Балкански поток“ – около 3 млрд. лева (2.7 млрд. лева за ДДС според „Булгартрансгаз“ – виж накрая). Тръбата би трябвало да е собственост на „Булгартрансгаз“ и съответно да се плати от държавното дружество. По-голямата част от разходите към изпълнителите (виж накрая) се плащат разсрочено, за което се начислява лихва в размер на 4.1% годишно.

В отчета на „Булгартрансгаз“ обаче не се съдържа ясна информация за направените разходи по строителството. Това би било обяснимо с факта, че към 30 септември 2020 г. газопроводът още не е бил въведен в експлоатация, но международните счетоводни стандарти не предполагат отчитането да стане наведнъж, при завършване на проекта. От друга страна, толкова голям разход (стойността на новата тръба от 3 млрд. лева е съпоставима с активите на газопреносната компания – 3.7 млрд. лева) би следвало да може да се проследи в отчета за финансовото състояние и отчета за паричните потоци.

Отчетът съдържа частична информация. В бележките към отчета за финансово състояние на „Булгартрансгаз“  към 30 септември са посочени активи в процес на изграждане в размер на 627.7 млн. лева и аванси за придобиване на активи в размер на 385 млн. лева, като от поясненията става ясно, че тези суми са свързани и с други обекти. Според бележка към финансовия отчет задълженията към „Консорциум Аркад“ и „Ферощал Балкангаз“ в размер на 342.8 млн. лева, отчетени като търговски и други задължения. Отчетът за паричните потоци не дава информация за действително платените разходи към „Аркад“ и „Ферощал“/ГБС.

До голяма степен обяснението е  в особената схема за разплащане, според която както „Аркад“ и „Ферощал“/ГБС са получили само аванси (общо около 450 млн. лева). От писмен отговор на енергийния министър Теменужка Петкова на въпрос на депутати от ноември 2020 г. стана ясно, че авансовото плащане към „Консорциум Аркад“ е в размер на 128 млн. евро. След това при изпълнение на дейностите се издават фактури, по които се заплаща само дължимия ДДС. Към „Ферощал Балкангаз“ е извършено авансово плащане и при изпълнение на дейностите по изграждане на КС Расово се изплаща само ДДС по фактурите.  Според Петкова по  двата договора БТГ има задължение да потърси алтернативно финансиране за предсрочно погасяване на дължимите суми по издадените фактури като запази непроменен размера на месечните вноски и съкрати срока на изплащане или запази непроменен срока за изплащане и съкрати размера на месечните вноски.

Други разходи, свързани с проекта, са разходите за лихви върху разсрочените суми, като изчисленията показват, че те достигат 275 млн. лева. Освен това от отговора на министъра на енергетиката на парламентарен въпрос става ясно, че са платени 16.5 млн. лева придобиване на право на собственост, право на строеж и сервитутни права, за инвестиционно проектиране – 0.9 млн. лева, за археологически разкопки и наблюдение – 19 млн. лева (без ДДС) и др.

Да обобщим. Общата сума по двата договора е 2.55 млрд. лева без ДДС (заедно с първия участък до „Странджа – виж накрая). По-голямата част се плаща разсрочено – за сметка на транзитните такси. Срокът за издължаване към „Аркад“ е 10 години след въвеждане в експлоатация, а към „Ферощал/Балкангаз“ – 2 години.

БТГ изтегли заем от 200 млн. лева през 2019 г. за авансовите плащания, а през юни 2020 г. обяви събиране на оферти за финансиране в размер на още 400 млн. лева, като получените заявки дадоха възможност за бъде взет по-голям заем, включително за други проекти. Така заемите, които БТГ взема, достигат 1.3 млрд. лева. Освен това дружеството, което е едно от най-печелившите държавни предприятия, финансира и собствени средства в проекта. Отчетените суми до края на септември, видно от горната информация са под 1 млрд. лева. Вероятно е те да се увеличат през последното тримесечие, както и с отчитането на втората част (166 км) от Полски Сеновец до Златина.

Гонитба на дивото

Възвръщането на разходите, направени за строителството зависи от това дали капацитетът на новия газопровод може да бъде запълнен изцяло, което също изглежда съмнително. Има най-малко три причини за това:

  • свръхпредлагане на газ за Европа (тук , тук и тук), което отчасти се дължи на конкуренцията от американски втечнен газ; при това стратегията на „Газпром“ е да блокира трасетата, за да си осигури предимство;
  • не са завършени  двете компресорни станции у нас, което означава, че газопроводът не е достигнал пълния си технически капацитет от 20 млрд. куб. метра;
  • не е завършен последният участък – в Унгария (припомняме, че предишни проекти достигаха до Австрия), което се очаква да стане през октомври 2021 г.

