Животинският дух

В тази книга Джордж Акерлоф и Робърт Шилър обясняват как ирационалните емоционални и психологически фактори се подценяват от традиционната икономическа теория, която отделя твърде много място на рационалното вземане на решения. Авторите представят редица доказателства за силата на емоциите или, както Кейнс го нарича, животинския инстинкт (“animal spirits”)an
Емоционалният икономикс
Икономическата ефективност е до голяма степен мисловна, макар и не непременно рационална. Емоциите имат силно присъствие във вземането на решения. От времето на Адам Смит ролята на ирационалното в икономическите решения е почти изцяло игнорирана. Икономическите събития се обясняват изцяло като резултат на преследването на рационална изгода. Това не отчита огромните икномически размествания. Например, голяма безработица не би трябвало да има тъй като работниците, водени от рационален мотив, ще приемат по-ниски заплати съобразно стойността на продукцията. Цените и заплатите трябва да се приспособят, пазарът да се стабилизира и безработицата би изчезнала.
Според Кейнс рационалните сметки не могат да вземат предвид такива икономически решения като отварянето на мина или построяването на фабрика. Данните за дългосрочната възвращаемост на такива инвестиции са недостатъчни да подкрепят наистина рационални сметки. Кейнс пише, че такива решения могат да бъдат взети само в резултат на инстинкти.

Животинският дух: Доверие и честност
Думата доверие се среща често в бизнес литературата. Икономистите акцентират на прогностичната му сила: Доверието означава очакване за ясно бъдеще, но това не е единственият начин, който хората имат предвид, когато говорят за пари. Обикновено се използва значението за увереност. Бившият изпълнителен директор на Дженерал Илектрик Джак Уелч веднъж каза, че рядко използва рационалните бизнес планове и прогнози. Според него основните бизнес решения идват право от корема (инстинктивно). По време на кризата, започнала през 2008 г. отсъствието на доверие в популярния смисъл на думата парализира кредитните пазари, тъй като кредиторите не бяха сигурни, че ще си получат парите. Липсата на доверие може да подкопае иначе работещи политики.
Факторите, участващи в определянето на заплатите в реалния свят, са много по-различни от тези, описани в неокласическата икономическа теория, която е склонна да игнорира честността като решаващ фактор за икономическите решения. Икономическите експерименти показват, че усещането за честност се отнарязава на цената, която хората са склонни да платят и че хората са склонни да действат срещу личния си интерес за да накажат тези, които смятат за нечестни. Справедливостта изглежда влияе на доверието и сътрудничеството. Тя също допринася за безработицата (защото предприемачите всъщност нямат желание да плащат ниски заплати, които биха се възприели като нечестни).

Тъмната страна
Капитализмът произвежда каквото хората искат да купят. Например, въпреки че хората зависят от капиталовия пазар, за да спестят за образование и пенсия, скорошната икономическа история на САЩ показва, че те искат да плащат за ценни книжа, чиято илюзорна стойност зависи от изкривено счетоводство или неразкриване на информация. Така че капитализмът предлага такива книжа. Всъщност изпълнителните директори и мениджъри на фондове желаят да подпечатват неподходящи инвестиции докато хората искат да ги купуват.
Кризата настъпва когато моралният риск подкопае доверието. Кризата на спестовното-кредитните асоциация от 80-те (тогава фалират 747 каси) се дължеше на рискови инвестиции, направени със съзнанието, че правителството ще спаси асоциациите. Мениджърите не „Енрон” и други корумпирани фирми използват хитри счетоводни практики и наивността на публиката, за да скрият своите резултати. По подобен начин второкласните ипотеки, мистериозните инвестиционни инструменти и секюритизацията скриха реалните рискове, ерозиха доверието и доведоха до сегашната рецесия.

Паричната илюзия
Ирационалната парична илюзия е друг аспект на животинския дух. В едноименната книга от 1928 г. Ървинг Фишър дава пример за жена, чиято илюзия е, че нейният портфейл облигации за 50 000 долара още струва толкова колкото преди години. Да, номиналната стойност е същата, но инфлацията е ерозирала неговата реална покупателна сила. През 60-те икономистите като Пол Самуелсън предполагат, че работниците (като субект на парична илюзия) биха се договаряли за номинални, вместо за реални заплати. Милтън Фридман твърди, че, напротив, те отчитат инфлацията. И двамата са малко крайни. Работниците очакват преговорите за заплати да ги защитят от инфлацията. Все пак, трудовите договори, споразуменията за заеми и дори фирмените отчети често не включват инфлационна корекция. Освен това хората се съпротивляват на намаляване на заплатите дори когато цените падат. Така че паричната илюзия съществува.

Разказани истории
Хората живеят чрез истории. Литературните критици са открили, че повечето от хилядите истории следват няколко прости сюжета. Тези истории са фундаментални за начина, по който хората мислят. Някои изследвания показват, че успехът на брака може да се отдаде на историята на двойката, оформена чрез техните отношения. Политиците може да отбележат възход или падение според способността им да вдъхновят последователи чрез историите. Традиционните икономисти игнорират това и дори смятат, че науката се дискредитира, ако се основава на истории. Те търсят количествени факти. Така те не вземат предвид, че историята сама по себе си може да бъде основополагащ факт. Историята на интернет и вариациите за Новата ера подхраниха дот ком балона.

