Технологиите могат да намалят неравенството

Растящото неравенство на доходите предизвика ожесточени дебати, но един важен аспект все още не е достатъчно изучен. Трябва да се запитаме дали пазарните сили могат да ограничат или да обърнат тренда. Технологията допринесе за ръста на неравенството, но също така има важни механизми, по които тя може да го намали, твърди Тайлър Коен, професор в George Mason University в статия за „Ню Йорк Таймс“.
Например, докато компютрите подобриха живота ни по много начини, те не направиха много, за да понижат разходите за здравни грижи и образование. През следващите няколко десетилетия това може да се промени. Можем да си представимм медицински диагнози чрез онлайн изкуствен интелект, по-голямо използване на онлайн търгове за здравни услуги, по-голяма прозрачност в ценообразуването и по-голяма конкуренция и много по-евтино онлайн обучение – за да изброим само няколко възможности. В такъв свят много увеличения на заплащането биха дошли от нови и евтини услуги, отколкото от договарянето с началника в офиса.
Малко по-трудно е да видим как информационните технологии ще понижат разходите за жилища, но може би икономиката на споделянето (услуги като airbnb) може да направи по-лесно да се живее на по-малко пространство и да се наемат нужните неща, вместо те да се складират в къщата или апартамента. Това ще позволи на хора с нисък доход да живеят близо до по-високоплатените градски работни места и на по-ниска цена.
Други бъдещи предимства, специално за нископлатените работници, ще дойдот, когато компютрите станат по-лесни за употреба от хора с малко умения. Не всеки може да работи пълноценно с компютър сега. Има поколенческа разлика когато става дума за манипулиране на електронни устойства и много операции изискват познания по програмиране или предприемачески умения за създаване на стартъп. Това е начинът, по който нашият динамичен сектор концентрира почелбите сред относително малък брой предприемачи, създавайки повече неравенство в доходите.
Този вид неравенство може да се промени. С пенсионирането на предишното поколение, повече хора ще са израснали с компютрите. С годините ще е по-лесно да се работи с компютрите просто като се говори с тях. Колкото по-прост и лесен става интерфейсът, толкова повече расте възвращаемостта на слабоквалифицираните работници.
Бъдещето също може да предложи повече работа за служители, които сътрудничат на роботите. Хората ще правят това, които роботите, заети във фабриките не могат – например, да се оправят със срив в системата или да извикат супервайзора. Тези работни места няма да изискват задълбочени технически познания, а гъвкавост.

По-универсален опит с ИТ може да промени причините за неравенствата, които произтичат от финансите. Например, възвращаемостта от високочестотната търговия беше по-висока преди няколко години, отчасти защото малко фирми се възползваха. Остава да се види дали подобни развития ще намалят възвращаемостта на хедж фондовете, но е възможно да си представим бъдеще, в което много от най-добрите техники за инвестиране и търговия се копират и така представат да бъдат толкова печеливши.
Последната група фактори, които биха намалили растящото неравенство, произтичат от развиващите се икономики, специално Китай. Може би живеем в преходен период, когато Америка и много други понасят много от разходите на китайското икономическо развитие без да вземат много потенциалните ползи. Например, Китай и много развиващи се нации вече са достатъчно богати, за да повишат цените на суровините и достатъчно големи, за да понижат заплатите на много от работниците от средната класа в САЩ, особено в промишлеността. Докато тези развиващи се икономики поддържат ниски цените на промишлените стоки за американските потребители, те не са достатъчно иновативни, за да изпратят фантастични нови продукти, така както САЩ изпращат поток от нови продукти до британските и френски потребители.
Тази положение на нещата вероятно е към края си. През следващите няколко десетилетия, можем да очакваме, че Китай, Индия и другите развиващи се нации ще предлагат повече иновации на световната икономика, включително на САЩ. Това не е предупреждение, то ще доведе до много добри неща.
Тъй като развиващите се страни са относително бедни, много от тези иновации може да са от ползва на американците с относително ниски доходи. Индия вече предложи за първи път техники за евтина сърдечно-съдова хирургия и други медицински процедури и с времето подобни техники могат да намерят приложение в САЩ. Представете си бъдещ Китай, който произвежда по-евтини и по-сигурни коли, лекарства за някои видове рак и работещи методи за съхранение на слънчевата енергия. Обикновените американци биха спечелили от това, без да трябва да работят за тези придобивки.
За да е ясно, това са спекулации и не трябва да се приемат като причина да се избегне подобряването на американската икономика; някои тенденция може да се насочат в не толкова положителни направления. Тези възможности задават нова формулировка на проблема с неравенството. В популярния модел, развит от икономиста Томас Пикети, неравенството е фундаментален проблем, отнасящ се до отношението на капитала спрямо труда, Според него капиталът има нарастващо предимство поради по-високата възвращаемост на спестяванията и инвестициите. Естественият отговор на тази тенденция, според Пикети, би била директна атака срещу възвращаемостта чрез глобален данък върху богатството.
В сценариите, описани тук, растящото неравенство е зависимо от конкретни технологии и глобалните условия в момента. Движенията към по-голямо неравенство задвижват противостоящи сили, дори ако е нужно повече време, за да узреят тези сили. От тази перспектива вместо да търсим как да надделеем над капитала, вниманието трябва да е насочено към отварянето на възможностите за иновации, промяна и динамизъм.
Дори ако неравенството в доходите продължи да расте краткосрочно, има вероятност в по-далечното бъдеще да има по-голямо равенство и благосъстояние, смята Коен.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>