Според по-ранни информации също така в Сърбия е завършена само линейната част на газопровода от 403 км.

Макар че част от посочените причини са временни, прогнозите са несигурни. Освен това пандемията може да забави очакваното възстановяване на търсенето на придоден газ. Всичко това усложнява плановете на правителството и Булгартрансгаз да си възвърне средствата, вложени в строителството на газопровода.

Неясен остава и ангажиментът на България по отношение на договорения вече транзит по старото трасе (това е основно транзитът от Румъния до Турция). Както е известно, този транзит бе скрепен с 30-годишен договор, изтичащ през 2030 година, за който бе валидна клаузата „транзитираш или плащаш“. От 2020 г. бе променена входната точка на руския природен газ, който вече влиза в България от Турция. Русия, която включи нов договор с Украйна до 2024 г., съкрати транзита през тази страна с една трета. Тя вече не транзитира газ за Балканския полуостров през Украйна, съответно няма входящи потоци през Черна вода (Негру вода), Румъния. Това се вижда ясно в отчета на БТГ, според който  преносът за Турция през януари-септември е намалял с 97,03% спрямо същия период на 2019 г.  Въпреки намалението на транзитите приходите на БТГ не са пострадали и дори нарастват, т“тъй като клаузите на сключения договор (с „Газпром“ – б.а.) предвиждат основно заплащане на резервиран капацитет, а приходите от реално пренесени количества са значително по-малка част от общия приход.“

Тарифите

Изплащането на инвестицията в „Балкански поток“ е функция и на договорените цени за пренос. Но както разкри енергийният експерт Христо Казанджиев в Денят, на 16.12.2020 г. Агенцията на ЕК за сътрудничество на енергийните регулатори (ACER) е публикувала Доклад относно анализ на документ за консултация за структурата на тарифите за пренос на природен газ на и през територията на България. В този доклад ACER установява кроссубсидиране, тоест българските потребители на природен газ плащат повече за сметка на транзита. КЕВР я одобрява преди приключване на съгласувателната процедура.

В заключение, начинът на структуриране на проекта потвърждава, че решенията за него не следват плътно икономическата логика. Те изглеждат като опит да за компенсация на неуредени взаимоотношения по повод на „Южен поток“. Отсъства яснота за пълните разходи по проекта, както и за условията за разсрочване на плащанията и отговора на българското правителство на искането за разтрогване на стария договор за транзит, изтичащ през 2030 г.

Българският премиер надзираваше редовно строителството на трасето, но правителството пропусна да отбележи завършването му. На снимката: заедно със сръбския президент Александър Вучич


Турски поток – числа и факти

Годишният капацитет на „Турски поток“ е 31.5 млрд. кубични метра газ. Половината от тях (първоначално 15,75 млрд. куб. метра) са предназначени за европейския пазар.

Тръбата през България („Балкански поток“) е с дължина 630 километра, като новоизграденото трасе е 474 километра. Този участък включва 308 км от Полски Сеновец (до Велико Търново) до сръбската граница и 166 км от Полски Сеновец до Златина (близо до Провадия). За 155 км от трасето „Балкански поток“ ползва съществуващата система – от Стара Загора до Провадия.

В строителството трябва да бъдат инвестирани около 3 млрд. лева по различни оценки. Съгласно актуализирания план за развитие на газовата инфраструктура на БТГ от 2020 г. прогнозните инвестиционни разходи на проекта възлизат на 2 767 115 441 лева (без ДДС).

Проектът е известен като „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД в участъка от българо-турската до българо-сръбската граница“. Линейният участък е с наименование „Разширение на газопреносната инфраструктура на Булгартрансгаз ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопроовод до българо-сръбската граница, етап Линейна част“.

През април 2019 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД определи за изпълнител на обществената поръчка по изграждане на линейната част от газопровода Обединение „Консорциум Аркад“, с когото сключи договор на 18.09.2019 г. Обединение „Консорциум Аркад“ е обединение от чуждестранни компании, като негови членове са: Аркад Ей Би Би С.п.А. – Италия и Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпъни – Саудитска Арабия. Общата стойност на подписания договор при срок за изпълнение на дейностите до 615 календарни дни е в размер до 1.1 млрд. евро без ДДС. Обект на договора е изграждането на линейната част от 474 километра, която върви успоредно на северния газопровод.

