Защо дезинформацията се разпространява по-лесно

Вярвате ли, че електрическите крушки, направени от уран и плутоний са по-щадящи природата и по-енергийно ефективни? Или че лимоните имат анти-хипнотични ползи? Ако е така, вероятно сте редовен потребител на конспиративни теории, в частност на такива, които се разпространяват в италианския Facebook (откъдето са примерите).

Лесно е да се омаловажат дезинформациите като фонов шум. Но според доклад на Световния икономически форум от 2013 г., онлайн дезинформацията представлява значителен риск за съвременното общество. Докладът посочи редица инциденти, в които вирусно са се разпространявали неверни информации с последици, които едва ли са си представяли техните създатели.

В един пример някой заяви от името на руския министър на вътрешните работи в Туитър, че сирийският президент Башар ал-Асад е убит или ранен. Това накара цената на суровия петрол да нарасне с над един долар преди търговците да разберат, че новината е невярна. В друг случай през 2012 г. 30 000 души избягаха от индийския град Бангалор след получаване на текстови съобщения, че ще бъдат атакувани.

Бързото разпространение на новините не зависи от това дали те са верни.
Италиански учени се опитват да отговарят на въпроси, свързани с разпространението на конспиративни теории и в частност – дали хората ги третират различно от новините от утвърдени източници.

Алесандро Беси и негови колеги от Института за академични изследвания в Лука, Италия правят сравнително изследване, за да подобрят разбирането за начина на разпространение на фалшивата информация.

Екипът изследва 270,000 поста на 73 различни фейсбук страници. Те класифицират тези страници според съдържанието им като страници за конспиративни теории или научни новини. Общо постовете събират около 10 милиона лайка. Разделяйки ги по категории, те установяват, че нормалните научни новини са около 60 хиляди, а останалите над 200 хиляди са алтернативни конспиративни новини. И докато научните новини получават 2.5 милиона лайка, алтернативните имат над 6.5 милиона. Повечето новини се потребяват по един и същи начин – няма голяма разлика в лайковете на един коментар и броя коментари на едно споделяне. Постовете също така имат сходен жизнен цикъл (периода между първия и последния коментар на всеки пост).

Но има една съществена разлика. Читателите на конспиративни новини са по-склонни да лайкват и споделят отколкото читателите на научни новини. Това отразява по-голямото желание да се разпространява конспиративна информация отколкото официалните новини.

новини

Беси и компания изследват и самите читатели като ги разделят на такива, които потребяват предимно конспиративни новини и такива, които четат основно научни новини. Те изследват как тези читатели реагират на новини от противоположния сектор. Оказва, че читателите фокусирани върху конспирацията не се ангажират с мейнстрийм източници на информация, а се фокусират върху разпространението на фабрикувани новини. Обратно, читателите, които предпочитат научни новини, е по-вероятно да коментират конспиративни теории. „Първите искат да разпространят това, което се пренебрегва от мейнстрийм мисленето, докато вторите целят да попречат на разпространението на конспиративни новини“, обяснява Беси.

Това обяснява защо конспиративните теории оцеляват въпреки доказателствата, които ги отричат. Тези наблюдения също така подкрепят други изследвания, които посочват, че когато хората формират мнение, те са отворени към твърдения и факти, които са съобразени със съществуващите им система от вярвания (прочетете повече за когнитивния дисонанс).

Related Posts

търговия Оценяват надежността на търговци и купувачи чрез Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *