Питър Тил

Възхвала на монопола (по Питър Тил)

Само различните компании са ценни, а съвършенната конкуренция предполага застой, твърди в новата си книга Питър Тил, основателят на PayPal. Ето каква е обосновката на провокативната му теория.

Една компания може да създава стойност, без да самата тя да е ценна. Нужно е да уловиш стойността, която създаваш.
Дори големият бизнес може да бъде лош бизнес. Например, американските авиокомпании обслужват милиони пътници и създават стотици милиарди долари всяка година. Но през 2012 г., когато средната тарифа на полет беше 178 долара, авиокомпаниите правеха само 37 цента на пътник. Сравнете с Google, която създава по-малко стойност, но задържа повече. Google донесе 50 милиарда долара през 2012 г. (в сравнение със 160 млрд. долара за авиокомпаниите), но запази 21% от тези приходи като марж на печалбата – повече от 100 пъти на печалбата на авиокомпаниите тази година. Авиокомпаниите се състезават помежду си, но Google стои сам. Икономистите използват два опростени модела, за да обясни разликата: съвършена конкуренция и монопол.

„Съвършената конкуренция“ се счита за идеал и състояние по подразбиране в учебниците по икономика. Така наречените напълно конкурентни пазари постигат равновесие, когато предлагането отговаря на потребителското търсене. Всяка фирма в условията на конкурентен пазар е неотличима и продава едни и същи еднородни продукти. Тъй като нито една фирма няма пазарна мощ, всички те трябва да продават на каквато цена определи пазарът. Ако има възможност да се направят пари, , нови фирми ще навлязат на пазара, ще увеличат предлагането, ще тласнат цените надолу и по този начин ще елиминират печалбите, които са ги довели. Ако твърде много фирми навлизат на пазара, те ще претърпят загуби, някои от тях ще се откажат, а цените ще се повишат отново до устойчиви нива. При съвършена конкуренция, в дългосрочен план нито една компания не прави икономическа печалба.

Обратното на съвършената конкуренция е монополът. Докато конкурентната фирма трябва да продава на пазарната цена, монополът притежава пазара, така че може да установи свои цени. Той произвежда в количества и ценови комбинации, които максимизират печалбите му.
За икономистите всеки монопол изглежда еднакъв, независимо дали дяволски елиминира конкурентите, осигурява си лицензи от правителството или осигурява мястото си на върха чрез иновации. Не се интересувам от незаконни хулигани или правителствени фаворити: Под „монопол“ имам предвид компания, която е толкова добра в това, което прави, че никой друг не може да предложи близък заместител. Google е един добър пример за компания, която се придвижи от 0 до 1: Тя не се състезаваше в уеб търсенето в началото на 2000 г., когато окончателно се дистанцира от Microsoft и Yahoo!.

Американците митологизират конкуренцията и твърдят, че тя ни спасява от опашките за хляб при социализма. Всъщност капитализмът и конкуренцията са противоположности. Капитализмът се основава на натрупването на капитал, но при съвършена конкуренция всички печалби се изтриват. Урокът за предприемача е ясен: Ако искате да създадете и запазите трайна стойност, не изграждайте бизнес с неотличими стоки.

Колко от света е монополистичен? Какъв е делът на истинската конкуренция? Трудно е да се каже. И монополистите и конкурентите са склонни да изкривяват истината. Мополите се опитват да прикрият доминантната си позиция, за да не бъдат обект на проверки, одити и атаки.
Замислете се как Google говори за своя бизнес. Със сигурност не твърди, че е монопол. А дали е такъв? Зависи. Ако допуснем, че Google e основно търсяш, през май 2014 г., тя притежава 68%. Microsoft и Yahoo! имат 19% и 10% съответно.
Но ако предположим, че Google e в рекламния бизнес нещата се променят. Американският пазар на реклами в резултатите от търсенето е 17 млрд. долара годишно. Онлайн рекламата е 37 млрд. долара годишна. Целият американски рекламен пазар е 150 млрд. долара. А световният рекламен пазар е 495 млрд. долара. Дори ако Google e пълен монополист в щатския пазар на реклама в търсенията, тя притежава само 3.4%.

Какво ще стане, ако представим Google като многостранна технологична компания? Това изглежда разумно, тъй като като компанията прави дузини други софтуерни продукти, без да споменаваме безпилотните автомобили, Android телефоните и други джаджи. Но 95% от приходите на Google идват от реклами в търсенето; останалите й продукти създадоха само 2,35 млрд. долара през 2012 г. Google държи само 0.24% от глобалния пазар на потребителска техника. Представяйки се като поредната технологична компания Google успява да избегне нежеланото внимание.

Тези, които не са монополисти, разправят друга лъжа „Ние в нашия собствен клас”. Предприемачите винаги имат уклон да подценяват конкуренцията, но това е най-голямата грешка, която един стартъп може да направи.
Представете си, че искате да отворите ресторант в Пало Алто, който сервира британска храна. „Никой друг не го прави, ще имаме целия пазар”. Но това е вярно, само ако релевантният пазар е пазарът на британската храна, а не ресторантите в Пало Алто като цяло. Ами ако ресторантите в близките градове са част от релевантния пазар?
Това са трудни въпроси, но по-големият проблем е, че имате стимул да не ги задавате. Когато чуете, че повечето нови ресторанти фалират в рамките на една-две години, вашият инстинкт ще бъде да създадете история за това колко сте различен. По-добре помислете дали в Пало Алто има хора, които биха яли британска храна преди всичко.