За цялостната реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската до българо-сръбската граница ще бъдат изградени и две компресорни станции – КС „Нова Провадия“, в землището на с. Ветрино, област Варна и КС „Расово“, в района на с. Расово, община Медковец, област Монтана.
След проведена открита процедура по ЗОП, за изпълнител на компресорните станции е определен  ДЗЗД „Ферощал Балкангаз“, с когото е сключен договор за проектиране, доставки и изграждане на 03.10.2019 г. със срок 715 дни. Общата стойност е 350 млн. лева без ДДС.

В края на 2019 г. бе пусната първата част от разширението на газопреносната мрежа по трасето на „Балкански поток“ в участъка от българо-турската граница до компресорна станция „Странджа“. Трасето включва газоизмервателна станция „Странджа“ и 11 км. новоизграден преносен газопровод. Това бе необходимо, за да може да се обърне входната точка Изпълнител на първата част – газоизмервателната станция „Странджа“  е ДЗЗД „ГБС – Трансгаз“, договорът е сключен на 12.04.2018 г. на обща стойност до 27.7 млн. лв. без ДДС. Проектирането, доставката и изграждането на преносния газопровод от българо-турската граница до компресорна станция „Странджа” е на обща стойност 47.9 млн. лв. без ДДС, a изпълнител e ДЗЗД „Странджа 2018“. Станция „Странджа и първите 11 км са изградени със собствени средства на БТГ.

Линейната част от българския участък бе завършена през ноември и от началото на 2021 г. „Газпром“, използвайки отклонението през България, започна да доставя газ за Сърбия на цена 155 щ.д. плюс 12-14 щ.д. транспортни такси. Предишната цена бе 240 долара, така че Белград може да се похвали с по-добри условия. Поради това, че двете компресорни станции още не са изградени, газопроводът не работи с пълен капацитет.

Алтернативни доставки

Южен газов коридор

Договорът за доставка на природен газ от Азербайджан в размер на 1 млрд. куб. метра бе сключен през 2013 г., а преговорите за това се водят още от 2009 г.

Реално доставките започнаха от 1 януари 2021 г., като са по-малки от предварително уговорените количества. Реализацията на договора зависеше от изграждането на интерконектора Гърция – България (IGB), който се забави, както и от пуска на Трансадриатическия газопровод (TAP) с капацитет общо 10 млрд. куб. метра, който беше въведен в експлоатация в средата на ноември. Дължината TAP, част от Южния газов коридор, е почти 900 километра, основно през Гърция, а стойността му се изчислява на 4,5 млрд. евро. Той ще доставя газ от находището Шах Дениз 2 за Гърция, България и Италия.

Интерконекторът IGB ще се свърже с гръцката газопреносна мрежа и TAP в района на гр. Комотини (Гърция) и с българската национална газопреносна система в района на гр. Стара Загора. Проектът за интерконектора бе в положение на изчакване дълги години, а строителството на тръбата с дължина 151 км (на българска територия) започна през май 2019 г. с идеята да приключи септември 2021 г. Техническият  капацитет е от 3 до 5 млрд. куб. м. годишно. Общата стойност на проекта е 220 млн. евро.

С изграждането на интерконектора Гърция-България България ще може да получа по-големи обеми по договора с Азербайджан.

Договорът с Азербайджан е за обем от 1 млрд. куб. метра, но забавянето на изграждането на интерконектора с Гърция и фактът, че потребностите на българския пазар вече са покрити от руския внос, предполагат по-малки обеми. В момента доставките се осъществяват по временен маршрут –  до 1 октомври 2021 г. чрез входен пункт Кулата – Сидирокастро на българската газопреносна мрежа.  За целта бе направена инвестиция в КС Петрич. Получените количества газ се изнасят за Румъния.

 Терминал край Александруполис

Новият терминал е другата надежда за диверсификация на доставките. Той е собственост на частната компания  „Газтрейд“, а Българиячрез БТГ придоби 20% от акциите през януари 2020 г. Този терминал ще се свърже с българо-гръцка газова връзка (IGB) и Трансадриатическия газопровод TAP. Правителството реши през март 2020 г. „Булгаргаз“ ЕАД да резервира 500 млн. куб. м. природен газ за десет години от терминала. Това още не е факт, затова се ползва друг маршрут. През май 2019 г. бе обявено, че първите танкери втечнен природен газ са пристигнали на пристанището Ревитуса, до Атина.