Обяснение за депресията
САЩ са имали две жестоки депресии – през 90-те години на 19 век и тази от 1930. Първата депресия включва срив на доверието, широко разпространена парична илюзия, която възпира рационалния отговор на падащите цени и истории, фокусирани върху провали, корупция, нечестност. Паричната илюзия подхранва президентската кампания на Уилямс Дженинг Брайън, който настоява за експанционистична, инфлационна парична политика. След като хората започват да си разказват истории за финансова нестабилност, те се втурват да теглят депозити. Голямата депресия има подобни елемнти. През 20-те, историите за пазарни успехи карат хората да спекулират, а след краха от 1929 г. се случва обратното.

Силата на централните банки
Централните банки имат ограничена власт и обичайните истории за тяхната способност да управляват паричното предлагане чрез операции на открития пазар и сконтовото гише за само част от истината. Обичайният възглед приема, че хората държат текущи сметки, за да могат да посрещнат транзакционни нужди. Тази обосновка пропуска факта, че хората могат да посрещнат тези нужди по друг начин. По време на криза най-важното пълномощие на централните банки е да действат като кредитор от последна инстанция. Например Федералният резерв се справи с надвисналия фалит на Беър Стърнс чрез наливане на ликвидност.

Днешните неволи
Кризата от 2008-2009 г. е доста широка. Фалираха инвестиционни банки, които изглеждаха стабилни. Потребителите спяха да купуват и да теглят заеми. Прояви се криза на кредита, отчасти като следствие от възхода на нова финансова система пълна със секюритизации и деривати. Доскоро хората си разказваха истории за вдъхновящите иновации на тези инструменти. Сега – за корупция и измами. Доверието се срина. Традиционните икономически модели не се занимават с доверието. За да се възстанови то са нужни кредитни цели, освен монетарните и фискалните. Такава кредитна цел е количеството заеми в икономиката при пълна заетост. Властите въздействат за ръст на кредита по три начина:
– Увеличаване на дисконтовите операции на Фед – т. нар. The Term Auction Facility (TAF) позволи на банките да участвата на аукциони за заеми от Фед, обезпечени с кредитни портфейли;
– Капиталови инжекции в банките – Способността на банките да дават заеми зависи от капитала им, затова тези инжекции помогнаха за ръста на кредита
– Заеми от държавно спонсорираните компании като Fannie Mae и Freddie Mac

Защо е трудно да се намери работа
Традиционното обяснение на безработизата не отчита хората, които искат да работят, но не могат да намерят работа. То казва, че за целта е достатъчно да се съгласиш на по-ниска заплата. Обратно, тоерията за ефективността на заплатите казва, че работодателите се страхуват, че хората, наети на по-ниски заплати, може да се почувстват засегнати от несправедливостта на техните заплати и да понижат производителността. Затова работодателите плащат повече. Икономистът Джон Дънлоп откри, че шофьори на камиони, с които се извършват доставки, получават заплати в много широк диапазон в зависимост то това какво возят. Друго изследване показва, че големите разлики в заплатите нямат отношение към образованието и разликите в уменията.

Проблемът за спестяванията
Решенията за спестяване зависят от животинския дух. В началото на кариерата си хората трудно си представят какво ще искат при пенсиониране. Конвенционалната теория им казва да балансират спестяванията и инвестициите чрез рационални изчисления. Но постановката на въпроса за необходимостта от спестяване определя решението колко да спестят наистина.

Защо пазарите изглеждат луди
Според хипотезата за ефективните пазари хората правят рационални решения за бъдещото представяне на ценните книжа на база на наличните данните и според това се приспособяват цените. Все пак идеята, че фондовите борси представляват рационален отговор на информация изглежда несъстоятелна. Инвеститорите като Джак Уелч дискутират важността на вярванията, увереността и „въодушевлението от създаването на бъдеще”. Те не говорят за уравнения и прогнози. Животинските инстинкти работят на пазарите. „Тойота” дължи своя успех на японските животнски инстинкти и фактори като историите за идентичност, доверие и принадлежност. Автомобилостроителят Kaiser Argentina S.A дължи бурните кавги с работниците си на аржентинските инстинкти, които включват истории за корупция и експлоатация.

Имотните цикли
Незаслужената репутация на недвижимите имоти като добра инвестиция зависи отчасти от паричната илюзия и от историите, които подхраниха доверието по време на скорошния имотен бум. Фондовият балон от 90-те години може би накара американците да мислят, че те са умели инвеститори. Когато пазарът се срина, те се прехвърлиха върху недвижимите имоти. Междувременно историите за важността от притежаването на собствен дом от малцинствата накараха политиците да промотират бума на второкласните (subprime) ипотеки.

Защо афроамериканците не са по-добре сега?
Малцинствата като афроамериканците и коренните американци имат много по-различна история от белите. За белите Америка е конкурентно, трудно място, където те са индивидуално отговорни за своите резултати – тъй като системата като цяло е справедлива. Афроамериканските разказват историята за нечестна система, управлявана от белите. Тъй като смятат обществото за несправедливо, работата в такава среда е психологическо предизвикателство. Утвърдителните действа са един важен начин за справяне с историите за несправедливост, тъй като показват, че мнозинството се опитва да направи системата по-добра и дава основание на малцинствата да повярват, че могат да постигнат реална промяна.
Традиционният икономикс е полезен, но икономическите изчисления, които подценяват животинските инстикти не отразяват главните предизвикателства. Финансовата криза от 2008-2009 г. е криза на доверието. Тя включва истории, свързани със справедливостта. Историята за ефективните пазари, в която доминират безмилостни рационални мотиви не отчита тази реалност.
–––––––––
Животинският дух. Как човешката психология влияе на икономиката и защо това е важно за глобалния капитализъм
by George A. Akerlof and Robert J. Shiller
Princeton University Press © 2009

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>