През 2001 г. с моите колеги в PayPal често обядвахме на ул. Кастро в Маунтин Вю. Имахме своя избор, започвайки с очевидните категории като индийско, суши и бургери. За разлика от конкурентния пазар на местните ресторанти PayPal тогава беше единствената платежна услуга, базирана на имейли, в света. Бяхме наели по-малко хора, отколкото ресторантите на ул. Кастро, но нашият бизнес беше много по-ценен, отколкото на всички тях. Да отвориш нов ресторант за храни от Южна Индия е труден начин да печелиш пари.

Проблемът с конкурентния бизнес отива по-далеч от липсата на печалби. Представете си, че ръководите един от тези ресторанти. Ако предлагате достъпна храна с нисък марж, вероятно можете да плащате само минималната заплата на служителите. Затова собствениците на малки ресторанти карат децата да мият чинии в задната стаичка.

Един монопол като Google е различен. След като не се налага да се тревожи за конкуренцията, имаш по-широки възможности да се грижиш за работниците, продуктите си и влиянието си върху света. Мотото на Google – „Не бъди зъл”, е характеристика на бизнес, който е достатъчно успешен, за да взема етиката на сериозно без да застрашава съществуването си. В бизнеса парите са или важно нещо или са всичко. Монополистите могат да си позволят да мислят за неща извън парите, тези, които не са монополисти – не могат. В света на съвършена конкуренция, бизнесът е толкова фокусиран върху маржа, че не може да планира дългосрочно. Само монополната печалба позволява на бизнеса да превъзмогне ежедневната битка за оцеляване.

Монополът е добър за всички в компанията, но какво да кажем за тези извън нея. Дали печалбите идват за сметка на останалите? Да. Печалбите идват от джобовете на потребитиле и монополите заслужават лошата си репутация. Но само в свят, където нищо не се променя.
В един статичен свят монополистът е само събирач на ренти. Ако си заградите пазара на нещо, другите нямат избор освен да купуват от вас. Помислете си за известната настолна игра (вероятно има предвид Монопол). Картите променят собственика си, но нещата на масата са същите. Няма начин да измислите по-добър начин за развитие на имотите. Относителната стойност на имуществото е фиксирана и можете само да опитате да го изкупите.

Но ние живеем в динамичен свят. Можем да измисляме нови и по-добри неща. Творческите монополисти дават на потребители нови възможности като добавят изцяло нови категории на изобилието. Те са мощни инструменти за подобряване на света.
Дори правителството знае това. Ето защо един от неговите отдели работи за създаването на нови монополи (чрез патентите), докато друга част от държавните служители ги преследва (чрез антитръстовите закони). Възможно е да се питате защо някой трябва да бъде награден с монопол само защото първи е измислил нещо като мобилния софтуерен дизайн. Но монополните печалби на Apple от създаването, производството и маркетирането на iPhone са неговата награда за създаването на изобилие, а не на изкуствен дефицит. Динамизмът на новите монополи обяснява защо старите монополи не странят от иновациите – така както iOS драматично намали доминиращата роля на операционната система на Microsoft.

Монополите насърчават прогреса,
защото обещанието за години и дори десетилетия монополни печалби предоставя стимули за иновациите. Това позволява на корпорациите да правят дългосрочни планове.

Защо тогава икономистите са обсебени от конкуренцията в една идеална държава. Това е историческа реликва. Икономистите заеха математиката си от работата на физиците в 19-ти век. Те гледат на хората и бизнесите като на взаимозаменяеми атоми, а не като уникални творци. Техните теории описват равновесно състояние на съвършена конкуренция, защото това лесно да се моделира, а не защото представлява най-доброто от бизнеса. Но в дългосрочен план равновесието, прогнозирано от физиците в 19-ти век, е състояние, при което цялата енергия се разпределя равномерно, също като топлинната смърт на Вселената. Каквито и да са вашите възгледи за термодинамиката, това е мощна метафора. В бизнеса балансираност означава застой, а застой означава смърт. Ако вашата индустрия е в конкурентно равновесие, смъртта на вашия бизнес няма да има значение за света; някакъв друг неотличаващ се конкурент винаги ще бъде готов да заеме мястото ти.
Съвършеното равновесие може да се опише празнотата, която е по-голямата част от Вселената. Тя дори може да характеризира много предприятия. Но всяко ново творение се извършва далеч от равновесие. В реалния свят извън икономическата теория, всеки бизнес е успешен само доколкото прави нещо, което другите не могат. Затова монополът не е патология, или изключение. Монополът е състоянието на всеки успешен бизнес.

Толстой започва „Анна Каренина“ с наблюдението: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“ В бизнеса е обратното. Всички щастливи компании са различни: Всяка е спечила монопол чрез решаване на уникален проблем. Всички провалили се компании са еднакви: те не са успели да избягат от конкуренцията.

Адаптация на WSJ по новата книга на Тил „Zero to One: Notes on Startups, or How to Build the Future,“ публикувана на 16 септември. Питър Тил е съосновател на PayPal и Palantir и е първият външен инвеститор във Facebook. Либертарианец. Със съкращения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *