RSS
«
»
TwitterFacebook

Какво е по-важно от възрастта за пенсиониране

Възобновяването на затихналия дебат за пенсиите донякъде бе изненада. Едва ли обещанието в програмата на програмното правителство да спре увеличаването на пенсионната възраст щеше да предизвика толкова внимание, ако не бе съвпаднало с противоположно предложение на Европейската комисия (макар и не ново).

Много от критиките срещу пенсионната реформа се осланят на факта, че възрастните хора у нас просто няма какво да работят и очакват пенсията си в мизерия. На пръв поглед ляв аргумент, той отразява трудното приспособяване на по-старите както към новите технологии, така и към новите икономически и социални реалности.

Но, разбира се, икономиката се управлява от икономисти, а те работят с числа, а не с усещания. Затова да видим подлежащите на цифровизация аргументи.

Повечето хора се вглеждат в средната продължителност на живота и заявяват, че не е логично щом се очаква мъжете да доживеят 70.6 години, а жените – 77.6 години, те да се пенсионират на 65 и 63 години. Това означава, че един мъж се осигурява цял живот, за да получава пенсия по-малко от 5 години. Не е приятно.

В действителност нещата са малко по-сложни (ако не бяха, нямаше да има актюери), тъй като се работи с т. нар. очаквана продължителност на живота. Въпросните 70.6 години са очакваният живот на едно новородено, но ако то достигне до 60 години, статистиката му дава още почти 17 години. Когато приключи догонването на пенсионната възраст, мъжете ще могат да разчитат на още 14 години пенсия. Тези, които не доживеят до пенсиониране обаче, завещават вноските си на обществото. Още една причина много хора да се чувстват предварително прецакани.

Проблемът е, че вдигането на пенсионната възраст с пет години за мъжете и три години за жените изпреварва с много повишаването на средната очаквана продължителност на живота. Ако изберем период, сравним с графика на пенсионната реформа, то увеличението на продължителността на живота е с малко повече от година. А при възрастните хора (доживели 60 години и повече) очакваната продължителност на живота е нараснала само с няколко месеца от 2002-2004 г. досега. Темпът има значение – в Германия, където пенсионната възраст е 65 години, бе решено тя започне да се вдига с един месец годишно (забележете!), докато достигне 67 години.

В европейските сравнения намираме втори аргумент. Българите са с ниска средна продължителност на живота, само Латвия и Литва имат по-ниска очаквана продължителност на живота при раждане. Гърците и германците живеят с шест години по-дълго, но се пенсионират от две до пет-шест години по-късно. В цяла Европа само Македония е с по-нисък очакван живот за хората, навършили 65 години (таблица).

unem

Безработни лица (брой) по възрастови групи. Източник: НСИ

Да проверим дали статистиката потвърждава съмненията, че повечето възрастни просто не работят. Според НСИ извън работната сила са повече от половин милион души на възраст от 55 до 64 години, а други 69 хиляди са безработни (искат да роботят, но няма къде). Динамиката на последния показател (графиката) показва, че той е доста по-устойчив – очевидно жизненият цикъл е по-силен фактор от икономическия.
Но също така НСИ отчита и голямо увеличение на работещите над 60 години – от 36 хиляди през 2002 г. на 149 хиляди през 2010 г., откогато са последните данни. Данни на Евростат, които се простират до 2012 г., показват, че почти половината българи на възраст от 55 до 64 години са заети. Показателят доближава средноевропейския. Това може би отразява принудата пред тези, които могат да си го позволят, да продължат да работят с оглед на мизерните пенсии.

Затова е важно заедно с увеличаването на възрастта да се осигурят по-гъвкави условия за пенсиониране, както и по-гъвкави условия за заетост.

Според данни на НСИ, обявени преди дни, средната възраст, на която хората на 50 – 69 навършени години са започнали да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст, е 57.5 години. За мъжете тази възраст е 58.1 години, а за жените – 57 години. От общия брой на хората, получаващи някакъв вид пенсия, 93,1 хил., или 11,7 на сто работят, а 9,1 хил. (1,1 на сто) търсят работа. Ето че нещата не са толкова еднозначни.

Така стигаме до ключовия показател, който засяга разликата между ефективната възраст на пенсиониране и официалната. В почти цяла Европа хората остават на работа до по-късно, особено в държави като Гърция и Испания. Ако у нас ефективната възраст е по-ниска, това се дължи на твърде многото изключения от т. нар. трета категория труд. А малко повече от 18 години стаж в полицията все още дава право на човек да се пенсионира преди да е навършил 50 години.

Всъщност точно това бе и основната критика на Европейската комисия – ранното пенсиониране, както и слабия контрол върху отпускането на инвалидни пенсии.

Практиката показва обаче, че е по-трудно да се отнемат привилегиите на едно съсловие, отколкото да се утежнят условията за всички. Но запазването на това положение ерозира доверието в системата.

Извън този аргумент, едва ли е нужно да се правят бързи и внезапни промени – защото пенсионната система е с най-дългосрочен прицел и засяга плановете на хората в много дълъг период. Бившият шеф на НОИ Йордан Христозков казваше, че пенсионната система трябва да се гради като църква – бавно и внимателно.

Ако се претеглят внимателно всички аргументи „за“ и „против“ увеличаването на възрастта за пенсиониране и те се сравнят с останалите фактори, влияещи върху пенсиите, може да се окаже, че има по-належащи задачи. Сред тях безспорно са гъвкавите условия за пенсиониране за хора, които имат достатъчно стаж (дали са приноса си към системата) и затягането на надзора над частните пенсионни фондове, част от които развиват практики на ръба на закона, насочвайки парите за втора и трета пенсия в свързани дружества.

Предвидимостта на получаваните пенсии и, в по-дълъг план, фокусът върху капиталовите схеми за сметка на разходо-покривните, са другата аксиома, която политиците често забравят. Бившият финансов министър Симеон Дянков искаше да циментира в Конституцията нивото на бюджетния дефицит. Но единственото, което има смисъл да се циментира там, е обещанието на държавата към хората, които се осигуряват за пенсия, че ще получат съответстващо обезщетение.

Хората трябва да са уверени, че пенсионната система е справедлива и че е направена за тях. Ако тя е прост придатък на фискалната политика, те ще си го върнат на авторите на фискалната политика като избягват да внасят осигуровки.

Тази статия е част от „Пенсионната реформа“.
Виж обобщението на темата 

[fb_button]

Like!Facebook

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>